Под мотото „Съединението прави силата“ България вчера официално пое ротационното председателство на ЕС. Моментът е ключов за Съюза с предизвикателства като Брекзит, с липса на редовно правителство в Германия, с предстоящи в Италия избори. Предстоят и дебатите за параметрите и финансовата рамка и бюджета на Общността, защото около 13 млрд. евро ще е „дупката“ в бюджета на Съюза след напускането на Великобритания. Още не е намерено съгласие между страните от ЕС и по проблема с мигрантите. ЕК поиска да се отнеме правото на глас на Полша и това включва нова точка в дневния ред на председателството на София. Съюзът е изправен пред реализирането на европейска политика за отбрана, за което се предвижда и съответен фонд.
Девизът, освен свързан с българската история, отразява и идеята за „сигурна, стабилна и солидарна Европа“, за които ще работи българското председателство. В логото на председателството са включени три от символите, представящи идентичността на страната ни – кирилицата, шевицата и трикольорът.
Откриването
След като вчера в Народния театър в София българското председателство беше открито официално, днес Колегиумът на европейските комисари и министрите от българското правителство ще заседават заедно в Националния дворец на културата. Те ще проведат успоредно три клъстърни срещи по теми, свързани с приоритетите на председателството и европейския дневен ред. Комисари и министри ще обсъждат въпроси в областите: външни работи, сигурност и отбрана, миграция и правосъдие; приобщаваща и стабилна Европа, близка до гражданите; конкурентна, иновативна и дигитална Европа. Основни докладчици на трите срещи са заместник министър-председателите Екатерина Захариева и Томислав Дончев и министър Лиляна Павлова.
След обсъжданията ще се проведе общо заседание на колегиума на комисарите и българското правителство с участието на премиера Бойко Борисов и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, на което ще се представят резултатите от дискусиите.
Дневният ред на председателството е наситен със събития, но медиаторската роля на България е особено важна при дискусиите по време на Интерпарламентарната конференция на 15–17 февруари в Народното събрание по въпросите на общата външна политика и политика на сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана. На 19 и 20 февруари Министерството на отбраната ще домакинства срещата на директори по отбранителната политика на държавите – членки на ЕС.
Рамката
Председателството на Съвета се сменя на ротационен принцип между държавите – членки на ЕС, на всеки шест месеца. Държавите членки, които изпълняват председателството, работят в тясно сътрудничество в групи от по 3 държави членки, наречени „тройки“. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма. В нашата Тройка първа беше Естония, а след нас ще председателства Австрия.
В календара за „нашите“ 6 месеца са предвидени близо 300 събития в София, Варна, Бургас, Пловдив, Велико Търново. Над 1300 ще са те в Брюксел. Ще домакинстваме една среща на върха с участие на държавните и правителствените ръководители на страните – членки на ЕС, и на страните от Западните Балкани. Ще се състоят и 12 неформални заседания на Съвета на ЕС и над 20 срещи на високо равнище, срещи от парламентарното измерение.
Задачите
Всяко ротационно председателство има две основни задачи. Първо, то ръководи заседанията на различните формати на Съвета (с изключение на Съвета по външни работи) и на подготвителните му органи, които включват постоянни комитети, като Комитета на постоянните представители (Корепер), и работни групи и комитети, които разглеждат много специфични теми. За разлика от повечето си министри премиерът Бойко Борисов няма да председателства заседание на ЕС, защото той участва в Европейския съвет, включващ държавните ръководители на страните членки. Този формат си има постоянен председател – Доналд Туск.
Председателството следи за правилното протичане на обсъжданията и за коректното прилагане на Процедурния правилник на Съвета и на методите на работа. И организира различни формални и неформални срещи в Брюксел, както и в държавата, поела ротационното председателство.
Другата основна задача е да представлява Съвета в отношенията му с другите институции на ЕС, конкретно с Комисията и Европейския парламент. Ролята му е да се опитва да постигне съгласие по законодателните досиета чрез тристранни срещи, неформални преговори и срещи на помирителния комитет.
Четири основни приоритета
София очерта 4 приоритета пред председателството си – бъдещето на Европа и младите хора, Западните Балкани, сигурността и стабилността и цифровата икономика.
Акцентът е Многогодишната финансова рамка за развитие на ЕС след 2020 г., административното сътрудничество в областта на ДДС и борбата срещу данъчните измами, реформата в общата селскостопанска политика и на Икономическия и паричен съюз, устойчивата околна среда и културата като стратегически ресурс за по-добро бъдеще на ЕС. Сред най-дискутираните въпроси е ще се запазят ли средствата от еврофондовете след 2020 г., както настояват източноевропейските държави.
Другият приоритет са стабилността и сигурността на Европа, които включват съвместни решения за повече сигурност по външните граници на ЕС, по-резултатно управление на миграцията, както и изграждане на отбранителен съюз. А също – и решения за взаимодействие и обмен на информация между правоприлагащите органи и службите за сигурност, проекта за регламент за институционализиране на Службата на Европейския прокурор, предложението за регламент относно компетентността, признаването и изпълнението по брачни въпроси и такива, свързани с родителската отговорност и отвличанията на деца.
Третият приоритет засяга европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани. Според министър Лиляна Павлова председателството ни трябва да е и балканско. Амбицията е да се създаде пътна карта, план за действие с конкретни стъпки за всяка от държавите, без да се създават нереалистични очаквания.
Фокус ще бъдат и подобряването на пътната, жп, въздушната, дигиталната и енергийната свързаност. Последният приоритет е дигиталната икономика и умения за бъдещето, което включва разработване на единния цифров портал в ЕС, киберсигурността, директивата за авторските права и единния европейски цифров пазар, засяга свободния поток на нелични данни, връзката между образованието и изискванията на бъдещия пазар на труда. Силна, цифрова и единна Европа е крайната цел на усилията на българскотопредседателство.
Дигитална изложба под ритъма на „Оратница“
За церемонията по официалното откриване на българското председателство в Народния театър „Иван Вазов“ бе подготвена впечатляваща културна програма. Тя включва изпълненията на автентични фолклорни песни, старинни църковни песнопения, народни танци и фолклорни ритми. Под звуците на музиката на групата „Оратница“ и песните на Валя Балканска преди това през деня пред медиите бе представена мултимедийна изложба „България е…“ с фотографии и картини на големи български художници. Тя показва образи от хилядолетната история, архитектурните паметници на християнското изкуство, природни богатства и емблематични произведения на изобразителното изкуство. Над 25 хил. чуждестранни гости през 6-те месеца ще посетят страната ни, а журналисти от 56 европейски и световни медии ще отразяват работата на председателството. През седмицата пристигнаха и електромобилите на „Рено“, ангажирани за обслужване на гостите на председателството.
