Преди години в редакцията ни посети Донка Славова-Соколова – доктор по философия в Института по философия при БАН. Тя ни предостави кратка информация за Ямболския цепелин и построения хангар. Наред с това г-жа Славова-Соколова ни показа и уникални снимки от строителството на хангара през 1916 г., както и други общи фотографии на офицери от 1934 г., хангара отвътре и излитащия цепелин. С този пореден жест на наши читатели вестник „Българска армия“ продължи инициативата да представя нови факти и събития за известни личности, както и да представя интересни исторически и военноисторически събития и годишнини.
През настоящата 2017 г. се навършват точно 100 години от базирането на цепелина L-59 в построения през 1916 г. цепелинов хангар край Ямбол. През периода ноември 1917 г.–април 1918 г. L-59 извършва общо 18 бойни полета но остава в историята завинаги със своя пети полет. С него се поставя един невероятен рекорд за най-продължителен полет през войната – 95 ч и 5 мин, като изминава 6575 км, достигайки близо но Хартум в Източна Африка.
На 15 май 1997 г., когато се навършиха 80 години от базирането на L-59 край Ямбол, в местния исторически музей беше открита нова уникална изложба – „Ямболският цепелин”. Изложбата беше уредена на втория етаж във фоайето на музея. В нея за първи път бяха показани ценни документи и фотографии от наши и чужди музеи и архиви.
Цепелинът L-59 на който беше посветена изложбата, е един от двата най-големи германски цепелина по времето на Първата световна война. Особен интерес представляваше макетът на L-59. В изложбата бяха експонирани и фотоси от единствения на Балканския полуостров величествен цепелинов хангар, построен край Ямбол. Представени бяха също и документи, отразяващи неговата по-късна съдба. Впечатляващият всички свои съвременници, единствен у нас цепелинов хангар, дълъг 240 м и висок 52 м, е демонтиран през 1936 г. въпреки бурните протести на ямболските интелектуалци. Ето какво пише Волфганг Майгхьонер-Шард в статията си „Германската цепелинна база в Ямбол”: „…Време е да се изследва цепелинната база в детайли, а тя е била една от фундаменталните такива за своето време – Първата световна война… Дизайнът на хангара е по стандартните за онова време конструкции. Всяка секция се поддържа от стоманени подпори…”.
По-нататък авторът разглежда подробно конструкцията и разпределението на помещенията в различните типове бази (хангари) за цепелини. Той обяснява, че някои от базите имат свое собствено радио, както и секции за резервни части и материали, а също и секретни помещения за съхранение на бомби и гориво. Волфганг Майгхьонер-Шард проследява значението на цепелиновия хангар в Ямбол за Българската армия, както и неговото ситуиране в цялостната командна система на армията ни в онези години.