Елхичке зелена, в гората родена, с дъх чуден на прясна смола… Стихче и песничка от детството, които всеки си спомня. Елхата, украсена с играчки, първо с истински парафинови свещички, а след това с лампички, скаш винаги е присъствала в нашите празнични зимни дни. Но това не е така преди век.
Необичайното за нашенските нрави явление коледна елха се появява веднага след Освобождението през 1878 г. Тогава в Пловдив, столицата на Източна Румелия, грейва първото коледно дърво. Инициатор на това Рождественско тържество е губернаторът на града генерал-лейтенант Александър Столипин, участник в Освободителната война. На тържеството са поканени
най-прилежните деца
от всяка народност и техни учители. Госпожа Столипина и дъщеря й раздават играчки и други подаръци. Предполага се, че коледното дръвче, което е немска празнична традиция, е „пуснало корени” в Русия чрез императриците, които по принцип са носели имената Мария Фьодоровна, но повечето от тях са били германски принцеси.
В Княжеството елхата идва за първи път в Двореца. На 24 декември 1879 г. 22-годишният княз Александър I ще посреща първата си Нова година като владетел на освободена България. Участник като офицер в Освободителната война и в невероятния зимен поход на генерал Гурко през Балкана, младият княз е твърде самотен в новото си отечество. Налага му се дори няколко месеца да живее в обикновена къща, докато архитекти и строители набързо спретват от турския конак Двореца му.
Нравите, традициите и разбиранията
на новите му поданици, дори на най-просветените, често твърде се различават от неговите. Дори такъв просветен човек като Теодор Бурмов, когото князът издига за първи министър-председател, е традиционно православен и не познава коледната елха. Столицата София тогава е кална и неосветена, а злите езици на завистниците нашепват, че князът е избрал Бурмов за премиер, защото само в неговия дом имало… ватер клозет.
За да спази родовите традиции, княз Александър решава да организира коледна елха в Двореца. Тя е поставена в банкетната зала. Всички се събират около нея, а самият Александър влиза
в ролята на Дядо Коледа
и дава подарък на всеки от приближените си, сред които са личният му изповедник пастор Кох, немският му адютант барон Корвин и други хора от свитата му.
Все пак елхата излиза от самотата на малките частни тържества. Първата обществена елха в София събира софийския елит във Военния клуб през 1887 г. България вече има нов княз – Фердинанд. Още на първата Коледа майка му, княгиня Клементина, урежда тържество за учениците от основните училища. Огромна елха с шарени украшения сияе в центъра на бляскаво осветения дворцов салон. Децата са възхитени и възторжени.
Първите българи, които се „престрашават” да украсят елха в дома си, са Стефан Стамболов и съпругата му Поликсения.
Дошлата с немските по рождение и кръв владетели традиция обаче трудно си пробива път в консервативното българско общество. Чак след Първата световна война в Борисовата градина се прави разсадник за млади борчета, които по Рождество се продават на софиянци. Дядо Коледа, какъвто е в западните традиции, също дълго време не е допуснат на наша територия.
За Снежанка пък да не говорим!
Коя благонравна мома ще вземе да се кичи в странни одежди и да обикаля по къщите!Елхата се утвърждава у нас през 50-те години на миналия век, когато историческите реалности са взели сериозен обрат, а в „братския Съветски съюз” храбро шетат Дядо Мраз и Снежанка. Тогава елхата заема място навсякъде – във всеки дом, в училищата, в детските градини, в предприятията. Разбира се – като новогодишна, а не като коледна, тъй като Коледа не съществуваше като празник и беше обикновен работен ден. Обществена елха се появи пред ЦУМ. До нея седеше Дядо Мраз и срещу два лева всеки можеше да снима детето си с него.
Уникално явление за 60-те години на миналия век беше огромното естествено дърво на стръмнината на бул. „Черни връх” в София пред къщата на Великия Маг Мистър Сенко. Шеталият по света илюзионист го украсяваше с истински разноцветни електрически крушки, непознати тогава у нас, и събираше хората да гледат възхитено това чудо на новогодишните празници. По- късно столичната елха изгряваше в градинката пред хотел „Рила”, а днес вече е на своето достойно място пред НДК.
Вечнозеленото дърво идва от древността
Украсеното коледно дръвче присъства в обичаите на най-древните народи, които чрез него отдавали почит към своите духове и богове. Всъщност в християнската религия, сред чиито народи се украсява елхата, никъде не присъства като елемент коледна елха. Има ясли, има слама, на която се е родил Младенецът, но елхата е допълнителен елемент на празника.
Викингите в Северна Европа считали коледната елха за предвестник на пролетта, а древните келти от Англия и Франция украсявали дъбовете с плодове и свещи по подобие на римляните, които закачали по дърветата всевъзможни обредни украшения и свещи в чест на своя бог Сатурн. За Коледната елха има много легенди и митове.
Според една легенда английски монах отишъл при група езичници, които били събрани около един дъб и се готвели да жертват малко дете. За да го спаси, светецът разбил дъба с един удар на ръката си. Една малка ела израснала на неговото място, а Бонифаций казал на езичниците, че това е дървото на живота и означава живота на Христос.
Вярва се, че германците първи започнали да използват коледната елха като символ на предстоящия празник. След тях в цяла Европа започва да се спазва тази традиция, а английското кралско семейство я популяризира сред елитното общество. Германските преселници пренесли със себе си този символ и в Америка. С усъвършенстването на електрическите уреди в декорацията на елхата се появява нов елемент – пъстроцветните лампички. Те стават толкова популярни, че в днешно време именно запалването им е най-дългоочакваният ритуал, свързан с коледната украса.
Огромната коледна елха пред Рокфелер Сентър в Ню Йорк е истинска атракция, а европейските столици се надпреварват в украсата и величието на своите вечнозелени дръвчета.
