В София бе даден официалният старт на българското председателство на Съвета на Европа. Тази „новина” бодро ни съобщи bTB в сутрешната си емисия от миналия петък. Всъщност България пое председателството на Съвета на Европейския съюз, който е съвсем различна организация от Съвета на Европа. Объркването на българските медии по европейската тематика напомня ситуацията от стария виц за филма, който не бил шведски, а съветски, не бил сексуален, а социален и т. н. В България има изключително компетентни журналисти, които пишат за Евросъюза, но за съжаление те се броят на пръстите на едната ръка.
Да започнем осветляването на ситуацията със Съвета на Европа. Това е международна организация, създадена през 1949 г., която понастоящем включва 47 държави – практически всички страни, разположени изцяло или частично на Стария континент, без Беларус и Косово. Съветът на Европа се занимава главно с
човешки права
и демокрация
и върховенство на правото в страните членки. Ръководни органи на тази организация са Парламентарната асамблея (ПАСЕ), състояща се от 318 депутати от националните парламенти на 47-те държави, както и Комитетът на министрите, в който заседават министрите на външните работи на страните членки. Важна институция на Съвета на Европа е базираният в Страсбург Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ). Когато видим новина, че някой е „осъдил държавата в Страсбург”, става дума именно за дело, спечелено от ищеца в ЕСПЧ. За разлика от ЕС Съветът на Европа не приема задължителни законодателни актове. Той разработва само конвенции с препоръчителен характер. Точна такъв документ е нашумялата напоследък Конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулска конвенция. Тя няма нищо общо с Брюксел и с ЕС.
Европейският съюз е международна организация от интеграционен тип. Това означава, че тя има и наднационални институции, на които държавите членки са делегирали суверенитет в определени области. Устройството на ЕС е значително по-сложно от това на Съвета на Европа. Евросъюзът има парламент от депутати, избрани на всеобщи избори, а също и Комисия, която играе ролята на нещо като правителство на ЕС. Голямото объркване идва от наличието на две институции, съдържащи в името си думата „съвет” – Съветът на ЕС (Съвет на министрите) и Европейски съвет. Първата от тях има различни формати, в които в зависимост от обсъжданата тема участват ресорните министри от 28-те членки на ЕС. Например – Съвет по икономически и финансови въпроси, по външни работи, по правосъдие и вътрешни работи и т.н. В Европейския съвет пък се събират само държавните лидери на страните от ЕС, поне четири пъти годишно. Те задават цялостната политическа насока и приоритетите на Съюза. Преди да влязат в Съвета, всички проекторешения се обсъждат в т.нар. КОРЕПЕР – Комитет на постоянните представители (посланици) на страните – членки към Европейския съюз. Спорните въпроси относно прилагането на законодателството на Евросъюза се решават от базирания в Люксембург Съд на ЕС.
Институционалното устройство на ЕС
е сложно, административните процедури са доста бавни, често има сблъсъци между националните правителства и брюкселската наднационална бюрокрация. Това обаче е неизбежно – никак не е лесно намирането на общия знаменател между интересите и амбициите на 28 държави, Комисията и парламента, който представлява гражданите, а не правителствата. В ЕС се е оформила една специфична „култура на консенсуса”. За разлика от Съветския съюз и съветския блок, където Москва решаваше всичко и го налагаше на партньорите, в Евросъюза винаги се търси компромис, така че никой да не се почувства ощетен.
От всички изредени институции през първата половина на тази година България ще председателства Съвета на министрите и КОРЕПЕР. Това е сериозна отговорност, но тя не предполага страната ни да бъде началник, а посредник в сложните преговори между държавите членки. Целият медиен шум около председателството е по-скоро насочване на пђрата в свирката на локомотива. Ремонт на НДК-то,
шевици, ръченици, хубави речи
Това на никого не пречи, но не е най-главното по темата за българското членство в ЕС.
Доста по-важно е какво ще се случи с бюджета на Евросъюза след 2020 г. ЕС е гигантски механизъм за преразпределяне на пари, от което България е сред най-облагодетелстваните. Нетният баланс на страната спрямо брюкселската хазна (получените средства минус националната вноска) е 1,82 млрд. евро за 2014 г., 2,27 млрд. за 2015 и 1,96 млрд. за 2016 г. Тези суми са съответно: 4,43%, 5,31% и 4,17% от брутния вътрешен продукт на страната. И през трите години българската икономика расте с по-малък процент, което означава, че без парите от ЕС тя въобще нямаше да нараства. Не е вярно, че средствата от Брюксел отиват предимно за хонорари на чужди експерти и за администрирането на еврофондовете. Предимно с пари на ЕС са построени магистралите от последните няколко години и софийското метро, което доведе до реална промяна в живота на стотици хиляди столичани. Агросубсидиите от Брюксел пък направиха милионери почти всички по-едри земеделски производители в страната.
Наред с бюджета другите ключови европейски теми за България са влизането в Шенген и в еврозоната. Нито една от тях не зависи от ротационното председателство на Съюза. То със сигурност ще бъде отчетено като успешно, както е било винаги в историята на ЕС досега. И понеже обективни измерими критерии за достиженията на председателството няма, аз предлагам да го считаме за успех, ако в неговия край поне 25% от българите и 50% от българските журналисти са разбрали каква е разликата между Съвета на Европа и Европейския съвет.
Заблудите относно ЕС
1. Председателството е награда за отличниците. Не, то е ротационно и произтича от Договора за Европейския съюз (Амстердамски договор). Държавите председателстват ЕС през равни интервали от време независимо от това, колко са големи, богати или демократични. Засега са определени председателите на Съюза до края на 2030 г., но лесно може да се изчисли, че при 27 държави членки следващото българско председателство ще бъде към 2032 г. Председателството не може нито да бъде отнемано на някоя държава за лошо поведение, нито пък да бъде давано предсрочно.
2. Бойко Борисов ще председателства Европейския съвет. Не! Българският премиер участва по право в съвета на държавните и правителствените ръководители, но след 2009 г. той си има постоянен председател. Понастоящем това е любимият на целокупния български народ Доналд Туск.
3. Еврокомисарите и председателите на Съвета на ЕС работят в полза на страната, от която идват. Категорично не – ако някой еврокомисар го прави, той/тя трябва да бъде уволнен/а незабавно, защото Комисията действа в полза и от името на целия Евросъюз, тя е наднационален орган. Председателството също не дава право на никоя държава да лобира за своите собствени интереси.
4. ЕС забранява кривите краставици, розовите домати и кръщенетата. Подобни твърдения издават пълно невежество, а понякога и умишлена дезинформация относно работата на Съюза. Брюкселската забрана за кривите краставици е отменена през 2009 г., а тиражираната в българските медии „новина“ за забрана на кръщенетата се оказа превод на шеговит материал от италианско сатирично издание.
