Маршал или армейски генерал е бил българският военен министър?

В България звездата на маршал се е давала само на армейски генерали, на които промениха и формата на пагона по подобие на руските маршали. На пагона на нашия армейския генерал имаше голяма звезда и герба на НРБ. В моята колекция има такъв оригинален пагон, който е бил на Добри Джуров. Това твърди доц. о.р. полк. Георги Маринов.
 По думите му в България има осем оригинални маршалски звезди, които са уникати. Те са изработени в Монетния двор в Москва по българска поръчка. Автор на проекта за маршалска звезда е Райчо Пеев. Не всички звезди обаче са били дадени. От тях са връчени на генералите Добри Джуров, Иван Михайлов, Петър Панчевски и Йордан Мутафчиев. В Българската народна армия най-високото военно звание е армейски генерал, използвано в много страни, за да отбележат генерал, назначен за главнокомандващ на армия. В мирно време това е най-високият ранг и се носи от министъра на отбраната, както е и в България до Йордан Мутафчиев, включително.

В Българската народна армия пагонът на армейски генерал е петлъчна бродирана звезда с диаметър 50 мм. За Общността на нациите, САЩ и някои други, а и в България днес еквивалентен ранг на армейски генерал е четиризвезден, или т. нар. „пълен“ генерал. Званието армейски генерал не трябва да се бърка със званието генерал на армията, което е по-високо звание, еквивалентно на маршал или фелдмаршал в някои армии. В Българската армия маршал е най-висшето военно звание и се дава главно за изключителни заслуги на бойното поле и в ръководството на въоръжените сили. Негови носители у нас са единствено царете Фердинанд I и Борис III.

На 5 януари 1916 г. цар Фердинанд I е провъзгласен за фелдмаршал на Германската армия, а 2 дни по-късно става и първият маршал на Българската армия. През 1943 г. Висшият военен съвет на Българската армия решава по повод 25-годишнината (3 октомври 1943) от възкачването му на престола да провъзгласи цар Борис III за маршал. На 28 август същата година обаче царят умира. Предварително поръчаните за изработване в Германия официален маршалски жезъл, негов всекидневен вариант и маршалските пагони са платени от Военното министерство след смъртта му. Няма точни данни дали царят е бил провъзгласен за маршал посмъртно.
Колкото до пагоните на министъра на отбраната Добри Джуров, те са маршалски по същество и по смисъла на съветската орнаментика, която постепенно се налага и в нашата страна след 9 септември 1944 г., но реално
Добри Джуров винаги е бил само армейски генерал. Това се приемаше за еквивалентно на маршал. Поради спецификата на организацията на отбраната и интегрирането на армията ни в системата на Варшавския договор в онези години пагоните на българския военен министър бяха маршалски като почетен ранг, но реално – те бяха на действащ „армейски генерал“.

Как Александър Сталийски „призна“ Добри Джуров

Александър Сталийски е един от емблематичните военни министри в най-новата история на България – 20 май 1992–30 декември 1992 г. Има един момент, когато Сталийски „признава“ своя предшественик армейски генерал Добри Джуров.
За случката си спомня генерал-лейтенант от резерва Ангел Ангелов. На едно учение във Варна, на което били поканени и бивши министри на отбраната, Сталийски се засича с Джуров – вече пенсионер. В коментар пред генерал Ангелов министър Сталийски заявявя: „Джуров е голяма работа…!“.
Изолирайки се от политическите пристрастия и определения, които виртуално поставяме в кавички, и Джуров, и Сталийски оставиха имената си в най-новата история на страната ни кой колкото и с каквото е могъл.
И двамата са имена и във военната ни история. Кой повече, кой по-малко – времето ще покаже и поколенията ще решат.
Интересен е обаче фактът как двама напълно противоположни по тип и профил хора все пак намират път един към друг именно чрез уважение на постигнатото и от единия, и от другия.