Изложбата му представя непоказвани до момента творби, търсенията му в областта на абстрактната живопис. Експозицията му е на новата улица на галериите в София – „Цар Самуил“, където е събрал 14 платна от последните две години. Лалов не е озаглавил изложбата си и тя е обединена под общото име „Живопис“. В платната липсват фигуралните композиции, с които Лалов е известен. Детайлът е водещ, изказът е предаден само чрез цвета. Картините напомнят смяна на годишните времена. Свободата се усеща в промяната в настроенията и чувствата. „Не ме е страх да се променям. Не робувам на познатото”, казва Лалов.
Ето и думите на колекционера Хари Харалампиев, с които откри изложбата:
„Михаил Лалов е човек с широк поглед, дълбоки познания за живота – светла личност е той, липсват му сетива за грозното. Изкуството му обсебва, обединява и укрепва нашата естетическа солидарност, без която е невъзможно духовно развитие. Лалов е тласкан от порив, в който свети надежда за нещо добро в заобикалящия ни свят. Хрумванията му са ярки, особен е начинът, по който цветовете се отнасят един към друг. Носят блясък, в стила му има послание, палещо въображението. Лалов е поданик на колорита. Налице са естественост, лекота и непринуденост, които ангажират съзнанието на зрителя. Почеркът му излъчва деликатност и сърдечно спокойствие. За живопистта му са характерни наситените тонове. И затова ще припомня думите на човеколюбеца Екзюпери. „Има едно истинско богатство и то е – отношението между твореца и останалите, които се срещат по-често по кръстопътищата на духа, отколкото по бойните полета…”
Лалов е приел живописта като своя участ и съдба. Съдба за завиждане…
