Забелязал съм, че повечето българи, с които съм споделял, че посрещнах 2016 и 2017 в Одеса, им става или малко смешно, или много страшно как можеш да празнуваш спокойно (и то два пъти) Нова година в една държава, която води война с една от световните милитаристични суперсили – Русия. Как да им обясниш на българите, че в Одеса войната почти по нищо не личи освен по мяркащите се по гарите и автогарите камуфлажни униформи на отпускарите от наборната армия – гледка, която вече сме забравили.
Трудно е да прилъжеш българина да пътува на Изток, не само по Новогодишните празници, а изобщо. Така и така ще дава пари за ходене в чужбина, няма особен смисъл да ги пръска някъде, където може би живеят по-зле и от нас и обикновено няма кой знае какво за гледане, нито пък да си купиш.
Одеса обаче е европейски град, много повече от София примерно, с далеч повече архитектурни шедьоври, които спокойно могат да съперничат на виенските, и как иначе, след като са строени за Руската империя от европейски архитекти. Екатерина Велика (немкиня по произход, знаете) не е пръскала рублите от царската си хазна напразно, а впоследствие най-богатите хора в империята построяват тук свои домове и дачи, издигат хотели, казина, ресторанти и пивници, често пъти по-стари, отколкото турските конаци у нас, ако все още някъде са оцелели.
Иначе Коледа на украински се произнася „Коляда”, което, съгласете се, доста се разминава по звучене с руското „Рождество”, а и по блюдата на коледната трапеза празникът не се различава особено. Разбира се, и тук постят, но не минават без традиционните си вареники – нещо като равиоли, нещо като кнедли, не като пелмени, но не точно, а по-скоро тестени мидички с плънка от картофи или гъби. На следващия ден се консумира холодец – пача от петел, обезателно, а не от кокошка или пиле – огурци (кисели краставички) и традиционната водка, която в Украйна наричат „хорилка”.
С тази разлика, че украинците също като руснаците и останалия православен свят за разлика от нас, българите, празнуват Рождество Христово на шести срещу седми януари, а от 31 декември тръгват на гости по роднини и приятели. Почти всичко на трапезата е домашно приготвено, а украинките до голяма степен са по-добри готвачки от българките, в смисъл, че последният четвърт век научи българската жена да разчита далеч повече на готовите баници, млека, лютеници, туршии, руски салати и прочие, съвсем в тона на европейската полуфабрикатна кухня.
И като казах, руска салата в Украйна се нарича „салат оливье”, по руски тертип, тъй като всъщност тя идва в царския двор именно от Франция.
А сега – няколко думи и за 
Новогодишната украса. Моловете, кафенетата, ресторантите, магазините и книжарниците са украсени според разбиранията и вкуса на собствениците, докато за украсата навън се грижи общината. Изключително добре от одесчани бе посрещната инициативата на местното кметство да постави през 2016 г. огромни светещи новогодишни топки по легендарната главна улица на града – „Дерибасовска”. В центъра срещу кафе „Компот” (не се майтапя, така му е името) е ситуиран нещо като виенски коледен базар с гаргантюански самовар отпред, от който желаещите могат да си купят чай, а за гладните има и вурстове и греяно вино, но повечето местни предпочитат бирата и арабските шаурми (както наричат тук дюнерите).
В Одеса има няколко коледни елхи, но официалната е тази пред сградата на Кметството, издигната на Общинския площад с паметника на Пушкин, издигнат със средства на местните в знак на признание към великия поет, заточен в изгнание по тези земи.
Има и две сцени, по-малката е на площадчето на „Дерибасовска” край паметника на знаменития руски певец Леонид Утьосов, а другата – пред Общината. Именно там представят Новогодишната програма с участието на много известни изпълнители.
Друг интересен празничен маршрут е започващата именно оттук „Приморская вулиция”, която освен атракции, лакомства и сергии с разни изкушения впечатлява (особено нощем) със светещите си като водни духове дървета.
А ако се спуснете по най-прочутото стълбище на планетата „Большая лесница”, влязла в историята на киното с подскачащата надолу по стълбите детска количка в „Броненосеца Потьомкин” на Сергей Айзенщайн, ще видите и четирите цифри на идещата Нова година.
В случая: 2018. Да ни е честита!
