Увеличаването на бюджета ще даде възможност за нарастване с над 10% на възнагражденията в МО и БА, казва председателят на Комисията по отбрана в Народното събрание
– Г-н генерал, каква е равносметката на Комисията по отбрана за постигнатото през 2017 г. по отношение на законодателството в сферата на отбраната? Кои основни решения на Комисията считате като нейни главни постижения?
– В законодателната дейност мога да отбележа приетите два закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за изменение и допълнение на Закона за военните паметници, четири закона за ратификация на международни договори, споразумения и меморандуми, осигуряващи важни аспекти на сътрудничеството и взаимодействието в отбраната в съюзен формат – в НАТО и ЕС. Заедно с това разгледахме и Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2016 г. Специално искам да отбележа работата на Комисията по приемане на Закона за бюджета за 2018 г. Много е важно, че с участието на Комисията Народното събрание успя да промени перспективата пред развитието на въоръжените сили в положителна посока. В бюджета за 2018 г. има заделени допълнителни средства от 100 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на личния състав и назначаването на 1300 нови военнослужещи, както и 397 млн. лв. за основните модернизационни проекти. Още по-важно е, че в бюджетната прогноза за следващите години тези средства се запазват и дори увеличават. По този начин се обръща внимание на двата основни проблема – мотивацията и окомплектоването с личен състав, както и състоянието на въоръжението и бойната техника на въоръжените сили.
– Как оценявате съвместната работа на Комисията с политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната? Какви са основните ползи от парламентарния блиц контрол и изслушванията на министъра в Комисията?
– Изключително добра! Чрез блиц контрола Комисията осъществява прозрачност по отношение на дейностите, извършвани от Министерството по основните проекти и въпроси, свързани с отбраната на страната. Например на последния блиц контрол зададох въпрос на министър Каракачанов за риска от изпълнението на проекта за модулни многофункционални патрулни кораби за военноморския флот.
– Комисията по отбрана успя да защити в парламента увеличаването на бюджета за отбрана за 2018 г. Кои според Вас са най-чувствителните области от системата за отбрана, които в бъдеще се нуждаят от подобно увеличено финансиране?
– Големият плюс на бюджета за отбрана за 2018 г. е, че управляващото мнозинство приема нов подход към въпросите на отбраната, като в центъра се поставят военнослужещите и служителите в МО и БА, и по-специално политиката по доходите, така, че тази политика да се усети реално и да е видима. Считам, че усилията ни в тази посока трябва да продължат и през следващите години. Заедно с това е необходимо да бъде преодолян и все още съществуващият дефицит по отношение на средствата за текуща издръжка. Макар и на равнище от 225 млн. лв. за 2018 г., те все още не осигуряват в необходимата степен функционирането на цялостната система на бойната подготовка, поддръжка на техниката, горивата, енергията, материалите и услугите, т.е. всичко онова, което формира самите способности на Сухопътните войски, авиацията и флота.
Най-ценното на бюджета за отбрана за 2018 г. са гарантираните средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти по отношение на модернизацията:
• 200 млн. лв. за новия самолет за ВВС и 26 млн. лв. за поддържането на МиГ-29;
• 171 млн. лв. за 2018 г. за многофункционалните патрулни кораби за ВМС.
Отделянето на посочените суми и през следващите две години означава, че най-после страната реално ще пристъпи и осигури оперативна съвместимост по въздух и море с нашите съюзници, с което ще се осигури от Българската армия изпълнението на всички задачи по въздушния суверенитет и пълноценното участие в защитата на колективната сигурност в Черноморския басейн.
– Много от народните представители в Комисията, включително и Вие, имат солиден армейски стаж, постижения във военната кариера и висши военни звания. С какво този факт Ви дава предимство като законодатели конкретно за системата за националната сигурност?
– Народното събрание като законодателна власт има необходимост от компетентност във всички области. Но нашето предимство е в това, че познаваме състоянието на отбраната и въоръжените сили, съвременните предизвикателства, пред които са изправени, и имаме ясна оценка и визия за развитието на средата за сигурност. Сферата на отбраната придобива качествено нови измерения в съвременната история. Виждаме го и по отношение на засилената миграция към Европа. Виждаме колко важна роля има армията по отношение на осигуряване на границите и мирното преминаване през тях. Също така да припомня, че армията е тази, която активно се включва в помощ на населението по време на бедствия и аварии. В този смисъл считам, че присъствието ни в Народното събрание е предимство, защото ние сме хора, които активно са ръководили и участвали в такива дейности.
– Кой висш пилотаж е по-труден – в небето или в политиката?
– Когато говорим за висш пилотаж, наистина смятам, че това е строго авиационна терминология. Висш пилотаж в политиката няма. В политиката нещата изглеждат съвсем различно. За да си добър политик, трябва да се отнасяш с отговорност като цяло – за държавата и за хората. В политиката трябва да можеш да гледаш достатъчно напред, достатъчно далече и да носиш отговорност за действията си за всички хора в България. Това е разликата между политик и държавник. Добрият политик е държавник. А висшият пилотаж предполага лупинги, предполага промяна на посоката, сръчности за кратко време. Затова не бих искал двете неща да ги поставям на една плоскост. Навсякъде има трудности. Навсякъде има сериозни отговорности. Просто те са различни.
– Предстои година, в чиято първа половина България ще е начело на ЕС. Какви са основните направления на дейността на Комисията в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз?
– В Европейския съюз по време на нашето председателство се очаква да бъдат доведени до успешен край редица важни въпроси от дневния ред на съюза в областта на отбраната. Това, съчетано с очакваното увеличение на бюджета за отбрана (100 млн. лв. за личен състав и около 490 млн. лв. за ново въоръжение) ни дава възможност за началото на наистина качествен скок в отбранителните ни възможности. Не мога да не спомена за парламентарното измерение на председателството е планирана Интерпарламентарна конференция по въпросите за Общата външна политика и политика на сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана на 16 и 17 февруари 2018 г. тук в София. Основният начин, по който България може да въздейства на събитията при българското председателство, е да бъдем активен посредник за постигането на консенсус на основата на ясни приоритети.
В областта на отбраната са предвидени четири приоритета: Първият приоритет е активно подпомагане на инициативите по прилагане на Глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната. Усилията по втория приоритет – подкрепа за развитието на военните способности на ЕС, ще бъдат съсредоточени върху финализиране на нов План за развитие на способностите на ЕС, както и за намиране на решения на проблеми по практическото използване на Бойните групи на ЕС. Третият приоритет е укрепване на сигурността на Западните Балкани – с излизането на Великобритания от ЕС, имаме уникален шанс за преместване на центъра на тежестта към нас – на изток, и не бива да го изпуснем. И четвъртият е задълбочаване на сътрудничеството ЕС–НАТО, насочено към прилагане на пакета с конкретни мерки по изпълнение на Декларацията от Варшава. Без дублирането, за взаимно допълване на способностите по отношение на хибридните заплахи, морската сигурност, киберсигурността, отбранителните способности, отбранителната промишленост, научните изследвания, ученията и изграждането на капацитет у партньорите.
Ще откроя и два важни момента и за Европа, и за България: първият е създаването на Европейска програма за индустриално развитие в областта на отбраната, и вторият – Европейския фонд за отбрана. Двата, взети заедно, ще трябва съществено да подпомогнат структурирането и развитието на европейската отбранителна индустрия и разработването на нови съвместни способности.
Много е важно и да си свършим работата по отношение на: (1) страни като нашата да получават подкрепа от фонда; (2) да има стимули и гаранции за участие на малките и средните предприятия в проекти; и (3) да изградим административен капацитет у нашите предприятия да кандидатстват успешно и да получават проекти.
Но трябва да вървим и по-нататък: Президентът Еманюел Макрон в речта си на 26 септември тази година в Сорбоната предлага „в началото на следващото десетилетие Европа да разполага с общи сили за намеса, с единен бюджет за отбрана и единна доктрина за действие“. Това е вярната посока.
Тук е мястото да споменем и Бойните групи на ЕС. Те следва да се развиват като надежден инструмент за бърз отговор. Необходимо е да се решат проблемите, които пречат на реалното им използване, най-вече финансирането.
Ще се усъвършенстват и оптимизират способностите на ЕС за планиране и провеждане на граждански мисии и военни операции. Решението за създаване на Постоянна военна структура на стратегическо ниво за планиране и провеждане на мисии на ЕС, макар и на този етап за мисии с неизпълнителен характер, е стъпка в правилна посока.
По-високо ниво на интеграция е постижимо. Един от подходите е Постоянното стуктурирано сътрудничество. България и още 22 държави членки подписаха съвместна нотификация за стартиране на Постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) през ноември, а наскоро и съветът на ЕС взе решение по този въпрос.
Следва обаче ПСС (1) да има възможно най-приобщаващ характер – да не се окажат държави зад борда, и (2) от постоянното структурирано сътрудничество ще има полза, ако бъде финансово подпомагано от различни общи фондове.
– Не е ли време за изцяло нов закон за отбраната и въоръжените сили, след като действащият в момента е приет отдавна и е многократно изменян и допълван?
– Всъщност сега действащият закон, който е изцяло нов закон, е в сила от май 2009 г. Да и той търпи своите промени, защото е необходимо адекватно да се отговаря на динамиката по отношение на новите функции на отбраната и въоръжените сили, като например охраната на границата. В момента говорим за осигуряване на стабилност на системата, по-голямо спокойствие, което да доведе до необходимото ни надграждане. Не считам, че към момента има необходимост от приемането на изцяло нов закон.
– Известно е, че по отношение на трите модернизационни проекта за армията последната дума ще има Народното събрание, което ще трябва да ги утвърди. В какъв времеви хоризонт очаквате да бъдат подписани договорите, които след това да бъдат представени пред парламента за окончателно решение? Може ли 2018 г. да се превърне в преломна година за армейската модернизация?
– Ние като народни представители направихме това, което беше необходимо. Продължава политиката за модернизация на въоръжените сили съгласно Програмата 2020. Създадени са условия за реализация на приоритетните проекти:
• Проектите за инвестиционен разход за два от проектите са одобрени от Народното събрание и за тях са осигурени средства в централния бюджет в размер до 1191 млн. лв. за периода 2018–2020 г.
• Предстои внасянето за разглеждане в най-скоро време от Министерския съвет и Народното събрание и на Проекта за инвестиционен разход и по третия проект – този за ББГ.
За осигуряване на едновременното изпълнение и на трите приоритетни проекта за модернизация Министерството на отбраната изготвя и ще предложи за приемане от Министерския съвет и Народното събрание промяна на финансовите и времевите параметри на проекта за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ – разсрочване на средствата по проекта за по-дълъг период. С освободения финансов ресурс ще стартира проектът за модернизация на Сухопътни войски. Гласувахме допълнителни средства за модернизация на армията. От тук нататък предстои Министерство на отбраната да подготви процедурите, за да се върви към подписване на договори и реализиране на проектите. Това са дълги и сложни процедури и след подписване на конкретен договор има техническо време, докато се види пълната реализация. Всъщност преломна беше 2016 г., когато започна да се върви по този път. И като началник на отбраната, и като командир на ВВС изключително сериозно съм работил в тази посока. Сега отново, но в друго качество. И съм доволен, че постигам разбирателство с колегите от Комисията по въпросите на отбраната и въоръжените сили.
– В личен план – как ще празнувате Коледа и Нова година? Какво ще подготвите за семейната трапеза?
– Както традицията повелява. Коледа е семеен празник. Аз ще бъда със съпругата ми и трите ни деца. Семейната трапеза е традиционна, но за нейната подготовка изцяло съм се доверил на моята съпруга.
– В навечерието на празниците какво ще пожелаете чрез в. „Българска армия” на хората от системата за отбрана – от редовия боец до генерала, от обикновения служител до министъра?
– Първо бих искал да благодаря на военнослужещите и цивилните служители за вярната им служба към родината. Преди всичко пожелавам здраве на тях и техните семейства. Весело посрещане на празниците и успех във всички начинания!
