„Лисичета” под режисурата на Бина Харалампиева в Народния театър е майсторски създадена пиеса с добре изграден съспенс. Напрежението подпомага действието на сюжета, което е стегнато, и редом с психологическия рисунък диалозите правят спектакъла с ясен смисъл и точно попадение.
Макар и написан преди повече от 80 години, текстът на Лилиан Хелман звучи остро актуално, той е мъчителна аутопсия на американския култ към семейството, към неговата идеализация като основен крепител на обществото и американската мечта. Начинът на живот си има правила – да притежаваш, да си агресивен, непримирим, жаждата за повече пари, вътрешната състезателност да доминираш – всичко това води до атрофия и тежка деградация на семейните взаимоотношения, превръща личния живот в катастрофа.
Малко припряно, актьорите играят самовглъбено и всеотдайно, на моменти обаче еднопланово. Така още от самото начало героите се разделят на черни и бели. Едните от фамилията Хюбърдови – Регина (Теодора Духовникова), братята й Оскар (Христо Петков) и Бен (Дарин Ангелов) заедно с племенника й Лео (Марин Рангелов), са тези, които искат да изплуват от социалната си среда на всяка цена. Чрез алчност и див устрем прекрачват моралните правила и деградират до обикновени престъпници, с което губят и смисъла на това, което постигат. От другата страна са белите фигури – раними, нравствени, наглед деликатни и с привкус на гаснеща аристокрация. Ани Пападопулу е наистина убедителна в образа на изящната Бърди, която със своята мечтателност е пречупена от стихията на парвенютата и се алкохолизира с примиренчество, без да осъзнава носталгичната инфантилност на мечтите си… Радина Боршош в ролята на младата Александра, дръзка в своята невинност, е свръхчувствителна и ранима. Макар студентката от класа на проф. Стефан Данаилов да е дебютан т на сцената на Народния, тя играе с тънка психологическа емоционалност и носи нещо от Чеховите героини със своя вътрешен трагизъм. Иван Юруков също носи нещо от този изтънчено одухотворен образ на аристократа банкер, угасващ, болен скептик Хорас. Надмогнал магнетизма на парите и богатството, в самотното си пътуване към смъртта, той със самообладание и хладнокръвие стига до прозрения, недостъпни на останалите. Героинята на Цветомира Даскалова – Еди, е онази подчинена сила, уж външна на семейството, която с необходимото си присъствие споява семейния хоросан и става излишна, щом метастазите на разпада окончателно сриват привидната му взаимност.
В известен смисъл това еднопосочно характеризиране на героите ги прави предсказуеми и опростява замисъла на пиесата с това, че са предварително осъдени от публиката. Мисля, че ако се разшири диапазонът на вътрешните противоречия в част от тях, пиесата ще добие повече привкус в духа на Достоевски с полифонични гледни точки и извличането на идеята ще стане по-дълбоко, сложно и убедително.
Сценичната редакция по превода е на Павел Спасов и Бина Харалампиева. Режисьор – Бина Харалампиева.
Следващите представления на „Лисичета” са на 31 декември, 16 и 27 януари.
