Романът „Другият сън” на Владимир Полеганов („Колибри”) получи Голямата награда на книжарници „Хеликон” за българска проза в 16-ото й издание. Призът, който бе връчен преди седмица в „Хеликон – Витоша”, включва пластика на бронзов орел и парична премия от 3000 лв.
Този малко изненадващ избор предвид младостта на автора и факта, че това е едва първият му роман, журито обясни с новаторството на привидно фантастичния сюжет на Полеганов. И с „проницателното вглеждане от почти космически висоти в често безутешната капсула на земното съжителство”.
„Другият сън” бе предпочетен и заради своеобразната характерология и симптоматика, която романът предлага, към усложнената сетивност на днешните поколения. Проблематиката в романа е от сравнително нов за българските традиции тип и вероятно загатва за тенденции в нашата нова проза, подчертаха от журито. Според председателя Димитър Шумналиев и членовете Албена Стамболова, Катя Атанасова, проф. Валери Стефанов и Бойко Ламбовски книгата на Полеганов се отличава с новаторство в привидно фантастичния си сюжет и с „проницателното вглеждане от почти космически висоти в често безутешната капсула на земното съжителство”. В речта си председателят на журито отбеляза, че прогнозите за евентуална близка смърт на книгата са очевидно опровергани от действителността.
Книгата е първият роман на Полеганов, издал още сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С”. Преди две седмици излезе и преведеният от него роман „На ръба на света” от Томас Пинчън.Самият Полеганов определя себе си така: писател, преводач и сценарист. Психолог по образование. Любител на птиците и всичко странно…
Миналогодишният носител на наградата „Хеликон” – Недялко Славов, връчи отличието на Владимир Полеганов и му пожела още много високо оценени романи.
Актрисата Йоана Буковска-Давидова прочете избрани страници от книгата на лауреата. Венци Дреников от „Субдибула” и Ели Раданова изпълниха няколко песни като поздрав към веригата книжарници „Хеликон” и досегашните лауреати на наградата: Алек Попов (2 пъти), Константин Илиев, Деян Енев, Виктор Пасков, Елена Алексиева, Емил Андреев, Момчил Николов, Захари Карабашлиев, Росица Ташева, Васил Георгиев, Христо Карастоянов (2 пъти) и Недялко Славов (2 пъти).
Носителят на приза Владимир Полеганов: Фантастичното и особеното не е невидима литература
Всяка стъпка на книгата от появата до прочитането ù от читателите добавя по малко към нейната реалност. Прави я по-плътна, по-сигурна като факт. Доброто издателство, силната мрежа от книжарници правят този път по-лек. Дори номинацията за награда е знак, че пътят има смисъл и гласът на книгата, колкото и особен да е той, е чут. А самата награда вече значи, че явно този глас има какво да каже. Което за мен – пишещият от сенчестите крайнини на странната и фантастичната литература – е едновременно чест и отговорност.Авторите, които са ме изградили, са много, има и такива, чието влияние е останало неосъзнато от мен. Един неизчерпателен списък би изглеждал така: Самюъл Р. Дилейни, Джийн Улф, Дж. Г. Балард, Джеймс Типтри, Томас Пинчън, Уилям Гас, Кати Акър, Денис Купър, Марсел Пруст, Бруно Шулц, Хосе Доносо, Карлос Фуентес, Анджела Картър…
За мен е важно да има сериозна критика, да има хора, които говорят за литература от позицията на опитен и аналитичен, а не ентусиазиран и емоционален читател. У нас има такива хора, но в момента е по-трудно читателите да чуят гласовете им. Наградата „Хеликон“ за мен е голямо признание и знак, че литературата на фантастичното и особеното не е невидима.
„Другият сън” спечели между още 11 заглавия от 2017 г., които бяха номинирани:
„Първият рожден ден”, повест от Теодора Димова (изд „Сиела”), сборниците с разкази: „Само за напушени” на Радослав Парушев (изд. „Гигамоно”), „Улици и кораби” на Иван Станков („Фабер”), „Юлски разкази” на Здравка Евтимова („Жанет 45”), „По колко пъти на ден не умираме” на Тошка Иванова („Жанет 45”); „С аромат на тютюн”, на Венцислав Божинов („Рива”).
И романите – „А Бог се смее” на Мария Станкова (изд. „Лексикон”); „Празната пещера” на Димана Трънкова („Жанет 45”); „Затворисърце” – на Константин Трендафилов („Жанет 45”), „Чамкория” на Милен Русков („Жанет 45”), „Хавра” на Захари Карабашлиев („Сиела”).
„Хеликон-Витоша” проведе игра във Facebook мрежата за отговор на въпроса: Кой ще отгатне книгата, която ще спечели. В играта се включиха 577 души от цяла България, но едва 10 от тях са познали вярната книга. С томбола на случаен принцип представителите на „Хеликон” избраха участник, носител на наградата – екземпляр от книгата с автограф от автора й. Носителят на подаръка е Изабел Вълчева.
Димитър Шумналиев, председател на журито: Някои автори гримират
Според председателя на журито Димитър Шумналиев високата литература все повече се влюбва в купувача, в магазина, в мениджърската похватност. Само който не се бои от масовото търсене, има шанс да оцелее на рафта.
Съвременниците ни не обичат дългите изречения, не ползват относителни местоимения, зад които се проточва още едно изречение. Не обичат епитетите. Имат учестен ритъм. Поради технологиите, интернет или чатенето предпочитат директния удар. Файлът пряко ти нахлува в къщата. На двайсетина години или по-малко преводачите по цял свят преправят преводите на Шекспир. Според Шумналиев така е и у нас. „Под игото” иска превод. Езикът се развива все по-темпово, обладава нова лексика, идиоматика, чужди думи, които бързо стават наши. Езикът има собствен живот, собствена биография: развива се, лута се, трупа чуждици и паразити, създава вируси и тропи. Изхвърля одъртели думи, краде улична реч. Храни нови модели. Освен за преводачите този процес е задължителен и за писателите.
За Димитър Шумналиев прозата на 2017-а показва, че историята не отмъщава. От номинираните 12 книги повече от половината ни вкарват в миналото. Тук патологиите са по-обясними и не предизвикват съчувствие. Някои автори се боят да изрекат присъди, затова гримират. Политиците може да имат биографии, но нямат имена. Съвременната проза страда от липса на смелост. Съобразява се с номенклатурата, със силния на деня, не с гражданската смелост. И миналата, и тази 2017 г. не ни поднесоха книга присъда. Търсенето на повече истина остава единствено в търсенето. Нравственият съд не заседава. Литературната прокуратура не разполага с наказателен кодекс…
