Снайперът – пушката безпощаден убиец

Автор:
Доц. д-р инж. Георги Маринов, полковник о. р. 

Високата ефективност на снайперовото оръжие е доказана във всички военни конфликти през последните десетилетия. Най-добрият показател за това са резултатите от проведените изследвания.

Те показват, че при използване на автоматично оръжие, от 10 000 произведени изстрела ефективен е само един. При снайперовото оръжие почти всеки втори изстрел е ефективен, т.е. попаднал е в целта. Това обуславя високата икономическа изгода от използването на този вид оръжия. Военните специалисти са стигнали до извода, че е по-добре да се влагат средства за разработване и производство на скъпо, но високоефективно оръжие, отколкото да създават и използват евтини средства за воюване, изискващи огромни количества консумативи. В тази връзка  конструкторите са насочили своите усилия към подобряване на следните тактико-технически параметри на снайперовите оръжия:

• Подобряване на ергономичността на оръжието;
• увеличаване на далекобойността;
• подобряване на точността;
• намаляване на габаритните размери и масата;
• използване на боеприпаси с висока пробивна способност;
• подобряване на маскиращите качества;
• разширяване на възможността за използване на допълнителни приспособления.

Добрата ергономичност е едно от най-важните условия за осигуряване произвеждането на точен изстрел. Удобството отстранява външните неблагоприятни въздействия и позволява на снайпериста да се съсредоточи върху целта. Затова конструкторите изработват приклади със сменяеми и регулиращи се наставки. С тяхна помощ прикладът може да се удължава или скъсява в зависимост от индивидуалните физически особености на стрелеца.  Такива наставки са предвидени и за горната част на приклада. Важно условие за удобното боравене с оръжието е формата на ложата и ръкохватката. Те трябва да позволяват стабилно захващане на оръжието с двете ръце при примерване. 

Лостовете за презареждане и за заключване трябва да бъдат разположени на такива места по затворния блок, които да дават възможност да бъдат достигнати с най-малко движение, без да се отклонява вниманието на снайпериста от целта. Мерните прибори (оптични и механични) не трябва да позволяват възникване на напрежение на шийната мускулатура на стрелеца при продължително поддържане целта „на мушка”. Снайперовите оръжия се снабдяват с двуноги, които могат да се поставят и използват при необходимост. Увеличаването на далекобойността е необходимо, за да може да се поразяват целите от безопасно разстояние. Това е сложен въпрос, свързан с използването на мощни специални патрони, удължаване на цевите и др. По-мощните патрони предизвикват голям импулс на откатната сила, което създава проблеми по стабилизиране на оръжието при изстрел. По отношение на патроните – важни изисквания са точното дозиране на барутния заряд, еднаквата маса и форма на куршумите. С това се гарантират еднаквите балистични качества на патроните. Естествено, стойността на снайперовите боеприпаси е по-висока от останалите и затова върховете на техните куршуми се оцветяват с различни цветове, например сребристи.

Въпросът с осигуряването на голяма далекобойност има много страни. Например при армейските снайперови оръжия високата далекобойност е безспорно необходима. Те използват мощните картечни патрони с калибър 12,7 мм, като например унгарската Gepard, американските RC-50, М-96, SR-50, Barrett и др., руската КВСК, австрийската .50 HS, английската AW-50 и др.
 

При полицейските и при специалните снайперови оръжия големият калибър  невинаги е най-разумен, тъй като ситуациите, при които възниква необходимост от използване на такива оръжия, са безкрайно разнообразни.

Например при обезвреждане на терористи в населени места разстоянията са ограничени, околните пространства са пълни с хора и скъпоструваща материална база.  Използването на мощни далекобойни оръжия създава опасност от рикошети, поразяване и разрушаване на странични обекти. В този случай за предпочитане са снайперови оръжия с много висока точност, използващи ниско импулсни патрони. Например канадските 5,56-мм снайпери C7CT и С8CT, италианската AR70/90S, чешката CZ-527, швейцарската SSG-550, руските СВ-99, използваща патроните с периферно възпламеняване .22 LR и др.  

Наскоро рycкaтa кoмпaния Lоbаеv Аrmѕ (гp. Tapyca, Kaлyжкa oблacт) съобщи, че е paзpaбoтила cнaйпep с обозначение CBЛK-14C „Cyмpaк“, който нямa aнaлoг в cвeтa. Той e cпocoбен дa пopaзявa цeли нa разстояние 4000–4200 м. Подобряването на точността се постига с използването на тежки и оребрени цеви и монтиране на специални мерни прибори. При оребрената цев вибрациите при изстрел се намаляват значително и се подобрява охлаждането поради увеличената външна повърхност. С такива цеви са снабдени английските снайпери AW-50, В96А1 и BGR, американските M-107, RAI 300, М-82 и др.     
Мерните прибори са от изключителна важност за осигуряване на разкриването и проследяването на целите, бързото прихващане на целта и поразяване с висока точност. Използват се оптични мерници, инфрачервени и термовизионни прибори в зависимост от оперативната обстановка и поставената задача. 
Намаляването на габаритните размери и масата на снайперовите оръжия е свързано с удобството им при носене и бързата подготовка за провеждане на изстрел. Голяма част от конструкторите се насочват към използване на възможностите на схемата бул-пап (bull-pup), при която ударно-спусковият механизъм, подвижната част на автоматиката и пълнителят са разположени в приклада. Така се създава възможност за монтиране на дълги цеви без излишно удължаване на оръжието. Посочената схема е използвана при снайперовите пушки  Walther WA 2000 (Германия), Sirkis (Израел), Драгунов СВУ и др.   

Други конструктори използват сгъваеми приклади. Това позволява лесното транспортиране на оръжията, но за сметка на това се прави компромис с удобството при стабилизиране на оръжието при изстрел. Примери за такъв подход може да се посочи при израелските пушки Galil, при 9-мм безшумна руска снайперова пушка, при новия вариант СВД-С на пушката „Драгунов” и др. В някои случаи конструкторите осигуряват модулно разглобяване на пушките, което позволява съхраняването и транспортирането им  в специални куфарчета. 
Използването на боеприпаси с висока пробивна способност е обусловено от необходимостта за поразяване на цели, намиращи се зад укрития,  в автомобили и  лица,  облечени в бронежилетки. За целта създателите  на снайперови оръжия използват боеприпаси със стоманени закалени сърдечници на куршума или патрони с голям калибър и барутен заряд. Германските военни специалисти са доказали, че в съвременните конфликти ще бъдат редки случаите, когато ще се поразяват незащитени цели на открито. Обикновено войниците са добре екипирани със средства за индивидуална защита и ще действат от бронирани бойни машини. В най-пълна сила това важи за командния състав, който е един от приоритетните обекти за поразяване. Затова конструкторите създадоха  снайперовите пушки с калибър .308 Win, .338 Lapua Magnum, 12,7 мм и др.  

Подобряването на маскиращите качества на съвременните снайперови оръжия е необходимо заради разработването и широкото внедряване на средства за разузнаване и наблюдение на бойното поле. При изстрел нагретите цеви на снайперовото оръжие излъчват топлина, която може да се „улови” от различни термовизионни прибори, базирани на принципа на отчитане на разликата в температурата на наблюдавания обект и околната среда. Това е принудило конструкторите да използват топлоизолационни покрития или да разполагат цевите в изолиращи кожуси. По този начин е изработена френската снайперова пушка FR-F2. Конструкторите и дизайнерите не пренебрегват камуфлажното оцветяване на оръжието, използването на огнеприкриватели и др.  
Разширяването на възможността за използване на допълнителни приспособления е важно условие за създаването на универсалност на оръжието. Така например в много случаи от полицейската практика и при борба с терористични групи е необходимо  произвеждането на безшумни изстрели. За целта се използва богат арсенал от заглушители. Те обаче изискват специални патрони с намалена начална скорост на куршума. 
В редица случаи обстановката налага използването на активни и пасивни нощни прицели и др. С тяхна помощ се  извършва наблюдение на бойното поле през деня и през нощта, разкриват се позициите на противникови снайперисти и др. В заключение следва да се отбележи, че развитието на техниката  и усъвършенстването на технологиите не е застинал във времето процес. Те водят до възникването на нови изисквания към снайперовите оръжия, които са постоянно предизвикателство към производителите. Затова ежегодно от конвейерите на оръжейните фабрики слизат все по-нови образци, които бързо намират своите потребители.