Симеон Николов
Промените и преориентацията на Турция след референдума за изменение на конституцията променят и основните инструменти на държавата – армията и разузнавателните й служби. Това не се заключава само в преподчиняването на разузнаването МИТ пряко на президента и в кадровото прочистване на полицията и армията, както в другите сектори. В тях протича и процес на ислямизация и използването им с по–голяма агресивност извън границите на страната. Опитът за преврат и характерът на промените внесоха силно напрежение и в отношенията на Турция със САЩ и някои западноевропейски страни и поставиха на изпитание членството на страната в НАТО. Това е важно, защото разграждането на демократичните свободи в съседна страна, пълзящата към Европа ислямизация и подкопаването на способностите на НАТО в региона са предизвикателства, които трудно ще се преодолеят, ако новият курс на Турция се задълбочи и направи необратимо връщането към светска и демократична страна.
Оценките на промените в основните инструменти на една ислямистка диктатура и международната й ориентация ще са непълни, ако не споменем, че те започнаха много преди т.нар. опит за преврат, както и за ролята им по време на същия. Т.е. полицейският апарат, съдебната и образователната система, държавната администрация са под пълния контрол на ислямистката управляваща партия още преди 2011 г. През юли 2011 г. сегашният президент Реджеп Ердоган посяга към овладяване на армията, след като началникът на ГЩ Ишик Косанер заедно с командващите ВВС, СВ и ВМС хвърлят оставки. Те са протест за това, че не могат да защитят офицерите си от неоснователните и политически преследвания на прокуратурата, когато над 250 офицери и генерали на служба и от запаса са изправени на съд. Тогава Ердоган иска против правилата за развитие на офицерския състав да издигне млади офицери, симпатизиращи на политическия ислям, а в армията почти нямаше старши офицери ислямисти. Сред младите и преди това е имало такива, с което се обяснява уволнението на 69 офицери през 1997 г. за връзки с фундаменталисти. Смята се, че една четвърт от младите са били такива. Настроенията в Анкара бяха: да се уволнят половината от офицерите и да се преструктурира армията – 340 генерали били твърде много.
Въпреки че военните се смятаха за защитници на светската държава, не трябва да се забравя, че генералите не само търпяха, но и стимулираха подкрепата за ренесанса на исляма като ислямските училища и строежа на джамии през 80–те като противовес на засилващите се леви движения. Именно военните след преврата през 1980 г. въведоха сунитското религиозно обучение в училищата Т.нар. Имам–Хатип училища, първоначално частни, по–късно държавни, от само 1000 випускници достигнаха 500 000 випускници още през 1996 г. и завършилите ги получиха достъп до всички университети. През 2017 г. турски експерти потвърдиха, че ако ислямизацията продължи в темповете, наложени след опита за преврат, то
турската армия ще е изцяло ислямизирана след максимум 5 г.
Ултранационалистическата партия на Догу Перинчек и ислямистката паравоенна организация САДАТ, чийто основател Аднан Танриверди стана и съветник на Ердоган, правят опити да увеличат влиянието си в армията.
Върховното командване на армията не бе част от основния инструмент на опита за преврат. През първия ден бяха уволнени само 5 генерали и 29 лейтенанти и арестувани 1563 войници. Но въпреки че по време на събитията на 15/16 юли 2016 г. бяха използвани ограничен брой самолети и вертолети, бронетранспортьори и танкове, последваха уволненията на над 10 000 военни, в полицията 22 000, а във вътрешни войски и жандармерията – 14 500. Но в разузнаването – само 100 души. Далеч по-малко, отколкото в образованието – 45 000, и в другите сектори. Вече година и половина продължават арестите, наскоро бяха задържани още 333 турски военни. Днес отстранените генерали са вече 150.
Подменени бяха представителите на Турция в НАТО, което събуди недоволство в Брюксел, защото новопристигналите нямаха познания и опит, не владееха дори езика. По информация на структурите в главната квартира на НАТО, там бяха обезпокоени и когато през юли 2017 г. бяха отстранени опитни кадри – освободени бяха командващите на СВ, ВМС и ВВС, макар началникът на ГЩ ген. Хулуси Акар изненадващо да остана на поста си.
Режимът на Ердоган допусна безпрецедентно унизяване на армията при ”потушаването” на преврата – линчуване на военни, тъпкане на мъртвите вече тела с крака, дори обезглавяване, жестоки картини, напомнящи повече на Сирия или Украйна. Това няма да се забрави лесно, особено в съзнанието на офицерския и сержантския състав, докато не завърши подмяната му с по-млади и чужди на светските норми военнослужещи. Нанесените от контрапреврата удари върху армията, сриването на авторитета й, предприетите дълбоки реформи се отразяват негативно върху боеготовността на въоръжените сили в краткосрочен план. Сегашната нова вълна от чистки след тази от процесите „Ергенекон”, когато бяха освободени много светски офицери кемалисти, образува кадрови вакуум и това отвори широко врата за националистически и ислямистки групи. Същевременно недостигът на военни кадри се почувства в провежданите от Турция операции в Ирак и Сирия, където бяха върнати на служба летци, които след опита за преврат бяха в ареста.
Неизяснена остана ролята на разузнаването но шефът на МИТ не само остана начело на влиятелната служба, но придружава президента Ердоган при всяко по-важно външнополитическо посещение. По странен начин изчезна духовникът, организирал и провел сбирката на заговорниците във вила до военната база Инджирлик, на която са присъствали само двама генерали. Арестуван, разпитван и необяснимо защо освободен, въпреки че му се приписваха връзки с Гюлен, вероятно е изведен под чуждо име в друга страна. Това потвърждава съмненията, че специалните служби от определен момент са ”дирижирали” опита за преврат, за да осъществят истинския след това с повсеместни чистки и репресии. Доклад на Центъра за обмен на разузнавателна информация на ЕС (IntGen), озаглавен „Турция: Влиянието на движението на Гюлен” с гриф „Поверително”, отхвърля вероятността ислямистите на Гюлен да стоят зад опита за преврат. Обвинението срещу организацията в „тероризъм” е измислено с цел разправа с политическите противници на Ердоган в Турция, а репресиите срещу опонентите – планирани години по-рано.
В НАТО имаше недоволство от Турция години преди опита за преврат. Показателна бе изненадващата молба на високопоставен турски генерал в структурите на НАТО, който през 2007 г. се обърна към ръководителя на българската военна делегация да предаде на правителството ни загрижеността за поведението на Анкара, която блокирала инициативи на Алианса с цел оказване на натиск за отстъпки в процеса на присъединяване към ЕС.
Недоверието между основни страни в НАТО и Анкара нарасна във връзка със събитията в Сирия и турската подкрепа за екстремистки групировки. Френското и германското разузнаване предупреждаваха, че Ердоган пропуска седмично над 100 бойци към Сирия в подкрепа на терористичните организации. А западногерманското разузнаване БНД предложи да се преустанови предаването на разузнавателна информация на турската страна, за да не попада тя при терористите.
*Със съкращения: Доклад на конференцията „Балканите след референдума в Турция, рисковете от политиката на неоосманизъм и ислямизация и следствията за България и тракийските българи”. Заглавието е на редакцията.
