Ловът на кафява мечка е забранен от българския закон. По изключение се допуска отстрел на няколко мечки годишно, и то след като се докаже, че са стръвници. Незаконният отстрел се наказва с глоба до 5000 лв.
Най-много незаконна стрелба и злополуки с мечки в България са регистрирани при лов на глигани и други животни. Ранената мечка е много опасна и напада не само ловците, които стрелят по нея, но и всеки случайно попаднал в района.
От неофициалните данни за броя на мечките у нас става ясно, че очакваният естествен прираст от около 200 мечета на година „се губи”, защото популацията е почти непроменена през последните 25 години. Специалистите си обясняват това с ширещото се бракониерство. Преследват и отстрелват мечки и ловци, и хора със законно и незаконно далекобойно и дори бойно оръжие.
Бракониерства се заради трофеи – кожи, нокти, зъби и субпродукти (напр. мас). Има случаи за отмъщение за причинена щета (саморазправа заради убит добитък), незаконен ловен туризъм, а в последно време – просто за „престижен изстрел”. Въпреки разпоредбите масова практика е в ресторанти, механи и хотели да се поставят препарирани мечи кожи и трофеи. Този проблем е решен по света с точни сувенирни копия.
В XXI век не се нуждаем нито от кожата на мечката, нито от месото и мазнината й, за да оцеляваме. Няма оправдание за незаконния лов на ценното диво животно, което обитава планините ни. Бракониерството нарушава нормалното съотношение на броя на малките, младите и възрастните мечки и намалява шанса за възобновяване и поддръжка на популацията. Убийството на мечка несъмнено спомага за изчезване на този рядък за Европа животински вид.
Понякога се убиват женски, отглеждащи малки. Така се създават бъдещи проблемни мечки, привикнали на храна от човека. Малки, които са загубили майка си в ранна възраст при бракониерски набег и са успели да оцелеят, нямат достатъчно опит да избягват човека и е възможно да демонстрират много повече проблемно поведение в опитите си да оцелеят.
