Когато Васил Карамфилов идва на работа в стола на МО-2 през 1998 г., тук се хранят едва трийсетина човека. „Имаше десет вилици и 20 лъжици. Хората чакаха да ги измием, за да ги ползват”, спомня си днес 70-годишният бай Васил, както го наричат всички в стола. Той обаче си казва тогава: „Ще го напълня, ще върна хората тука!”. Има и знания, и опит, и такт, и идеи. Майстор готвач е и перфектен организатор. Чува го тогава еди н от тогавашните началници – полк. Симеонов, и се присмива: „И как ще стане това? Ще ги чакаш на входа и ще ги каниш с бъклица ли?”. След 6 месеца някой чука на вратата му. Васил Карамфилов отваря и вижда същия полк. Симеонов. Идва да му се извини, че му се подиграл. Видял, че столовата е пълна, че хората чакат на опашка за хубавата храна, и го признал.
Днес в стола на МО-2 днес се хранят близо 600 души. Бай Васил отговаря за складовете за храна и за кетъринга, но продължава да бъде некоронованият крал на кухнята. Всеки търси съветите му, помага във всички фази на подготовката на храната и самото готвене, в рецептурниците, във всичко. Защото младите могат, но още се учат. Той и знае, и може. Въпреки че е старшина от запаса, ходи из кухнята като истински генерал – достолепен и всяващ респект. Готвачите, когато го забележат отдалеч, веднага нахлупват белите шапки. Старият майстор не прилича никак на класическия готвач с голямото шкембе. Опънат е като струна. Как го правиш това, питам. „Много просто, никога не съм бил лаком.”
Васил Карамфилов отрано хваща черпака. Завършва Техникума по обществено хранене в Кюстендил, в казармата е готвач в ракетната бригада в Самоков. Изневерил е на кухнята само два пъти. Първият, когато се налага да работи в „Геоложки проучвания”. Просто парите не стигали, отрано е останал сирак. Връща се към професията през 1970 г., когато започва работа в стола на ЦДНА. Но е цивилен, с малка заплата и решава да потърси нещо по-добро. Главният готвач обаче разбира и прави всичко възможно да задържи най-добрия си помощник. Начинът е един – да се военизира. Правят го сержант, вдигат му заплатата и Васил остава. Втория път изкарва голям късмет. Дошла е демокрацията, а с нея и присъщият за годините хаос, безработица, безпаричие. 1994–1998 г. обаче Васил прекарва в българските посолства в Белград и Загреб. Готвач, иконом, снабдител, човек за всичко. „Доволен съм, не мога да се оплача от съдбата си. Изкарах добре най-трудните години”, признава Карамфилов. С Хърватска вече го свързват освен спомените и прекрасна внучка. Единият му син, който тогава учи там, остава да живее в Загреб и се жени за местно момиче. Другият е тук, също в МО, но е финансист.
„Едно време наистина беше различно, имаше си оклад. (Норма, размер на разход за храна на войници, в детски градини и др.) Толкова за боец, толкова за офицер, толкова за генералитет. За офицерите и генералите дори и по време на занятия имаше готвено, скара. За войниците – суха храна. Сега е еднакво – ето вижте в стола, – един след друг на опашката са войници, сержанти, офицери. И генерали се нареждат. Храната е еднаква за всички. Едно време не беше така. Имаше един много капризен генерал – Христо Радонов. Той беше кошмарът за готвачите. Пържолата му ту беше малка, ту голяма, ту сурова, ту препечена. Нямаше угодия. И веднъж една сервитьорка, Лиляна Масева, не издържа и му каза: „Др. генерал, като не ви харесва – не идвайте!”. Бреей, всички изтръпнахме, замириса на уволнение. Но на неговата маса другите генерали сбутаха Радонов: „Ее, ама ти този път прекали!”. Той се усети и замълча. Размина се уволнението.
Най-непретенциозен беше Добри Джуров. Всичко му харесваше, ядеше малко и скромно. Обичаше парче диня и малко сиренце за закуска. Много са ми интересни и сегашните генерали. При такова разнообразие на храна в стола и командващият на СКС ген.-лейтенант Любчо Тодоров, и командирите на ВВС ген.-майор Цанко Стойков и на Сухопътните войски ген.-майор Михаил Попов най-много обичат да хапват… яйца на очи. Даже не по панагюрски, а обикновени яйца на очи.
Ако в нещо Васил Карамфилов е ненадминат, то това е в организацията на коктейлите и големите тържества. Там опитът му е безценен. Неслучайно го ангажират при всички големи мероприятия. Включително и за двата големи коктейла след края на голямото учение на НАТО „Сайбър гардиън” тази година. Заради коктейлите денят му, който обикновено започва в 5 ч, за да бъде в 6 на работа и да подготви закуската в стола на МО-2, завършва след 12 ч през нощта. „Това е, всеки коктейл е моя грижа, особено при големите тържества и по празниците”, не се оплаква бай Васил, даже го приема като признание. Съботата и неделята обаче са неговите дни. Тогава е на виличката си, почива си, пийва домашна ракийка и винце – все негово производство, и разпуска. Вкъщи бай Васил не готви, там се вихри съпругата му. Той има думата само по големите празници и демонстрира класа.
Шедьоврите на бай Васил
Коледни сърми
Коледните сърми са колкото и лесни, толкова и сложни. Не е само да сложиш ориза и доматите, трябва и малко стафидки да се добавят, подбрани подправки – задължително магданоз и чубрица, черен пиперец, като не трябва никоя от тях да доминира. Сухата чушка трябва да се накисне, да се внимава да не се пробие. Оризът трябва първо да се бланшира със ситно нарязан кромид лук и малко пресен настърган морков. Като се запържи това, се кавардисва – едно към едно ориз и вода, и се слагат във фурната. 10–15 мин, колкото да попие, да набъбне оризът, и се изваждат. Тогава се поставят чубрицата, черният пипер, магданозът. Стафидите се слагат най-накрая, за да останат свежи. В случая говорим за пълнеж на зелеви сърми и чушки. При малките сърмички от лозов лист в пълнежа задължително се слага копър.
Пиле сърма
Трябват ни пилешки бутчета, които сме обезкостили, пушен колбас, свинско месо и малко сланинка. Голяма зелка, с голямо листо, която се облива със студена вода. Пропорцията е примерно 50 гр свинско, 50 гр пилешко, 20 гр праз лук, 20 гр пушен колбас. Всичко това се завива в зелевия лист. Само месата, без ориз. Завива се, залива се и къкри на бавен огън. Добре е сърмите да се натиснат с нещо.
Печено малко прасенце
Новогодишното пълнено прасенце трябва да е с тегло около 10 кг. По-голямото има много тлъстина, а по-малкото няма достатъчно месце. Голямата тайна тука е камъкът. Вземате нагорещен камък, който се слага в търбуха му, и го разклащате вътре. Топлият камък поизпържва месото отвътре и обира всичките миризми. Ако не се направи това, се омирисва пълнежът. За плънката трябват лук, ориз, гъби, стафидки, дреболиите, попарени и нарязани, добре е да се сложи от всичките, дори и от чревцата. Трябва бяло вино и, разбира се, подправките по избор. Добре е прасенцето да се зашие. Задните крака трябва да се свият, муцуната да се повдигне, най-добре с камъка. Преди да се сложи плънката, прасенцето се натрива със сол отвътре. След като го зашиете, кожата се намазва със сол и олио. Като се зачерви леко, слагате фолиото. От време на време отвивате и заливате прасенцето. Важното е температурата да не минава 200 градуса. Когато стане готово, докато е още топло, се намазва обилно с лимон. От киселината кожата омеква.
