Симеон Николов
Режимът на турския президент Реджеп Ердоган след преврата през 2016-а изнудваше, рекетираше, дори заплашваше Запада, сякаш забравяше, че именно благодарение на членството си в НАТО Турция получи много повече, отколкото Западът от нея. Гарантирана бе сигурността й и дори всяко искане като разполагането на комплексите „Пeйтриът” по границите й. В изграждането на военната й мощ са налети милиарди долари западна помощ. Натискът срещу САЩ и обвиненията срещу Вашингтон за подкрепа на Гюлен и косвено за преврата се вписват в стратегията на Ердоган за изграждане на силна и независима Турция. Непосредствено след опита за преврат генералният секретар на НАТО Столтенберг обяви, че никой и не мисли за изключване на Турция от Алианса предвид нейната мощ. Справедливо обаче на Стария континет си задават въпроса, дали със загърбването на Запада Турция ще отиде към цялостно обръщане на Изток. В две актуални изследвания на Германската академия за сигурност се прави извод, че широко партньорство с Русия като бъдеща алтернатива на НАТО и Европа не е приемливо за Турция от гледна точка на нейните политически интереси.
Според военни експерти турската база „Инджирлик” може да бъде заменена само с 2 самолетоносача в Средиземно море. Въпросът обаче е, че „самолетоносачът” Турция не може да бъде заменен като значение в геостратегическата среда в региона. Неслучайно именно на турска територия се намира и радар на Противоракетната система на САЩ и НАТО. И 9 военни бази и командни центрове, които се ползват от НАТО и САЩ. Турция единствена може да разреши заобикаляне на конвенцията от Монтрьо и влизане на американски бойни кораби през Проливите срещу Русия. Поне докато не се изгради паралелен на Босфора канал откъм европейската част, за който няма да е валидна конвенцията от Монтрьо, тъй като не е естествен пролив. Такъв проект има. Дестабилизирането на Кавказкия регион също е възможно през Турция, от което се опасяваше и Москва преди сближаването си с Анкара. Освен геостратегическите предимства на Турция за НАТО и САЩ Столтенберг е прав за военната й мощ. Тя действително е на 10-о място в света по основни показатели като военен бюджет от 18,2 млрд. долара и личен състав на армията от 410 500 души.
Когато се говори за баланса в Черно море, обикновено се пропуска да се спомене за модерния и мощен турски флот от 19 подводници, 14 фрегати с крилати ракети, 8 корвети, 4 бързоходни катера, 19 ракетни катера, 14 десантни кораба и др. Както и фактът, че минимум 10 американски кораба постоянно се сменят съгласно изискванията на конвенцията от Монтрьо, но присъстват в черноморски води.
Показателно е, че през последната 1,5 г. Турция започна изграждането на две свои военни бази в чужбина – в Катар и Сомалия.
Острите реакции на Анкара създават лъжливо впечатление, че се готви да напусне НАТО. Проправитeлствените медии започнаха мощна кампания срещу Запада, внушавайки, че се атакува турското правителство, дори че НАТО щял да нападне Турция. Задава се въпросът „Не е ли време да напуснем НАТО?”.
Всъщност няма логика Турция да напуска организация, в която има правомощието да контролира вземането на всяко решение, да влияе и да използва правото си на вето. А министърът по европейските въпроси Омер Челик заяви, че сигурността на европейския континент не може да бъде гарантирана без Турция и дългоочакваната европейска армия не може да бъде основана без участието на турските ВС. Сближаването с Русия, повече с търговски и политически характер по отношение на събитията в Близкия изток, не означава задълбочаване на стратегическо ниво на военното сътрудничество. Дори и закупуването на системата С-400 не включва нито трансфер на технологии, нито съвместно производство. Турция залага на друг проект за съвместно производство на ПВО система с Италия и Франция. Много повече са разминаванията в позициите между Турция и Русия по Крим, Украйна, Кавказ, Каспийско море, Черно море и Балканите. Една империя или страна, която иска да си възвърне ролята на такава, каквата е нескритата цел на Ердоган, не търси покровителство в нови съюзи, а може единствено да бъде водач и да се представя за защитник на страните около нея. Затова всякакви прогнози за стратегически съюз с Русия са безпочвени.
В разработката на ЦРУ на САЩ „Светът през 2035-а” единствено за Турция авторите не са сигурни дали ще запази своите мощ и влияние върху държавите от региона, които се борят с нестабилността, за разлика от прогнозата за Иран, Израел и Саудитска Арабия, които ще запазят тази си роля. Прогнозират се и все по-независимата външна политика на Анкара през следващите 5 г., посягаща в различни посоки, и недемократичните импулси от страната да допринесат поне в средносрочен план за центробежни течения в Европа. Което ще застрашава единството на НАТО, както и сътрудничеството между НАТО и ЕС.
Но както страните – членки на Алианса, така и Турция имат подчертан интерес от сътрудничество в областта на военната индустрия. Турция иска да стане независима от внос на чуждо въоръжение до 2023 г., а западни фирми имат интерес от съвместно производство и реализация на близкоизточния оръжеен пазар. Оценката на изпълнителния директор на турския холдинг Nurol Makina Енгин Айкол е, че през следващите 3 г. конфликтите в тази част на света няма да бъдат решени, което ще доведе до бум за отбранителната индустрия на Турция. Тази турска компания само за 4 г. е увеличила производството на тактически бронирани машини 20 пъти. Сключен е договор със Саудитска Арабия за 661 млн. долара за бронирани машини за пехотата тип „Арма” 8х8. В Близкия изток Турция се конкурира успешно със западни, израелски и корейски оръжейни фирми. Саудитска Арабия преговаря с нея за закупуване на турски дронове АNKA, на въоръжение от 2016 г., а най-голямата турска компания за въоръжения ASELSAN създава обща смесена фирма със саудитската Tagnia в областта на военната електроника, радари и електронно-оптични технологии. До 2023 г. Анкара има амбицията да създаде собствен боен самолет. Тя се гордее и с първия си танк собствено производство по лиценз на Южна Корея – „Алтай”, и мотор и оръдие от МТУ и „Рейнметал” – Германия. Интересите на западните фирми правят несъстоятелно твърдението, че САЩ можели да лишат Турция от достъп до технологии на НАТО.
При утвърждаване на религиозния национализъм, отдалечаване от Европа и безкомпромисно преследване на мечтата на Ердоган за ръководна роля в ислямския свят ще се промени сегашната архитектура за сигурност. Турция ще остане в НАТО и защото НАТО не може да си позволи да се раздели с важния си геостратегически партньор при нарасналата му роля на Черноморския регион и кризата в Близкия изток. Връзката НАТО–Турция остава брак по сметка. Но това биха били трудни условия за формиране на обща отбранителна политика. А очертаващото се задълбочаване на вътрешните проблеми – политически и икономически, в съчетание с нарасналото чувство на Ердоган за по–голяма сила и възможности и прекомерните му амбиции предполагат, че ще потърси решаването на проблемите с изнасянето им отново навън.
*Със съкращения: доклад от конференцията „Балканите след референдума в Турция, рисковете от политиката на неоосманизъм и ислямизация и следствията за България и тракийските българи“. Заглавието е на редакцията
