Горе долу по едно и също време САЩ обявиха новата си стратегия за Западните Балкани и назначиха нов посланик в Скопие – Хойт Браян Ий. Интересното е, че Ий заменя много спешно Джес Бейли, който бе на този пост от декември миналата година. Очевидно е, че щом има нова стратегия, трябва да има и нов пълководец на терен.
Първо за стратегията. Веднага се очертават две много важни точки – решаването на спора за името на Македония с Атина и сближаване със Сърбия чрез решаване и на въпроса с Косово. Второто е наречено „историческо примирие“. Трудни задачи. Още повече, че Белград получава и ултиматума да се разграничи от Русия.
Докато Вашингтон бе зает с далеч по-горещи точки по света – Близкия изток, Корейския полуостров, Турция, Украйна, Междуморието, на Западните Балканите тихо и стабилно се настани Кремъл. В Белград действа истинска централа за налагане на руското влияние в района. Въпреки стремежа на сърбите да се интегрират в Европейския съюз бързо Сърбия има достатъчно поводи да е намръщена. Тя изпи достатъчно горчиви чаши през последните две десетилетия – беше бомбардирана от същите САЩ, беше разпарчетосана, беше сочена като символа на злото. В момента Сърбия, като наследник на Югославия, е държавата с най-голяма вътрешна миграция в цяла Европа – бежанци и преселници от всички бивши югорепублики живеят вече в родината-майка. През това време САЩ бяха на страната на Хърватия, на Босна и Херцеговина, на Косово, на Черна гора. Русия видя своя исторически шанс да се върне в играта на Балканите и да възстанови историческите си позиции тук. И го прави по имперски. Сви си меча бърлога в Белград и оттам се управляват всички процеси, свързани с интересите на Кремъл на Балканите, често използвайки сърбите.
Москва беше въвлечена в скандали около изборите в Черна гора. Главният прокурор Миливое Катнич директно обвини Москва, че е организирала опита за преврат в края на 2016 по време на вота. Същите съмнения останаха и по време на погрома в македонския парламент. През април беше организиран опит за покушение над депутати с цел предизвикване на извънредно положение и оставане на власт на кликата около Никола Груевски. Медиите в Македония изкараха конкретни данни за участие на агенти на сръбските служби, но зад тях прозираше дългата ръка на Москва.
Сърбия има толкова незараснали рани, че е чудно как съществува. След като загуби провинция Косово и Метохия, в новата държава остана един последен анклав, който се държи от сърбите – Митровица. Каквото и да се казва в официалните позиции на Прищина, мнозинството косовари, представлявани от доста радикални партии, са твърдо убедени, че в държавата им не трябва да остане нито един сърбин. Белград няма как да се откаже от поредното парче земя, още повече, че то е населено изцяло с етнически сърби. Ако се стигне до въоръжен конфликт, както не веднъж е предупреждавано, Белград няма как да влезе и да защитава своите, ако няма гръб. Русия го гарантира.
Ако някой се съмнява, че положението не е розово, то показателен е фактът, че тези дни Скупщината в Белград предвиди увеличение на бюджета на армията с 25%, като основно парите ще отидат за заплати и мотивация на униформените. Въоръжението върви с подкрепата на Русия. Никак не е розово положението и в Босна и Херцеговина. Все по-голямата радикализация на обществото и огромната икономическа криза, в която живее обществото лесно може да подпали нов конфликт. Република Сръбска е в страни от инвестициите на Саудитска арабия и Катар и единственото нещо, което я крепи е национализма. Този път Белград няма да стои настрана, ако нещо се случи и пак ще има нужда от гръб.
Днес САЩ предлагат алтернативен гръб, но само ако Белград обърне своя на Москва. Точно и ясно. Вашингтон имат целия инструментариум да реши проблема между Косово и Белград. Косово съществува благодарение на САЩ, ако има някакъв бизнес извън подземния, то е благодарение на САЩ. Там е най-голямата американска база в Европа. Един вид в тях е и морковът и тоягата.
Въпросът е каква е сделката, която ще спаси мира, ще остави териториалната цялост на двете държави, а и те ще излязат с достойнство от евентуален договор? Сложна работа.
Също сложна е работата и по оста Атина и Скопие. Няма никакво съмнение, че нашият вече близък приятел Зоран Заев дойде на власт с мощната подкрепа на САЩ. Ако някой е забравил, атаките срещу правителството на Груевски започнаха с компромати от подслушани разговори в правителството. Бившият министър-председател на Македония тогава обвини директно службите на САЩ, че са организирали това мерзко действие. Той вече е история.
Заев много ударно сближи България и Македония и реши един от големите си проблеми. Сега остана най-важното: името. Честно казано сегашното е най- неприемливо – Бивша югославска република Македония, но спорът е само за последната дума. Атина също не е в розово положение и САЩ имат достатъчно инструменти, за да вървят към решение на десетилетния спор. Ако това се случи, а то може да стане много преди да се реши въпросът с Белград, тогава Македония много ударно и бързо може да се приближи към НАТО. Това означава сигурност, означава по-добър бизнес климат, означава, че и руското влияние ще се събере само в рамките на Сърбия. Временно. Но преди САЩ да поемат юздите, ще трябва да кажат поне едно „Простете!“ за свинщините от 1999-а.
Ето защо Хойт Браян Ий е добър избор за нов посланик в Скопие. Реално той ще бъде двигателят на всички тези процеси.
От кабинета на Солана до помощник-държавен секретар
Хойт Браян Ий е дипломат от кариерата, който има огромен опит с Балканите. Три години е бил в кабинета на бившия генерален секретар на НАТО – Хавиер Солана. Има мисии в Черна гора, в Солун, където е бил генерален консул и стига до заместник шеф на мисията на САЩ в Хърватия. Междувременно е обиколил Афганистан, Хаити. Има огромен опит с бивша Югославия. Преди да поеме мисията в Македония е бил заместник помощник – държавен секретар за европейските и евразийските работи.
Източник: в.“Труд“
