Опитен шофьор с дългогодишна практика разясняваше нашенската действителност – когато тръгнеш да паркираш на заден ход, веднага ще се намерят десетина кибици. Тези, които ти гледат сеира при сложната маневра, все пак са поносими. Но онези, които веднага застават зад камиона и започват да ръкомахат и да викат – дай, дай, малко наляво, прав, са направо за убиване. Защото твърде често се получава ефектът на непоисканото добро – от много ръкомахане следва сблъсък с нещо. И укорната констатация на кибиците, които за себе си винаги са прави – ха сега слез и виж какво направи.
Нещо подобно се получава при всеки по-значим криминален случай. Тази година започна накриво за полицията. В празничната нощ – шест трупа в Нови Искър! Ако се направи сравнение с миналото – такъв масов разстрел не е имало от 25 декември 1974 г., когато непълнолетен ученик награбил пистолета на баща си и застреля осем души в студентските общежития в София. Според психолозите – бил обсебен от своя природена братовчедка и не могъл да понесе брака й. Тя и съпругът и са две от жертвите. Но пък други се възползваха от случая да заклеймят филма „Кръстникът”, който хлапакът гледал, преди да започне да сее смърт.
Сега „Кръстникът” е някаква благодушна детска приказка в сравнение с излъчваното по екрани, телевизии и в интернет. По логиката на борците срещу „идеологическата диверсия” би трябвало вече да сме се изтребили. Сходното в онзи далечен случай и в сегашната драма в Нови Искър е трагичната любов на убийците.
И докато полицаи, експерти и специалисти търсеха кой е избил жестоко петима души в къщата и една жена в гората, докато мръзнеха по улици и друмища, телевизионните студия се напълниха с „експерти”. Първите веднага излязоха с категоричната теза, че това е работа на изключителен професионалист. Аргумент – контролният смъртоносен изстрел в главата на всяка от жертвите. Сякаш така и останалият неизвестен убиец на Андрей Луканов например беше си играл на контролни изстрели. Ама си свърши черната работа.
При претърсването на района изведнъж се появи тефтерче, намерено от журналисти и предадено на полицията. Нова вълна „експерти” връхлетяха студията и започнаха да обясняват колко некадърна е полицията, та трябва такива важни веществени доказателства да ги намират напиращите медийни следотърсачи. Заговориха и за опорочаване на разследването, след като поемното лице приказвало пред камерите. Амбициозна дама, представена като „криминален журналист”, разви в едно предаване тезата, че работата с поемните лица била напълно безнадеждна, „защото се взмал бай Пешо, който е на две ракии” и после не знаел какво прави и какво говори.
От многобройните експерти май само един, който наистина има и оперативен, и ръководен опит, се досети и направи догадки в едно друго предаване, че „грешките” може да са оперативни полицейски комбинации за изваждане на извършителя от равновесие и стимул да се предаде. Защото, както се оказа, злополучният Росен от Луково, влюбен в Кети от Нови Искър, всъщност не е квалифициран убиец. Присъдата, заради която се е криел от затвора, е за гнусно, но не животоотнемащо престъпление. А който е бил на истинско местопрестъпление и е виждал застреляни хора, знае, че гледката е ужасяваща. И не всеки може с лекота да преживее това, което е сторил, след като в някакво афектирано състояние е натиснал спусъка.
Когато започна издирването на Росен – нашенският Отело от Луково, „експертите” отново седнаха пред камерите на топло и започнаха да дават акъл откъде да мине жандармерията и къде да надникне полицията. Като в същото време не пропускаха да раждат версия след версия – не може да е бил сам, толкова народ с един пълнител не се избива, а на мястото били намерени 30 гилзи – сякаш са били там и са броили гилзите! Не пропуснаха и тежката присъда над МВР – как така този Росен девет години си живее безгрижно без документи! И няма власт, която да го разкрие и вкара зад решетките. Каза им го директорът на полицията Христо Терзийски – през това време Росен е бил в Луково, където го познават, работил е в София и на други места и никой не си е направил труда да звънне на 112 и да каже – тук има един, който няма документи, май е с присъда и е издирван!
Не закъсняха „експертните” мнения и по самоубийството на Росен. Той не искал да влиза в затвора, а с това, което направил, доживотната присъда му била сигурна. Защо тогава ще стреля, като може да си живее спокойно в своята почти узаконена нелегалност? По същата логика могат да попитат и Шекспир защо Отело е удушил Дездемона. А осъзнаването на стореното и ужаса от вечни решетки са достатъчен мотив един изгубен вече за живота човек да насочи дулото към главата си. Не че в цялата драма на Росен и жертвите му няма полицейски пропуски и недостатъци. За кой ли път опираме до някогашните „квартални” – днешните районни инспектори, които трябва да знаят кой какъв е в участъка им. Опираме и до криминалистите на местно равнище, които трябва да държат под око всякакви обекти и хората, постъпващи там на работа или заселващи се, идвайки незнайно откъде. Но когато полицията е изправена пред тежко изпитание, не е лошо „експертите” да бъдат поне по-въздържани във всевъзможните си версии раждани сякаш минута по минута съобразно това, което разследващите дават като информация. Този път тя не беше спестена дори на равнище главен прокурор, началник на Националната следствена служба, главен секретар на МВР. Все пак – в рамките на следствената тайна. Все още никъде по света няма практика всяка подробност от разследването да се извършва под нестихващите въпроси на криминалните репортерки.
Един бегъл поглед върху „експертното равнище” на водопадите от изказващи се по всички медии показва, че сред тях има едва неколцина, които някога са присъствали реално на местопроизшествие, изземвали са веществени доказателства, градили са тези и насоки към извършителя на престъплението, водили са разпити на свидетели и са документирали установеното. Май по-голямата част от тях имат богат телевизионен опит – не само като изказващи се, но и като зрители на криминални сериали. Дано сега, при разследването на наглото убийство на бизнесмена Петър Христов, ни бъдат спестени новите „разкрития” на същите „експерти” и да оставим полицията да си свърши работата. Ха дано. Ама надали!
Какво е извършено наистина
Позиция на директора на Националната полиция главен комисар Христо Терзийски
По случая в Нови Искър до този момент сме установили цялостната последователност на извършването на престъплението и дотук сме извършили необходимите действия. Назначена е балистична експертиза на гилзите от мястото, където е намерено тялото на издирвания. Според данните до момента, като външни признаци, те са идентични на гилзите, намерени на местопрестъплението в Нови Искър.
Адреси на издирвания са установявани няколко пъти, основно на територията на ОДМВР – Добрич, на Второ РУ – СДВР, както и на Своге, за които е получена оперативна информация, че той е обитавал. Правени са проверки непосредствено след обявяването му за издирване. Събират се и данни, според които хора от обкръжението му, които са знаели, че той е издирван като бъдещ затворник, не са подали информация, че контактуват с осъден човек с влязла в сила присъда.
От момента на убийството до намирането на тялото са получавани сигнали от случайни граждани, забелязали мъж, който видимо отговаря на описанието и снимките му, но няма нито един човек от блока в ж.к. „Дружба“, където е живял доста дълго време, нито от сервиза, където е работил също дълго време, нито от питейни заведения, където е ходел, който да съобщи, че познава издирвания.
Това е повод да се замислим, че за да свършим работа, трябва обществото да съдейства, а полицията, както винаги, ще проверява всеки един сигнал – достоверен или фалшив. Полицията разчита на свидетелски показания и за хора, които от дълго време са обявени за издирване с влезли в сила присъди. Някои от тях не са на територията на страната и са обявени за издирване, включително чрез Интерпол и Европол.
Според данни на МВР близо 7000 са регистрираните към миналата година лица, издирвани по различни поводи, включително и за да бъдат приведени в местата за лишаване от свобода поради влезли в сила присъди. Един от най-ярките случаи на „разминаване” със затворническата килия е този на т.нар. „Братя Галеви”. След окончателното влизане в сила на присъдите срещу тях, произнесени от Върховния касационен съд, вместо в затвора в Бобов дол те се озоваха в неизвестността, където са и до днес.
