„От 1970 до 1982 г. бях началник на Военния клуб, тогава Дом на Народната армия. Главните задачи бяха в областта на културно-просветната и художествената дейност. Създадени бяха много състави и индивидуални изпълнители, които осигуряваха концертите и други важни събития. Не се жалеха сили и енергия. Стремяхме се да издигаме културното равнище на кадровите офицери и сержанти, на наборните войници и на запасното войнство.“ заяви наскоро полковникът от запаса Сотир Докторов. А само преди дни той навърши 90 години. И продължава да идва във Военния клуб в Пловдив като почетен председател на Общинската организация на СОСЗР.
Когато го видиш как върви по площада с бодра крачка и бързо изкачва стълбите на клуба, не може да не се запиташ само годините ли определят възрастта на човек. Полковникът от запаса Сотир Докторов е започнал службата си в Българската армия през 1946 г., като войник-свързочник. След това е завършил ШЗО, военно училище и Военна академия. Офицерската му кариера е преминала предимно в свързочни формирования на 2-ра армия, но е бил и 4 години в Министерството на отбраната, както и началник на Военен клуб – Пловдив. След пенсионирането си през 1988 г. е избран за председател на Комитета на запасните офицери в Пловдив. По-късно, след възстановяването на Съюза на офицерите и сержантите от запаса през 1990 г., става председател на Общинския съвет на СОСЗР, а сега е негов почетен председател. През 2002 г. със заповед на министъра на отбраната получава награден знак „За вярна служба под знамената” – трета степен, за дългогодишна служба в Българската армия и принос в дейността на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.
Какви са били първите стъпки при възстановяването на СОСЗР? На 10 декември 1989 г. се срещнахме с началника на градското военно управление полковник Петко Гочев. Информирахме го за нашите намерения, цели и задачи по създаването на общинската организация на запасните офицери. Той ни подкрепи и изрази мнение, че такава организация е необходима, което ни окуражи. В следващите няколко дни направихме подготовка за среща на запасното войнство в Пловдив за учредяване на Съюз на офицерите от запаса. То се проведе на 13 декември и премина при доста бурни дискусии, но одобри инициативата ни, връща се назад във времето полковникът от запаса Сотир Докторов.
Дейността е продължила със срещи с офицери и сержанти от запаса в отделните кметства. На 28 декември 1989 г. в ДНА – Пловдив, е било свикано общо събрание, в което са участвали над 500 военнослужещи от Пловдивския гарнизон. Всички категорично са застанали зад идеята да бъде изграден силен, единен и мощен съюз на цялото запасно войнство. Препоръчано е било уставът на новия съюз да се опира на целите и задачите си на съществувалия до 1946 г. Съюз на запасните офицери, запасните подофицери и бойците от фронта. И по такъв начин да се получи пълна приемственост.
По-късно разбрахме, продължава спомените си Сотир Докторов, че не може събранието да учредява съюз без устав и конгрес. Но тогава не се вълнувахме за процедурните правила, още повече че все още нямаше промяна в законодателството и конституцията по отношение на гражданските сдружения.
И отново се връща във времето, когато е бил началник на Военния клуб в Пловдив. Посочва и някои конкретни данни. В клуба е имало над 30 състава. Само смесеният хор с оркестъра е наброявал над 120 души. А общо самодейците са били около 2100. Те са участвали безплатно в проявите. Ръководителите, с малки изключения, не са били на щат, а са взимали хонорари между 50–60 лв. на месец.
За постигнатите успехи полковникът от запаса Сотир Докторов дава пример с киноклуба, награждаван в конкурси зад граница. А на фестивал в Япония е взел първото място с филма „Утре войната ще свърши”.
Военният клуб е имал собствен театър, който е печелил средства. Т.нар. естраден състав е донесъл само от един спектакъл в Стара Загора16 хил. лв. Някои от проявите подсилвали известни артисти от София. Известно е, че в Пловдивския военен клуб е започнала кариерата на големия Емил Димитров, когато е отбивал наборната си служба в града. Всяка събота е имало безплатни кинопрожекции и концерти. Може да се каже, заключава полковникът от запаса, че Военният клуб беше огнище на културата за града и от него тръгнаха много таланти, които участваха в многобройните кръжоци и състави.
