Защо крал Салман бин Абдул Азиз ал-Сауд стана почетен доктор на прочутия московски университет МГИМО
Един от главните фактори, тласнали цената на нефта нагоре, е удължаването на съглашението за ограничаване на износа, подписано от повечето от най-големите производители. В края на миналия месец те се съгласиха да спазват договорката си до края на 2018 г. – с 9 месеца повече от първоначално предвиденото. Всъщност фактът, че ОПЕК (Организация на страните износителки на петрол) и Русия играят на световния пазар в синхрон, е главната промяна в глобалната нефтена търговия през последната година.
Създадената през 1960 г. ОПЕК днес включва 14 държави. Нейно ядро са страните от Персийския залив – Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Кувейт, Ирак и Иран. През последната третина на миналия век ОПЕК беше абсолютен господар на световния нефтен пазар. Така например по време на кризата от 1973 г. само за няколко седмици страните от картела вдигат петролните котировки четирикратно – от 3 на 12 долара за барел.
Постепенно обаче делът на ОПЕК в световното петролно производство започна да намалява, към днешна дата той е 44%. Освен това организацията е сериозно разклатена от враждата между две свои влиятелни членки – Саудитска Арабия и Иран. Тежък удар върху позициите на ОПЕК нанесе американската шистова революция. В последните няколко години се оказа, че най-големият световен вносител на нефт САЩ увеличават бързо своето производство и зависят все по-малко от арабските монархии износители. През втората половина на 2014 г. дисбалансът между търсене и предлагане доведе до неизбежното срутване на нефтените цени.
Големите износители на петрол изведнъж се сблъскаха с тежки финансови проблеми. Брутният вътрешен продукт на Русия намаля почти двойно, а бюджетният дефицит на Саудитска Арабия за 2015 г. достигна колосалната сума от 97 млрд. долара.
За нуждата от ребалансиране на пазара се заговори още през есента на 2014 г. За всички бе ясно, че нефтът ще остане евтин, докато по света съществуват големи запаси и производството продължава да надвишава потреблението. Първият опит на страните от ОПЕК да се договорят за ограничаване на добива бе направен през ноември 2014 г., но без успех.
Едва в края на 2016 г. членките на ОПЕК успяха да се споразумеят за производствените квоти, които ще поддържат. Още по-важно обаче бе, че неволята доведе в техния лагер и Русия, и още няколко сериозни износители извън ОПЕК като Казахстан, Азербайджан, Мексико, Оман. Изключение бе направено само за три държави от картела, които можеха да не ограничават петролното си производство – Иран заради това, че е пострадала от икономическите санкции, Нигерия – ударена от терористични атаки в нефтодобивните райони, и Либия, която претърпя гражданска война. Като цяло съгласно споразумението от началото на 2017 г. световният добив на нефт трябваше да намалее с 1,8 млн. барела на ден. За учудване на мнозина повечето държави спазиха поетите ангажименти и цената на нефта започна бавно, но сигурно да пълзи нагоре.
Всъщност ограниченията за нефтодобива се спазват до голяма степен поради това, че в най-големите производители от ОПЕК този бизнес е съсредоточен в национални петролни компании които се командват от съответните правителства. Малко по-деликатна е ситуацията в Русия. Там има и големи частни нефтени компании като „Лукойл“ например, но явно Кремъл намира подходящи аргументи да ги убеди, че трябва да се ограничават.
Понеже е ясно, че в ОПЕК първа цигулка свири Саудитска Арабия, то интригата относно ограничаването на световното нефтено производство до голяма степен се свеждаше до това, ще успеят ли Москва и Рияд да преодолеят взаимната си неприязън и да си стиснат ръцете за сделка. Саудитска Арабия е традиционен съюзник на САЩ, освен това в сирийския конфликт руснаците подкрепят президента Асад, а саудитите финансират опозиционните групировки. Но явно общата грижа за финансовото им здраве е сближила двете държави и през октомври т.г. затоплянето на отношенията им бе подпечатано с първата визита на саудитски крал в Москва. Появата на краля с целия му антураж в Кремъл бе истинска атракция. Той проведе разговори с президента Путин и дори успя да стане доктор хонорис кауза на престижния руски университет МГИМО.
Новият петролен съюз между Рияд и Москва изненада неприятно американците, но в резултат от шистовата революция те изпитват все по-малко тревоги по отношение на енергийната си сигурност. САЩ се превърнаха от вносител в износител на природен газ, а в края на 2015 г. се случи историческо събитие – президентът Обама премахна просъществувалата над четири десетилетия забрана за износ на суров петрол от САЩ. Това бе победа на лобито на нефтопроизводителите над това на нефтопреработвателите, но също и израз на нарасналото самочувствие на американците, които си върнаха позицията на най-голям производител на енергийни суровини в света. Още в първата година след падането на забраната от САЩ бе експортиран нефт за 8,3 млрд. долара. Разбира се, САЩ си остават нетен вносител на нефт, но техният петролен пазар е толкова голям, че реално е система от няколко регионални пазара и на някои от тях вече има излишък.
Какво да очакваме в бъдеще? Отговорът на този въпрос зависи не само от ограничаването на предлагането на нефт, но и от състоянието на търсенето. Китай, който поема от американците палмата на първенството за най-голям световен вносител, постепенно забавя темповете на растеж на своето петролно потребление. Същевременно се увеличава гладът за нефт на другия азиатски гигант Индия. В развития свят потреблението стагнира или леко намалява. През тази седмица генералният секретар на ОПЕК обяви, че очаква през 2018 г. глобалното търсене на петрол да се увеличи с 1,5 млн. барела на ден. Той добави, че организацията е все по-близо до постигане на целта си за ребалансиране на петролния пазар и излишъкът от резерви продължава да се свива.
Същевременно трябва да се има предвид, че инвестиционният процес в нефтодобива е доста дълъг. Сривът на цените от 2014–2015 г. доведе до рязък спад на търсенето и разработването на нови находища. Ако през 2014 г. глобалните инвестиции в нефтения бизнес са били 700 млрд. долара, то през 2015 г. те падат на 550 млрд. Като резултат през 2016 –2017 г. броят и общият обем на новооткритите находища пада до най-ниското си ниво за последните 70 години.
Затова е много вероятно през 2018 г. цените на нефта да останат стабилни и леко да се покачват. Тенденцията сигурно ще се запази и в дългосрочен план, но поскъпването ще бъде ограничавано от производителите на шистов газ в САЩ. При цени под 50 долара за барел повечето от тях изпадат от пазара, но ако котировките са над 60 долара за барел, те се връщат с още по-голям ентусиазъм. А в САЩ нефтодобивът е изцяло частен и зависи само от пазара, а не от политически решения.
