Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев” 2017 намери своя нов носител – Александър Секулов с книгата „Море на живите”, 2016 (ИК „Изток-Запад”). Отличието, което му беше връчено, е почетен диплом, 2200 лв. и бронзова пластика на поета, дело на скулптора Добромир Иван. Другите номинирани на традиционния вече XI Поетичен Никулден бяха Амелия Личева – със стихосбирката „Зверски кротка” (издателство lexicon) 2017, Йорданка Белева – с „Пропуснатият момент” („Жанет 45”) 2017, Марияна Фъркова – „19 стихотворения за любовта” („Фабер”) 2017, и Патриция Николова – за „Нашествие от думи” („Рива”) 2017. Петимата номинирани поети прочетоха свои стихове, а традиционното слово „Апология на поезията” изнесе д-р Георги Гочев.
Поетичният Никулден 2017 се организира от съпругата на поета Федя Филкова и Милен Миланов, актьор и председател на фондация „Академия Аскеер”, с подкрепа на Министерството на културата – галерия „Средец”.
Александър Секулов: Популярността може опасно да използва автора
– Какво представлява наградата за теб?
– Всяка награда тежи с името си, а името на Николай Кънчев тежи много. То ще остане в българската поезия. Тя все още не се е справила дори минимално с неговото литературно наследство и влиянието му в литературата. Но нашата литература трудно се справя с такива поети – мисловни, интелектуални, силни, разнообразни. По-лесно приема автори със силни личностни характеристики, бунтари. Оразличава ги, харесва ги, но се справя трудно с истинските къртици в корените на езика, а Николай Кънчев е такъв. Все още той не е заел полагащото му се място.
– Сроден ли си с подобна линия?
– Искам да бъда сроден в поезията само в малките мигове, когато тя се появява. И не се замислям за това. Не съм отборен или групов играч. Аз съм отчаяно самотен човек в това, което правя. Нямам чувство за принадлежност дори и към традициите на българската литература.
– Отличието може да бъде ключ към по-широката публика.
– Ако кажа, че се вълнувам от по-широката публика, ще излъжа. Отвъд определена популярност у нас, отвъд определена познаваемост, обществото започва да те използва. Развяват те като знаме, харесват те, без да те разбират, просто защото си в момента на гребена на вълната. Това е опасно за самия човек и автор. Радвам се за всяка награда, която книгата получава, но не я свързвам със себе си. Старая се да я забравя. Книгата си има свой собствен път, който не е пътят на автора.
– „Море на живите” къде се намира сред твоите книги?
– Книга, която дойде внезапно, неочаквано, със свой собствен език, който аз не знаех. И който сега съм забравил. Не е възможно да се върна към него. Тя е щастливо, случайно появила се книга и, изглежда че това й носи някаква лекота. Тя е нещо за себе си. Говориш езици, които не подозираш, че знаеш. След това забравяш. Ако не ги забравиш, ти казват, че имаш стил.
Федя Филкова, организатор: „И петимата заслужаваха приза“
– И петимата номинирани поети – Александър Секулов, Амелия Личева, Йорданка Белева, Мариана Фъркова и Патриция Николова, заслужават да имат наградата. Но „Море на живите” на Александър Секулов е не така често срещана поетична книга през последните години. Това е книга, написана на един дъх. Казах, че е вдъхновена книга, но високо вдъхновена. Вдъхновена както от историята, така от настоящето, както от многото пластове живот в Пловдив и не само в България, но и на цялото ни тук балканско място. Тя е книга за живота. Неслучайно се казва „Море на живите” – книга с много енергия, с желание човек да сътвори нещо. За Секулов това е наистина дело, житейско дело.
