Тръгваме за Гърция, без да сме решили къде точно да отидем. Знаем само, че не искаме да сме в най-оживените туристически райони.
Август е и сега там е най-голямото стълпотворение. А този път търсим спокойствието. Затова от границата караме право на юг не се отбиваме към Тасос и Халкидики, заобикаляме Солун, подминаваме любимия на туроператорите Катерини Паралия. Движението е изключително оживено. Автомобилният поток е плътен.
Имаме чувството, че сме броня до броня в колоната, която всъщност се движи със 100-тина километра в час. И за да се избегнат задръстванията, служителите на един от пунктовете за плащане на магистрални такси направо вдигат бариерите и ръкомахат на колите да преминават безплатно. Което с благодарност правим.
Достигаме Лариса и в кратка почивка се заглеждаме в картата. Да продължим ли още много на юг – към Ламия и Атина, или да търсим бряг наблизо? Избираме втория вариант.
Така достигаме до Волос. Модерен град, кацнал по възвишенията около голям залив. Тук е третото по големина пристанище в Гърция след Пирея и Солун. Градът е промишлен, транспортен и земеделски център, още повече че е част от областта Тесалия – аграрното сърце на Гърция.
Без да искаме, сме преминали по пътищата на някогашната – през 8–9 век, българска инвазия в района. Тогава държавата ни се е простирала чак дотук, на повече от 300 км от днешната ни южна граница.
Е, това вече е само любопитен факт от историята, времената днес са други и инвазията е само туристическа. Друг е въпросът, че не срещаме автомобили с български номера. Явно нашенци предпочинат най-оживените курортни центрове, а Волос е от по-спокойните.
Решаваме да отложим разходката из града за друг ден и се впускаме на югоизток към полуостров Пелион. Крайбрежието е обкичено с огъ
рлица от курортни селища. Но за разлика от примерно Халкидики тук напливът на туристи е по-малък. А и курортната инфраструктура е по-традиционна.
Значително по-малко са големите хотелски комплекси, луксозните заведения и бляскави атракциони. Всичко е една идея по-обикновено. И основните туристи са самите гърци.
В следващите дни опознаваме де що има залив, плаж и забележителност из района. Пътищата на места са доста тесни.
Плажовете са от пясък, примесен с дребни камъчета, но са идеални за почивка. А морето е топло, спокойно и приветливо. Можеш колкото искаш да плуваш в него, без да се налага да се бориш с големи вълни.
В къмпингите, квартирите в селищата и хотелите начаса се намира място. Не са нужни предварителни резервации и грандиозни туристически планове. Отиваш, настаняваш се и се отдаваш на почивката.
Така обикаляме няколко дни из стръмните чукари на полуострова. По завои като осморки се въздигаме към върхове с проскубана, обгорена от слънцето растителност. После се спускаме към тихи заливи, селца, потънали сред сенчести 
дървета и елегантни градчета.
В един от дните се спускаме от южната страна на Волос и в селището Неа Анхиалос окриваме уникална плажна ивица. Дълга е няколко километра. Съставена е от ситни черни камъчета като от лава. По цялото й протежение се редуват безброй заведения, предлагащи местни вкусотии.
Полуостровът Пелион носи името на Пелей, бащата на Ахил. Същевременно е известен и като планината на кентаврите. Днес за тези митични същества напомнят само някои имена на кръчми и местни фестивали. Митологията е впрегната в колесницата на туризма и носи добри доходи на Гърция.
Тази истина се потвърждава и когато в един от дните, препечени по плажовете, решаваме да се разхладим с разходка до Волос. Градът има няколко основни улици, успоредни на брега, около които са разположени главните забележителности.
Пладне е и всичко живо се е изпокрило из климатизираните си апартаменти. Само туристи като нас шават на открито в жегата.
Лесно достигаме до парка и безкрайната променада, тръгваща от него към пристанището. На брега на залива забелязваме храм, който се оглежда в кротката вода – Св. Константин.
Крайморските заведения предлагат уют и прохлада. От разположените наоколо туристически агенции научаваме кога и с каква цена на билета можем да отидем с ферибот до недалечните острови Скиатос и Скопелос. Оказва се, че ще ни трябва цял ден за подобен воаяж.
Край кея е приста
нала безкрайна редица от яхти. В края на луксозния наниз забелязваме старинната снага за кораб с гребла. Оказва се, че това е копие на „Арго”. Да, кораба на аргонавтите.
Те са тръгнали именно оттук, от този бряг, към приказната Колхида в търсене на Златното руно. Корабът е възстановен напълно, все едно е излязъл от илюстрация за гръцката митология.
Имаме чувството, че отнякъде ще се появи Язон и аргонавтите ще напънат веслата към хоризонтите на мечтите си за приключения и богатство.
А ние сме радостни, че открихме този неочакван бряг, който не е на първа страница в туристическите справочници, но е оазис на спокойствието и релаксацията.
