Повечето хора приемат, че ако имаш едно добро образование, особено пък „право“, ще се развиваш именно в тази посока. И това е напълно нормално и приемливо. Но има един човек, за когото образованието не е всичко. Важно е, престижно е, но военната професия му е по-интересна и той предпочита да се развива в армията, като, разбира се, не е забравил и образованието си.
Стефан Димитров е на 28 години и е редник втори клас в Националната гвардейска част. Родом е от гр. Монтана. Завършил е право през 2014 г. След това кара шест месеца стаж по специалността си в родния си град, където работи в различни юридически инстанции и институции. След това полага изпит за правоспособност и вече като правоспособен юрист е назначен като младши юрисконсулт в общината в родния си град.
След това вижда обява за набирането на гвардейци и решава да избере предизвикателството в сфера, която е твърде различна от това, което е работил до онзи момент. Освен това търси и по-динамична работа от тази на бюро. Армията му предлага и динамика, и престиж, и емоция – всичко, което скучният офис, кантора или кабинет няма как да му дадат.
Засега е решил да се реализира и да работи именно като гвардеец. Иска да бъде напълно отдаден на службата си и да е перфектен във всяко отношение. Има надежда да продължи да се развива в армията, като се опита по-нататък да съчетае образованието си с призванието си – да работи като военен юрист или пък като юрист, но отново в рамките на системата на Въоръжените сили на Република България.
Засега съм човекът с пагон, времето ще покаже как и какво ще се случва с мен и кариерата ми в бъдеще, споделя гвардеецът юрист.
Преди няколко години Стефан Димитров се запалил по изкуството оригами – сгъването на цветни листове по определен начин, като така се получават изключително красиви и оригинални сложни фигури. Първата фигура, която прави, е за негов близък човек. Вместо да купи нещо от магазина, той решава да направи нещо с ръцете си, да вложи умение, труд, талант и дръзновение, за да изработи нещо със собственото си въображение. Така той иска да изненада с личен подарък, в който е вложил желание, енергия и усилия.
В интернет попада на клипчета как се прави оригами и започва да се упражнява. Така се обучава сам. Първите фигури са доста несполучливи и постепенно
започва да прави все по-сложни модели
Постепенно стига до ниво да прави изображения по собствено виждане, без да ползва готови щампи за сгъване и представяне на дадена фигура. Всички модели ги подарява, като за себе си запазва само една фигура.
Най-сложното нещо, което е правил до момента, това е един паун. Той му отнема и доста време, за да сгъне отделните детайли и след това да ги сглоби. Състои се от 600 отделни парчета. Сглобяването на готовите вече детайли му отнема три часа.
Всичко, което е правил досега, е било за подарък и ги е правил със желанието да зарадва хората. Приема това предимно за хоби.
Много хора биха се запитали защо един дипломиран юрист пази Президентството, защо не се реализира като адвокат примерно, което някои приемат за много престижно. Стефан Димитров не се е отказал обаче от правото и се надява на един по-късен етап да се върне към реализация с образованието, което има.
Родителите му приемат избора му да стане гвардеец, въпреки че може да се реализира и като добър юрист, съвършено нормално. Гордея се с избора ми на професия, за мен е важно какво аз искам и как ще го постигна, споделя гвардеецът правист.
Въпрос на гордост
За всеки мъж е добре да мине през военна подготовка. Да съм гвардеец за мен е гордост, защото това е едно от лицата на България, споделя редник Стефан Димитров.
Когато пристигне някой чуждестранен държавен глава, първото нещо, което вижда, са именно гвардейците на летището, които са строени в почетен караул, твърди гвардеецът. За него е чест и възможността да участва в честванията на важни събития от българската история, както например през миналото лято взема участие в отбелязването на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и годишнината от боевете при Шипка.
Настръхва при химна
Попитахме редник Стефан Димитров защо избира точно гвардията, защо не се насочва например към ВВС, където самолетите са слабост на много момчета и момичета, романтиката е по-голяма, екшънът е сякаш повече и екзотиката привлича повече вниманието в обществото.
Гвардията за мен е най-представителната част на Българската армия. Тук мога да видя и да изпитам нещо, което иначе няма как да видя и да преживея, което ме привлече към професионална кариера именно в гвардията. Споделя, че настръхва, когато звучи химнът на Република България!
