Автор: Костадин Филипов, бивш кореспондент в Скопие
(Продължение от миналия брой)
Трябва да ги разбираме, защото не е било лесно на тези македонски граждани в условията на Титова Македония да оцелеят с българско самосъзнание при процесите на дебългаризация. Затова е важно държавата ни да мисли особено за младите там, защото засега ние не работим достатъчно с дипломираните у нас македонски граждани.
Има и примери на македонски офицери, завършили Военната ни академия, които след това бяха пенсионирани или уволнени там и така изтласкани от системата на отбрана заради линията на страха, че у нас тези кадри са индоктринирани. Но сега червена точка в „натовското досие” на Скопие би било решението да се обучават македонски военни у нас, взето след съвместното заседание на двете правителства в Струмица.
Македония още от преди югославско време има стара изселническа традиция за търсене на работа навън – в САЩ, Австралия, Нова Зеландия. Днес тяхната представа за работа в чужбина е свързана с по-високото заплащане, което българските условия засега не предлагат. А македонците са много силни в т.нар. угостителство, т.е. ресторантьорство. Те имат и добра строителна индустрия, и качествени кадри, основно македонски граждани – албанци. В този смисъл има хляб за Българската строителна камара за контакти с колегите й в Македония.
Добре би било да се засилят и контактите между медиите от двете страни. Защото дори, без да съзнават, те понякога пречат на политиците от да си вършат работата. Добре е да се активизират особено контактите на обществените медии и да се чуват предаванията на БНТ и на БНР, които сега не стигат до македонските граждани. Македонският вестникарски пазар много обедня и на него останаха 2–3 сериозни издания, които и малко се четат заради старата слава за партийно и югославско влияние върху тях. Сега почти няма какво да прочетеш от тях и сайтовете и телевизиите са по-активни. Но между тях и нашите медии сътрудничеството е малко и само на основа на лични контакти.
Имаше и опити наша преса да влезе там, но неразбирането ни на македонския медиен пазар, където почти 50 г. не е имало наша преса, е да гледаме на него именно като на пазар. А това не е търговска операция.
И от продаването на български вестници печалба не можеш да очакваш. Трябва да стоят на будките, дори да не се купуват, но да се виждат българските заглавия. Защото това е влияние и политика. И няма да му даваш цена от 30 денара, когато местният вестник е 5 денара… Това трябва да е държавна политика, а двете страни да се разберат на реципрочна основа.
Трябва да се правят стъпки за сближаване и на културните ни институции. Македонците имат добър театър. През 90-те години им гостуваха български трупи, а там се поставяха наши автори, най-често Радичков. Но пак заради лични контакти между директорите на театрите, като най-активен беше тогавашният директор на Военния театър Митко Тодоров, а режисьорите Крикор Азарян, Александър Морфов и акад. Пламен Карталов поставяха на македонска сцена. Но на лична основа контактите не са устойчиви, трябва да са между институциите на културата.
Всъщност за най-важното, осъществяването на Коридор № 8, сега ситуацията е благоприятна. И международният вятър, така да се каже, духа в платната ни. Вярно е, че контекстът, в който става раздвижването на отношенията със Западните Балкани, е антируски. Макар да не виждам толкова голямо пряко руско влияние в Македония освен присъствието на един-двама руски бизнесмени, които се очаква да се изтеглят от страната. Винаги силното влияние на Москва там е било чрез Белград. Но днес за развитие на отношенията ни моментът е добър и трябва да го използваме.
Скоро трябва да заработят комисиите, които ще създадат външните ни министерства според Договора за сътрудничество. Срокът на учредяването им е до 3 месеца след ратифицирането му от двата парламента. В Македония, поне според медиите им, се готвят много по-сериозно за работата на такава комисия. И не толкова за състава й, колкото за тактиката, стратегията и червените линии на македонските интереси от които държавата им да не отстъпва. Много активно някои научни работници в Скопие развиват тактически тезата за „българския фашистки окупатор” през 1941–1944 г., което е и дебелата им червена линия. Основен подход ще е да се атакува страната ни със становищата на български автори, политици, държавници. Например по тезата, че България е фашисткият окупатор по това време там, им „помага” точно книгата на президента Желев „Фашизмът” и нейната съдба преди промените, колкото и това да е абсурдно.
А другата е за прословутата идентичност на илинденските герои, на участниците и ръководителите в национално-освободителната борба. И тепърва трябва да очакваме още такива нападки – за всичко около историята на Самуил, на Кирил и Методий. Очаквам цялата ни история да бъде обърната с хастара нагоре, като няма да се избегне и темата за пренаписване на учебниците по история.
Но не се страхувам толкова от това, защото комисиите според Договора са сякаш точно с тази цел: да спорят експертите. Важното е историческата тема да не спъва политиците и да не се бави скоростта на реално сближаване на държавите ни.
Заседанията нямат времеви хоризонт и всяка година ще се изисква съответен отчет. И не завиждам на членовете на тази комисия от наша страна, защото не всички знаят какви доктринирани чудовища ще имат срещу себе си, които ще защитават не толкова научната истина, която не ги интересува, а зададените опорни точки и социалния статус – собствения и на фамилиите им. Защото научните им кариери дотук са градени върху тези опорни точки. Иначе книгите по рафтовете на личните им библиотеки са над 80% български, особено на историците. Което доказва, че македонската историография е един ревизионизъм на това, което е изградила и изследвала българската историческа наука, без достатъчно оригинални свои изследвания и идеи.
А в интервю за мен прогнозира, че докато „тази склерозирала македонска историография е още на власт, няма да има развитие”. Трябва да чуваме такива просветени гласове в македонското общество. И да не се страхуваме да приемем мнението на хора, които не са напълно на нашата позиция.
