Ще разбие ли азерският газ монопола на „Газпром“ в България?

Шах Дениз“ е газово находище с формата и размерите на прочутия нюйоркски остров Манхатън. Намира се обаче не в Атлантически океан, а на дъното на най-голямото езеро в света – Каспийско море. И по-точно – в икономическата зона на Азербайджан, на около 70 км югоизточно от Баку. Находището „Шах Дениз“ е открито през 1999 г., но добивът от него не е лесна работа – в този район Каспийско море е доста дълбоко, а газовите пластове са на близо 6000 м под морското дъно. Усилията обаче си струват – според оптимистичните оценки „Шах Дениз“ съдържа 1,2 трилиона куб. м газ, което е почти колкото всичките запаси на територията на ЕС и е равно на потреблението на газ в Евросъюза за близо 3 години, а на България – за 400 години. Затова никак не бе случаен ентусиазмът на премиера Бойко Борисов по време на посещението му в Баку през този месец, когато той обяви, че азербайджанският газ може да даде тласък на газификацията на България и така да намали екологичните щети, които сега търпим от отоплението с дърва и въглища.

Разстоянието е първият проблем с азербайджанските газови доставки до България – между Баку и София то е над 2000 км по права линия. И ако от този месец пътуването между двете столици вече е лесно, защото бе открита директна авиолиния, то газът трябва да мине по тръби, положени под земята. Газопровод с такава огромна дължина, естествено, е скъпо начинание, но за щастие желание да купуват азербайджански газ имат не само в България, но и в други европейски държави, поради което преди няколко години изкристализира идеята за Южния газов коридор на ЕС. Той се състои от система от три последователни тръбопровода – Южнокавказкия (от Баку до Ерзурум в Турция), Трансанадолския (ТАНАП), който пресича цяла Турция от изток на запад, и Трансадриатическия (ТАП), който върви през Гърция, Албания и Адриатическо море и стига до Италия.

Цялата тази преносна система ще бъде захранвана от находището „Шах Дениз“. Там и сега се добива газ, но след 2018 г. втората фаза от експлоатацията му ще даде допълнително 16–17 млрд. куб. годишно. Тези обеми вече са договорени – 6 млрд. куб. м са предназначени за турския пазар, по 1 млрд. – съответно за Гърция и България, а оставащите 8 млрд. ще достигат до Италия и оттам – и до други европейски държави.
Основен двигател на проектите „Шах Дениз-2” и ТАНАП е Азербайджан в лицето на държавната нефтена компания СОКАР. Това е обяснимо, защото младата каспийска република е най-заинтересована да докара своя газ до платежоспособния европейски пазар.

Моделът на азербайджанския газодобив обаче е доста по-различен от този в Русия. Находището „Шах Дениз“ се разработва от голям консорциум от международни публични компании, сред които най-голям дял има британската ВР (бившата „Бритиш петролиум“). В тръбопровода ТАНАП азербайджанците държат мажоритарен дял (58%), а ВР има 12%. В Трансадиратическия газопровод водещи са три компании, всяка от които има по 20% от проекта – споменатите СОКАР и ВР, както и италианската „Снам“. Находището „Шах Дениз“ и трите тръбопровода, които трябва да докарат газа до Европа, са елементи от една бизнес верига, което налага времева синхронизация помежду им. Когато всички тези елементи бъдат задействани, вече ще има възможност и България до получи азербайджански газ по бъдещия интерконектор с Гърция, който фактически ще бъде северно разклонение на ТАР.

След като вече си е осигурил газ от Азербайджан, основен проблем за акционерите в Южния коридор е намирането на огромните суми, необходими за изграждането му. Преди две години общата инвестиция се изчисляваше на около $44 милиарда – 23,8 млрд. за развитието на добивния проект „Шах Дениз-2“, 4,9 млрд. за разширението на Южнокавказкия газопровод, 9,3 млрд. за ТАНАР и 6 млрд. за ТАП. Според най-нови оценки Южният газов коридор ще излезе малко евтино – $41,5 млрд., повечето от които са заемен капитал.
Към днешна дата работата по проектите от Южния газов коридор напредва по график – по „Шах Дениз-2“ вече почти всичко е готово и добивът ще започне през тази година, завършено е и разширението на Южнокавказкия газопровод, от Трансанадолския са построени 90%, а от Трансадриатическия – 63%.
За България обаче от решаваща важност е построяването на интерконекторната връзка с Гърция, по която азербайджанският газ ще се придвижи от Комотини до Стара Загора. Тук проблемът е, че интерконекторът се изгражда от смесена компания, в която Българският енергиен холдинг (БЕХ) държи 50%, а другата половина е на консорциума „Посейдон“ между гръцката държавна фирма ДЕПА и италианската „Едисон“. Гръцките и италианските партньори на БЕХ не са особено активни и главен двигател на проекта е българската страна. В края на миналата година работата по него се ускори. Бе обявен търг за инженер консултант за изграждането на газопровода, през първата половина на тази година се очакват и търговете за доставка на тръбите и за строител, който ще ги положи.

Въпреки скритата и явна съпротива газът от „Шах Дениз“ най-вероятно ще стигне до България до 2020 или най-късно 2021 г. Поне до 2025 г. Азербайджан няма да е в състояние да доставя допълнителни обеми извън договорените от нашата страна 1 млрд. куб. м годишно, но в дългосрочен план ситуацията може да се промени, защото каспийската република разполага и с други перспективни находища от средна величина. За разработването им просто е необходимо повече време. Оттук идва и интересът на азербайджанската компания СОКАР да се включи в газификацията на българските домакинства. Разбира се, газът не е стока с етикет, веднъж влязъл в България, азербайджанският газ се смесва с руския в системата на Булгаргаз и полученият микс се доставя до крайните потребители. Но появата на конкурентен доставчик вече разбива монопола на „Газпром“, а оттам – сваля и цената.

Още по-добре би било, ако реномиран международен търговец на енергоресурси като азербайджанската СОКАР инвестира в българската газопреносна мрежа, но това също са планове с по-далечен хоризонт.

Пълна мистерия около интерконектора с Турция
Докато за газовия интерконектор с Гърция се говори постоянно и се знаят всички детайли – дължина, маршрут, цена, капацитет, начини на финансиране, то аналогичното съоръжение между България и Турция е потопено в гъста информационна мъгла. Преди месец премиерът Борисов изненадващо заяви, че е договорено да средата на 2018 г. да има готов българско-турски интерконектор. Нещо повече, той уточни, че машините работят на терен и там „се полагат едни огромни тръби“. В други свои изявления премиерът споменава за „разширението“ с Турция или за двупосочна газова връзка.
В плана за развитие на мрежата на „Булгартрансгаз“ се говори за два проекта, които наподобяват описваното от премиера Борисов. Единият е изграждане на лупинг на транзитен газопровод за Турция между КС „Лозенец“ и ОС „Недялско“ за 38 млн. лв., а другият – междусистемна газова връзка Турция–България за 147 млн. лв. Не е ясно какво точно се строи в момента и дали по новия тръбопровод евентуално може да преминава азербайджанският газ, договорен от България, или пък се разчита на руски газ от втората линия на „Турски поток“. Обърнах се за разяснение към пресцентъра на Министерството на енергетиката с няколко ясни въпроса, изискващи отговор от по едно изречение – дали се строи българско-турски интерконектор, какъв капацитет, маршрут и цена има той и какъв газ ще преминава по него. За цяла седмица обаче от въпросното министерство не успяха да отговорят на нито един от тези въпроси. Същата бе съдбата и на запитването ми до „Булгартрансгаз“. Така че можем само да гадаем за същността и параметрите на бъдещето българско-турско газово сътрудничество.