Азербайджан е известен като страна на нефта и огньовете, самоподдържащи се от излизащ на повърхността природен газ. По-малко се знае за азербайджанските вулкани. Може би защото те не изхвърлят гореща лава, а хладна кал. В света има около 800 известни кални вулкана и близо половината от тях са в Азербайджан, основно в зоната, където сушата среща водите на Каспийско море.
Най-голямото струпване на кални вулкани е в района на градчето Гобустан на около 60 км южно от Баку. Потегляме натам в един горещ юнски ден заедно с двама колеги гост-изследователи – индиец и мюсюлманин от Босна. Спазарили сме много изгоден превоз с такси – 50 маната (около 55 лв.) до Гобустан и обратно. По пътя минаваме покрай красивата шиитска джамия „Биби Хейбат“, множество нефтени сонди на сушата и в морето и голямо пристанище.
Проблемите започват, когато вече сме близо до вулканите, но трябва да се отклоним от хубавия главен път и да продължим още няколко километра по
неравен черен друм.
Нашият шофьор – младо момче със смътни познания по английски и още по-слаби по руски, смутено ни казва, че неговият сравнително нов мерцедес не може да се справи с такъв терен. Явно не сме първите туристи, които се сблъскват с този проблем, защото внезапно от нищото се появява стара съветска лада, шофирана от прегорял от пустинното слънце около 50-годишен небръснат азербайджанец. Той поглежда с пренебрежение белия мерцедес и ни съобщава нещо, което и без това ни е ясно – само той може да ни закара до вулканите. Срещу 25 маната. Това обаче е само базата за пазарлъка – все пак сме в Ориента. След две минути вече съм свалил цената наполовина, което предизвиква респекта на моите спътници, мърморещи, че е крайно време да започнат да учат руски език – много бил полезен.
Ладата на наши нов шофьор Феридун умело слаломира между бабуните и камъните (пътят отдавна е свършил), а пейзажът все повече прилича на това, което съм виждал в пустинните степи на Централен Казахстан – спечена земя почти без растителност с малки хълмчета. Разликата е, че казахстанската степ белее поради силно засолената почва, а в Гобустан на много места повърхността е просмукана от нефт.
Самите вулкани са малки могили, пръснати на стотина метра една от друга. По стените им сивеят напукани ивици от засъхнала кал, приличащи на пипала на октопод. 
В кратерите, широки от два-три до десетина метра, непрестанно клокочи сива лепкава субстанция. Образуват се мехури, което периодично се пукат, понякога калта изхвърча на половин-един метър и изпръсква непредпазливите туристи. Феридун ни предупреждава да не стъпваме по засъхналите ръбове на клокочещата кал, защото има опасност от пропадане, а кратерите на някои вулкани са дълбоки до 3000 м.
Калта от вулканите е много лепкава и трудно се отмива. Химическият й състав е сложен, включва 30 микроелемента, минерали и органични вещества от групата на нефта. Изключително полезна е за ставни и кожни болести, освен това я използват в строителството, поради което някои от вулканите в миналото са разрушени с булдозери. Мехурите в калта се образуват от метан, за който казват, че може да бъде запален със запалка в момента на излизането му на повърхността. Освен бълбукането, което видяхме, понякога се случват и истински вулканични изригвания – на територията на Азербайджан те са средно по 3–4 на година. Изригването е съпроводено със силен гръм, често пъти избликващият нефтен фонтан се самозапалва, поради което строителството в района на вулканите е забранено. Интересно е, че кални вулкани има и по дъното на Каспийско море – там те дори са образували девет малки островчета. Наличието им обикновено е знак, че в района има нефтени залежи, а изригванията са предвестници на земетресения.
Вулканите на Гобустан са зрелище, което определено си струва да бъде видяно. При това на спокойствие – поради трудния терен туристите са много малко въпреки близостта до мегаполиса Баку. И може би това е шансът за съхраняването на крехкото природно чудо на брега на Каспийско море.
Петроглифи и змии
На няколко километра от калните вулкани е разположен археологическият парк „Гобустан“. Той се намира в район, обитаван от праисторически времена и е известен с рисунките по скалите – петроглифи. Те са над 6000, като повечето от тях са се появили между четвъртото и второто хилядолетие пр. н. е., но има и по-„нови“ като например надпис, свидетелстващ, че по времето на император Домициан (I век) дотук са стигнали бойците от 12-и Римски легион. В творчеството на първобитните хора преобладават ловни сцени и фигури на танцуващи хора. Видяхме и прословутите изображения на лодки – супер елементарни и стилизирани, но се смята, че това са най-древните рисунки на лодки в света. Всъщност петроглифите се намират на поне десетина километра от брега, но в праисторическите времена Каспийско море е било много по-пълноводно и е стигало до въпросните скали. Това научихме от отлично уредения музей „Гобустан“, в който са възпроизведени природата и битът на хората отпреди няколко хиляди години. Тогава районът е бил влажна савана с много дървета, обитавана от леопарди и лъвове, които виждаме в музея в препариран вид. Гобустанските петроглифи са включени в списъка на ЮНЕСКО с паметниците на световното културно наследство. Районът е осеян с грамадни скали с причудливи форми – има камънак за две Хеопсови пирамиди. Ентусиазмът ни да се катерим по тях обаче секва, когато виждаме надпис, предупреждаващ, че наоколо е пълно с отровни змии и излизането от маркираните пътеки не се препоръчва.
