Риболовството е не само тънък занаят, но и висок морал. Това е веруюто на кап. Иван Димитров от Единния център за начална подготовка в Плевен. Избрал трудния път на военнта професия още през 1996 г., когато влязъл във военното училище, офицер е от 2001 г. Но освен образцовата му служба сред колегите си е известен като голям риболовец – обикаля страната и трофеите му са уникални. Преди година в Англия хванал 49 кг шаран. Жалко, че не го е обявил официално, защото световният рекорд от 2015 г. е 48 кг.! Капитан Димитров обикаля България, предпочита големите риби, дънния риболов – защото е спокоен, има време за приказка с приятели, да се посмееш и позабавляваш. Живее в Плевен, най-близкият хубав язовир е около Горни Дъбник, но предпочитанието му е яз. „Ряховски ливади”, недалеч от Севлиево. Там има шаран, толстолоб, сом, амур, щука по-рядко.
Били заедно с негов колега, който хванал 70 кг сом, дълъг 2,40 м. „Това е голямата тръпка – на въдица да хванеш голяма риба от бряг – споделя капитан Димитров. От лодка е по-лесно.
Борбата беше около час и 40 мин
Аз му помагах, за сам човек е трудно…”
Как станало?
– Бяхме хвърлили въдиците и двамата. Аз – за шаран и амур. Той една въдица за сом. Слага се голяма пелета, която е с дип – ароматизиран червей. Пелетата е пресована захранка, цилиндърче, стегнато да издържи във водата повече време. За сома са по-големи – с диаметър 70. Замяташ и можеш да го чакаш 2–3 дни на тая въдица. Има течности, които подсилват аромата на стръвта. Хвърлихме въдици и – приказки, рибарски истории… Сигнализаторът просвири леко и замръзна. Ясно, сомът се е завъртял и опипва стръвта. При второто просвирване, започна да издърпва кордата. Приятелят ми засече рибата. При първия удар – реално усещаш пълната й сила. Пръчката му се огъна като скоба. И се започна… Сомът ляга на дъното, като усети нещо неестествено. Напъваш, отпускаш го, за да се вдигне. 
Тръгне ли да бяга придръпваш. Десетина пъти го докарваме на 7–8 м от брега – усети ли плитчината – и опъне назад. Ако го спреш, ще скъса кордата. Пускаш аванс. На 10-ия път вече се предаде, умори се. Извадихме го, снимахме се и – обратно във водата, друг колега да изпита удоволствието да го хване.
В България съсипаха язовирите
Дали арендаторите, дали защото станаха безстопанствени и никой не ги поддържа. ИАРА са държавна институция, не могат да огреят навсякъде. Много риболовци не са съвестни. На билета пише да хванеш до 3 кг риба – един екземпляр или много рибки, но не маломерни. Недобросъвестните си тръгват с 15 кг. Половината я изхвърлят или раздават на съседите, а идеята е да се запази рибното стопанство.
Когато се занимаваш сериозно с този спорт, ти излиза скъпо. Ходя по платени язовири, на див язовир няма големи риби. На Ряховски ливади нощувката е 25 лв. Това му е файдата на собственика. Един килограм протеинови топчета е 25–30 лв. Един дип е от 15 до 50 лв. Това е атракторът, в който се потапя стръвта, за да подсилиш аромата на топчето. Ходил съм и по състезания – там вече цифрите се умножават по 3, по 4. Едно кило състезателни топчета започва от 70 лв. За 48-часово състезание отиват около 15–20 кг топчета. Имаш лимит във времето. Тежката захранка от 10 кг за петно е позволена само в първите 4 часа. Край. После можеш да хвърляш с приспособления – максимум килограм. На състезанията са забранени сонари и лодки.
Притежавам лодка, която струва 1200 лв.
на батерии, към нея закачен сонар, GPS. Дълга е 70 см, носи 5 кг захранка. Не се возя в нея, управлява се дистанционно. GPS-ът запомня позициите, на които храня и на които поставям въдиците. Трудното е да ги разпъна за първи път. Показвам на GPS-а коя въдица къде да отиде. Седя на брега на стола, лодката отива на 250 м, пуска захранката, пуска въдицата със стръвта върху захранката и се прибира сама.
Със сонара виждам къде е ятото. Рибата дом няма, постоянно циркулира в язовира. Има навици. Лодката със сонара трябва да намери падина, неравност на дъното, да пуснеш захранката и рибата, когато се завърти там, да я задържиш. Тя минава, търси падинки. Няма да застане на средата на язовира където е равно и могат да я атакуват хищници. Избирам място, типично за вида риба. И тя, докато се върти из целия язовир, минава оттам. Ако намери храна, няма да седи 15 мин., а 2 часа. Шаранът е като прасе – яде, докато има.
Когато хванеш първия си шаран, задължително се стиска анусът, за да видиш какво е ял. И определяш стръвта. На 3 въдици си заложил 3 аромата – сладко, люто и с рибка. Но шаранът харесва едно. Ако е сладкото, веднага всички въдици хвърляш на сладко. Иначе се обажда само една въдица. Вкусът на шарана е сезонен. В началото на годината е с по-естествена стръв – царевица, торен червей. Към юни обича сладкото – ананас, банан. С топче банан съм хващал най-голямата риба през юни.
Уловихме 15 кг толстолоб. Колегата отначало помисли, че е шаран. Рибата, като се показа от водата, беше страшна – той даде 4 крачки назад, като му видя главата. Пита какво е туй? Викам не знам, ще го видим, като го изкараме…
Имам двама синове. Единият е още бебе. Но Емил е на 14, когато тръгнем за риба, той е първи в колата. Лови таранки и червеноперки.
