Тя е руса и дългокоса, противно на разпространеното клише за нейния народ. Момичето е на 16 и се казва Ахед Тамими. Обича да носи тениски и джинси. Живее в Светите земи на 20 км от столицата на Палестинската автономия, разположена на Западния бряг на река Йордан. В близост има селище на еврейски заселници, което постоянно се разраства. Това ражда постоянен конфликт между двата народа, а децата израстват с него. Също като Ахед, която в края на годината удари войник, беше арестувана, а сега е застрашена от 14 години затвор.
Ето накратко историята: На 15 декември 2017 г. палестинката взима участие в демонстрация срещу разрастването на израелското селище близо до нейното. Тогава избухват сблъсъци между 200 протестиращи палестинци, които хвърлят камъни по израелската армия. Няколко войници влизат в къщата на Тамими, откъдето укриващи се протестиращи продължават да хвърлят камъни. По време на сблъсъците братовчедът на Ахед – Мохамед Фадл ал Тамими, е прострелян в лицето с обвит с гума метален куршум и получава сериозно нараняване. Тогава момичето заедно с майка си и братовчедка си Нур доближават двама войници в двора на къщата и започват да ги ритат, блъскат и да им удрят шамари пред камери, записващи събитието. След това случката е качена в социалните мрежи и добива голяма популярност.
Детство, пълно с война
Тамими обаче се прочу още като дете, когато през 2012 г., едва 11-годишна, влезе в обмена на световните агенции. Тогава израелски войник опита да арестува големия й брат, а Ахед размаха юмрук срещу него. Тази сцена й спечели посещение при тогавашния турски премиер Реджеп Тайип Ердоган. На 28 август 2015 г. непокорната палестинка беше снимана как хапе и бие маскиран израелски войник, докато опитва да арестува брат й, за това, че е хвърлял камъни.
В семейната митология на активистката се твърди, че семейството й обитава селцето Наби Салих, на 20 км от Рамала на Западния бряг, от 17 в., когато пристигнали там от Хеброн. Баща й е роден през 1967 г. – годината на Шестдневната война, когато Израел окупира Западния бряг на река Йордан, Източен Йерусалим, Газа и Голанските възвишения. Бащата Бассем е арестуван много пъти за своята политическа дейност срещу окупацията на Израел. Действията му през годините включват както насилствени, така и ненасилствени прояви. Но сега в семейството има нова звезда, която медиите се надпреварват да интервюират и на която не спират да изразяват съчувствие.
Според „Гардиън” семейството на Ахед познава единствено живота, свързан с пропускателни пунктове, документи за самоличност, задържане, разрушаване на домове, заплахи, унижения и насилие, тъй като вече второ поколение палестинци живеят в условия на окупация. В интервю от септември 2015 г. за NBC News Ахед, облечена с тениска и джинси, опитва да обясни защо е ухапала войника: „Всичко, което направих, беше, за да защитя брат си. Ако майката на войника беше на същото място, тя щеше да ме удари, тъй като той е неин син, и това е, което правим ние… Много палестински деца минават през същите неща и дори през по-тежки, но там няма камера, която да ги заснеме… Ние палестинците няма да чакаме Саладин да ни освободи. Ще създадем наш си Саладин и ще се освободим сами. Ако нямаше окупация, вероятно щях да гледам футбол, тъй като обичам този спорт. Любимият ми отбор е Барселона, а любимият ми футболист е Неймар. Бих излизала всеки ден с приятелите си до морето. Бих правила много неща и бих ходила където си поискам без КПП-та, които да ме спират”.
Сега 16-годишната палестинка може да получи 14-години затвор, за шамара, който нанесе на израелски войник, както и за предишни свои акции.
Политиката като част от всекидневието
Както и да се развие от тук нататък процесът и дори без значение кой е крив и кой – прав, ясно е, че младата активистка вече се е превърнала в икона за останалите протестиращи, докато обвинението опитва да обърне внимание на ролята на семейството за участието на децата в съпротивата.
Докато тече процесът, момичето се намира в ареста вече няколко седмици. Нейното задържане отключи нови протести срещу израелската окупация в няколко палестински селища на Западния бряг, съобщиха АП и „Индипендънт”. Случаят с тийнейджърката се ползва както от пропалестинските, така и от произраелските медии в момент, в който след постепенното затихване на Сирийския конфликт отново се ражда сериозно напрежение между двете страни, съпроводени с недоверие и скептицизъм за намеренията на противниковата страна.
Много палестинци припознават в Ахед символа на новото поколение, което ще се изправи срещу Израел. От израелска страна на тийнейджърката се гледа ту като на наивно дете, манипулирано от възрастните, ту като на сериен създател на проблеми, ту като на заплаха за имиджа и действията на израелските военни.
Инцидентът през декември се размина само с десет дни с решението на американския президент Доналд Тръмп да признае Ерусалим за столица на Израел и да обяви, че страната му мести посолството си в свещения град. Решението на Вашингтон предизвика вълна от палестински протести, включително в Наби Салех, чиито жители от 2009 г. насам протестират срещу взимането на тяхна земя и на извор в полза на разрастващо се съседно израелско селище. Често демонстрациите приключват със сблъсъци между хвърлящите камъни палестинци и отвръщащите им със сълзотворен газ и гумени куршуми израелски войници.
Кой къде е?
За тази история може да се съди по различен начин в зависимост от това, коя страна в продължилия десетилетия конфликт защитаваме. Поддръжниците на палестинската кауза ще заявят, че момичето не е имало избор. Че е защитавало ранения си братовчед, че не е човешко да обитаваш свят, пълен с КПП-та и проверки на документи и войници. Те, разбира се, ще са прави. В дългогодишния конфликт за територия между двата народа най-пострадали както физически, така и като перспектива за бъдещето са именно палестинските деца.
Тези, които са на страната на Израел, ще подчертаят, че Ахед не за първи път напада войник. Ще отбележат, че баща й Бассем е известен сред своите като палестинския Ганди за това, че оглавява протести против окупацията. Че той хвърля детето в битка в името на своите политически цели. Че използва децата си, вместо да ги обича. Те също ще са прави. На Голда Меир, министър-председател на Израел, се приписват думите: „Ще постигнем мир с арабите, когато те се научат да обичат децата си повече, отколкото мразят нас”. Освен това израелците ще настояват да не се уронва престижът на техните войници, на които дължат сигурността на държавата си. Те, както Ахед отбелязва в интервюто по-горе, са техни деца. А родителите трябва да защитават децата си.
Всичко това обаче няма да помогне на Ахед, обречена и от двете страни в конфликта да се превърне в негова икона. Бъдещето едва ли ще й предложи нормален живот. Малката активистка може би няма да порасне, а ще изгори като факла за кауза, създадена от други и объркана от сериозни политически интереси. Едно е сигурно – тя и останалите деца в района скоро няма да се отърват от КПП-тата. Може би дори техните деца и децата на техните деца ще продължат да живеят така.
