По време на Първата световна война „Военни известия“ излиза всеки делничен ден – от понеделник до петък. Разгръщаме броя от 18 януари 1918 г. Тъй като България е във война, под главата на вестника е публикуван бюлетинът за събитията на фронта, и то на Македонския фронт, където е нашата войска. От него става ясно, че предния ден западно от Охридското езеро, при Завоя на Черна, при Добро поле (все исторически места) и в Мъгленско, се завързват кратки сражения между военните патрули при с. Должели и северно от Тахинското езеро. Става ясно, че българските военни патрули са прогонили няколко английски разузнавателни отделения
Като обаче разгърнем втората страница на вестника, намираме по-подробна информация за положението по другите фронтове на Първата световна война.
На Западния фронт действията са умерени. Само германците провеждат при Вердюн и Пикардия разузнавателни операции, за да вземат пленници. На Италианския фронт също не е богато на събития и там активността е отслабнала. След неуспешни атаки противникът е ограничил проявите си само в отделни точки на фронта. А от виенското комюнике на съюзниците става ясно, че съюзните войски са пленили 300 италиански войници и 12 офицери.
В статията „Всички да помогнем при украсяването на гробовете на героите“ авторът Иван Енчев – Видю, съобщава, че работата за обезсмъртяването на героите е започнала. Щабът на Действащата българска армия е направил всичко, каквото може за осъществяването на идеята.
Навсякъде по бойните полета са пръснати хора да издирят местата, където има паднали български бойци, и да отбележат всеки гроб, който намерят. Ако гробът се е случил на лошо мочурливо място, той трябва да бъде пренесен на здраво и сухо място. Това се отнася както за отделните гробове на българските войници, така и за братските могили. Всички те трябва да се изградят, да се украсят и да им се поставят паметници.
В статията се цитира и германският опит. Там, когато съставят планове за украсяване на военни гробове, канят за участие в обсъжданията учени и художници от университетите, академиите, художествено-индустриалните и техническите училища. И всички специалисти дават становища по скиците и проектите.
Защо е арестуван румънският посланик
По това време на страниците на „Военни известия” се отделя доста място и внимание на положението в Русия и в Румъния, както и на отношенията между тях. Това е така, защото те, както са били съюзници, в един момент развалят отношенията и дори започват да воюват. И както пише „Военни известия“ „Румъния, която не беше изпитала докрай военните нещастия, през януари 1918 г. се озова в много по-тежко положение от малките си съюзници – Белгия, Черна гора и Сърбия, които преди това са изпили горчивата чаша на войната до дъно. В Румъния положението е такова, че в скоро време тя няма да може да снабдява армията си с муниции и храна“.
Защо става така? Преди това Румъния е била дългогодишен съюзник на Германия и Австро-Унгария, но през Първата световна война минава на страната на техните противници. Това се оказва
съдбоносна политическа грешка
на румънския крал и неговите министри. Те не познават най-важния си съсед и съюзник – Русия и затова надценяват нейната стабилност. След завземането на властта от болшевиките в Русия, начело с Ленин и Троцки, Румъния е заплашена да се озове между враждебни или безразлични към съдбата й държави, защото тя не иска като Русия подписване на мир, а продължаване на войната.
Румънците много бързо разбират, че в лицето на Русия нямат вече съюзник, когато на 16 януари 1918 г. в Петроград, Троцки заповядва да бъде арестуван румънският пълномощен министър Диаманди, заедно с членовете на румънската легация. Причината е „неприязнени действия на румънските войски спрямо руската армия на румънския фронт“. Това принуждава американският посланик Франси, който по това време е доайен на дипломатическото тяло в Петроград, да посети Ленин, който в резултат на тази визита, в три и половина сутринта заповядва Диаманди да бъде освободен.
Неприязнените действия на румънците се изразяват в това, че те
спират обозите с фураж
за 49-а руска дивизия, дислоцирана на румънския фронт. Освен това обезоръжават 149-и полк от руската армия и арестуват комитета (най-вероятно революционния комитет, съставен от болшевики) на 195-и полк, както и австрийските офицери, които са на посещение при руснаците.
В резултат на това Съветът на народните комисари изпраща искане, подписано от Ленин, да бъдат освободени арестуваните руски и австрийски военни, като в противен случай ще бъдат взети военни мерки.
