Ти, който си на шосето! – 2

Тази година схемата, позната от десетилетия като „зимата пак ни изненада през декември”, сякаш не сработи. И макар че първият сериозен сняг изпревари месеца на Дядо Коледа, почистващата техника беше по местата си и подхвана магистралите, шосетата и проходите, които са най-рискови не само при зимни условия. Няма как да се сбъдне в реалността една метафора, че снежинките ще се ловят още във въздуха и колите ще карат по сухи настилки, но някои шофьори май още се осланят на нея.

Така денят на първия сериозен сняг, като по зла традиция, отново беше белязан с няколко опасно тежки и стотици леки пътни произшествия. За които май не е виновен само снегът.

Полски ТИР се обърна на автомагистрала „Хемус” и задръсти движението за часове. Едва ли снегът е виновен, че водачът е заспал зад волана. За едни драма – стотици автомобили чакаха с часове в задръстването. За други – късмет и щастие. Работниците по поддръжка на пътното платно „намазаха” с неограничено количество гъби, изтърсени от ТИР-а, а ведра ромка със сигнална жилетка дори изигра пред телевизионните камери танцът на щастието от предстоящото гъбено пиршество.

И докато по тази магистрала се разчистваха щети и последици, по другата основна – „Тракия”, във вечерния мрак настъпи

пак зловещо задръстване

И там причинено от ТИР, завъртял се на платното и затворил цялата магистрала. На друг участък, по главен път Е-79, турски ТИР изведнъж „запря” на баира и идващият след него микробус отнесе мантинелата. За капак прословутата превишена скорост този път се демонстрира от шофьор на пътнически автобус, „натресъл” отзад намаляващ заради задръстването ТИР.

На едното място – разлята нафта, за която никой не е сигнализирал и тя направила настилката като пързалка. На друго – висока скорост. На трето – в гонка на километри, графици и печалби – заспал шофьор. И сякаш на всички места – масовки от автомобили с летни гуми при тежки снежни условия. Това е все едно в същия този 30-сантиметров сняг да тръгнеш по къси гащи и по джапанки. Едва ли има водач, който да е поел напът в такава „униформа”. Но това, че гумите му са близо или направо

на степен „галоши”

не му причинява особено предварително вълнение. Все ще мине някак по тежките трасета, нали има почистваща техника, нали държавата е длъжна да се грижи за него! В неговия случай сякаш повече важи пожеланието за него да се погрижи онзи, който е на небето, защото въпреки грижите на пътните служби с летни гуми и с неизправен автомобил и Онзи, който е на небето, едва може да мине Петрохан.
Проблемът на грижещите се за пътното разчистване и безопасност пък е, че снегорините бръмчат непрекъснато, но подир тях обилният снеговалеж отново и отново прави бяла пелена. Дали няма да излезе вярно, че фирмите икономисват от химикалите за обработка на трасетата? Ако след разчистването на платното до асфалт веднага бъдат насипани и поръсени нужните вещества, те няма да позволят на снега да натрупва, като в същото време ще пазят изчистения асфалт от замръзване.

Като „решаващ фактор” за всичките безумия по пътищата независимо дали са летни, или зимни, си остава, както беше прието популярно да се нарича някога, „човешкият фактор” и неговото поведение зад волана. Само за ден, при наистина силен снеговалеж, в София станаха ни повече,

ни по-малко от 180 катастрофи

с няколко по-сериозно пострадали хора. И това е в градски условия, където, дори да не е минал снегорин – няма преспи и навявания. Където максималната ограничителна скорост е 50 км, където почти на всеки километър има някакви препятствия, кръстовища, светофари, пешеходни пътеки, „гърбици” и какво ли още не. И ако караш наистина с определената скорост, можеш да спреш навреме. Ако и другите правят същото – едва ли ще се получи такова масово „мазало” само за един ден! Но у нас всеки е нетърпелив, всеки е бабаит, всеки е сам на пътя и другите му пречат. Характерно проявление – почти на всеки светофар, където по принцип се тръгва бавно при зелен сигнал, винаги ще се намерят двама-трима от по-задни позиции, които да надуят клаксоните, когато първият поема бавно, а не излита с „мръсна газ”, за да попилее забавилите се на пешеходната пътека хора.

Неща – все познати от много години. И все непреодолени през времето. И в съзнанието на хората зад волана. Въпреки все повече и повече затягащото се наказателно законодателство за пътните бандити. Въпреки мерките, предприемани периодично и сякаш все недостатъчни. Защото, както се видя и сега – тръгналите сред преспите „по джапанки” не са малко. Как да ги „обуеш”, ако не чрез строго прилагане на записаните в закона мерки! 

Гражданино, държавата няма да ти смени галошите!

Не е нужно всеки да бъде френски крал от епохата на Абсолютизма, за да възприеме като лична кауза девиза – държавата, това съм аз. В смисъл – на личната отговорност.
Защото, както за много други неща, у нас все още битува неоснователният атавизъм, че „държавата трябва да се погрижи”. Държавата трябвало да отглежда и възпитава децата на някои многолюдни семейства, държавата трябвало да ги изучи, въпреки че те заобикалят училищните сгради, а след това – да им даде работа, макар че нямат образование и квалификация.
Така става и с пътните неволи – държавата трябвало да направи живота на небрежния водач лек, безопасен и щастлив. А как да стане това, като същият този водач не признава понятието „зимни гуми” и „пердаши по галоши” през преспи и поледици? Най-сигурният начин – най-после в законодателството да се запише категорично – от 1 ноември до 1 април всички автомобили трябва да са оборудвани със зимни гуми. В противен случай се свалят табелите и се спират от движение. Палиативното сега изискване за прословутата дълбочина на грайфера не по-малко от 4 мм е толкова разтегливо, че за пореден път виждаме баталии по пътищата с главни герои закъсали „летни” шофьори.
Държавата трябва да осъществява контролната функция! Но знаем какво ще стане, ако на изхода на София например застанат няколко патрула в петъчен ден и „подкарат” поред всички излизащи от столицата с безкомпромисни проверки за дълбочината на грайферите, за антифриз, чистачки, фарове. Веднага гражданинът, който трябва сам да си е държавата по отношение на оборудването на колата си, ще писне до небето – полицейска държава! Ами като сам не си градиш своята държава, гражданино, вероятно имаш нужда поне временно от полицейска. Ако не за друго – за да не си счупиш главата някъде из преспите и поледиците.
При падналия първи по-сериозен сняг млада дама, попаднала в задръстването на автомагистрала „Хемус”, причинено от катастрофа на ТИР, се жалва пред телевизионните камери, че трябва да „бръмчи” на място, пък бензинът й бил малко. Колко пъти в началото на всеки зимен сезон се леят предупреждения до степен заклинания – през зимата се тръгва на път с пълен резервоар, със зимни гуми, с изправно отопление, със светещи фарове и работещи чистачки. Ама кой да ти чуе! Ако закъса, както често става, започва да ругае държавата – едва ли не, че не го е пренесла на ръце през тежките зимни пътища.
Гражданино, докато не осъзнаеш, че държавата – това си ти, докато не поемеш своята отговорност, може би трябва да бъдеш възпитаван със силата на закона. Наказателно!