Вера Недкова – гранддамата на българската живопис

Точно преди година по повод 110-годишния й юбилей в 15 зали на Националната галерия бе открита изложба „Вера Недкова–българската дама на модерното изкуство” с творби, които тя приживе изцяло дарява на Галерията заедно с архива на семейството и личния й. Дарен е и домът на художничката (1906–1996), от 2004 г. – музей, на крачка от храм-паметника „Александър Невски”. Експертите твърдят, че тя няма паралел и няма с кого да бъде сравнявана по интелигентност, талант, задълбоченост, мяра и финес в творчеството и в живота си. И че е художник, съизмерим с най-високото в европейското изкуство на ХХ в. Аристократ не само по произход като дъщеря на един от най-големите ни дипломати – Тодор Недков, пълномощен министър във Виена, тя носи и интелектуализъм и грее със собствена светлина в този толкова пъстър на стилове в изкуството век.

През седмицата експозицията в Музея беше обновена. Вера Недкова има дълъг творчески и житейски път и е част от историята на живописта ни, тя е едно богатство за културата ни, казва кураторката Диана Драганова-Щир. Експозицията е с камерни платна от първия й  период 1922–1933 г., което включва и пътуването й в Италия до нейното участие на 54-тата годишна изложба в залите на Кюнстлерхаус във Виена. 
Някои от картините се показват за пръв път. Идеята е платната в дома музей да се обновяват с такива от следващи творчески периоди, много от тях неизлагани. Може би следващият ще обхваща годините от завръщането й през 1934-та в България до 1941-ва. Преди да започне нов период…

Съвсем млада, през 1921–1923 г. Вера Недкова взема частни уроци в Художествената академия в ателието на Никола Маринов редом с Илия Бешков и Зоя Паприкова. Във Виена е приета в майсторския клас  в ателието на проф. Карл Щерер от най-добрите педагози. В дома музей сега може да се види „Портрет на мама” – от най-ранните й живописни неща, а ще бъде изложен и портретът на майка й с акварел. През 1930 г. тя се дипломира, като вече се движи в културен кръг от сериозни имена и както казва, седи на една маса с Щраус… Тя говори немски, френски и английски, живяла е в различни столици на Европа. 
„Три фигури в пространството”, изложена в „Квадрат 500”, показва две подготвителни работи за тази й дипломна работа. С нея тя дава заявка на сериозен автор и е високо оценена от проф. Щерер. 
Художничката не принадлежи към определено течение, но платната от 1922–1933 г. са с по-различен стил, в духа на времето.

Една година по-късно в България живописта й вече е много по-цветна и стилово, и като сюжети, различна от виенския академизъм. И в развитието си тя се движи по свой път. След дипломирането си за 9 месеца е във Флоренция. И там не се интересува от модерното италианско изкуство, не посещава нито Рим, нито Милано, а се учи от Предренесанса: Джото, Мазачо и Пиеро де ла Франческа. Тя никога не се връща към предишните си стилове. Различните й периоди имат свое развитие, а ярката й индивидуалност я поставя сред най-големите фигури в изкуството ни със силно и мощно въздействие на живописта й.

Идеята е в музея й да се представи последователно и рисунката от този период и може би акварели, които са основно автопортрети, другата линия в изкуството й. Самата Вера Недкова споменава, че е предпочитала да рисува себе си и членове на семейството си. Но нейните автопортрети през годините са интересни разкази за времето, което минава през тях… И си заслужава да се направи изложба с автопортретите й като знак за стила и философията й на художник, респектиран от силата на опростената и обобщена форма, чистата синтетична линия и хармонията, постигната с деликатен пастелен колорит, както разказва кураторката.