Разработването на нови образци лично оръжие е една от най-важните и постоянни задачи на предприятията на Руската федерация. По мнение на редица оръжейни експерти времето на добре познатите ни автомати „Калашников” отдавна е изтекло. Причината са неудовлетворителната му точност, появата на нови технологии в производството, положителният опит при използване на нискоимпулсните патрони и др.
Още през 1974 г. в бившата Съветска армия постъпил на въоръжение 5,45-мм автомат „Калашников” АК-74. Същият е предназначен за патрона с малък калибър 5,45х38 мм. Характерна особеност в конструкцията е изправеният му приклад. Той позволил да се намали разстоянието от ос-каналната линия на цевта до точката на опората на приклада в рамото на стрелеца. В съчетание с нискоимпулсния патрон откатната сила била намалена значително, което довело да подобряване на точността на оръжието особено при стрелба на автоматичен режим.
В началото на 1990 г. в Ижевския машиностроителен завод стартирала разработка на няколко нови модификации на автомат на базата на AK-74 и боеприпасите с калибър 5,45х39, 5,56х45 НАТО и 7,62х39. Основните характерни особености към оръжията от тази серия била възможността за закрепване на оптични, нощни и колиматорни мерници. При тях били внедрени нови антикорозионни покрития, които значително превъзхождали използваните до този момент. Голяма част от детайлите на оръжието били изработени по метода на точното леене, което значително облекчило ремонтните работи. Пистолетната ръкохватка, корпусът на пълнителя и полуложата били изработени от удароустойчиви полиамидни състави с черен цвят.
Една от новостите била снабдяване на ударно-спусковия механизъм с допълнителен селектор за стрелба на редове от три изстрела. Това породило редица спорове между специалистите. Част от тях твърдели, че с такъв селектор било целесъобразно да се снабдяват оръжия с висок темп на стрелбата (над 1500 изстр./мин). При автоматите с темп на стрелбата 600 изстр./мин не се постигал желаният резултат, тъй като добре обучен стрелец сам могъл да регулира броя на изстрелите в един ред, а селекторът излишно усложнявал конструкцията на оръжието. Към всички автомати от серията могъл да се прикрепва подцевен гранатомет. Използвани били пълнители с вместимост 30 патрона.
Моделът с обозначение АК-101 бил разработен за стрелба с патроните 5,56×45 НАТО. Прикладът му се сгъвал наляво. Общата дължина на модела при разгънат приклад била 943 мм, а със сгънат приклад – 705 мм. Цевта била дълга 415 мм, като осигурявала начална скорост на изстреляния куршум 910 м/с.
Моделът АК-102 бил малогабаритен автомат, предназначен за патроните 5,56×45 НАТО. Цевта му била скъсена до 314 мм. Такава дължина не изисквала изместване назад на газовата камера и скъсяване на дължината на газовото бутало. Мерните прибори били пригодени за водене на огън на дистанции до 500 м. По-късата цев довела и до намаляване на началната скорост на изстреляния куршум до 850 м/с. С разгънат приклад АК-102 имал дължина 824 мм, а със сгънат приклад – 586 мм.
Моделът АК-103 използвал патроните с калибър 7,62х39. Дължината на цевта му била 415 мм. При изстрел началната скорост на куршума достигала до 715 м/сек поради по-тежкия куршум. Мерните прибори били регулирани за стрелба до 1000 м. Дължината на автомата в сгънато и разгънато положение на приклада били както при модела АК-101. От този модел през 2005 г. Венецуела е поръчала 100 000 бр.
Моделът АК-104 бил разработен за специалните подразделения на армията и полицията. Предназначен бил за патроните с калибър 7,62х39. Различавал се от АК-103 по скъсената цев до 314 мм. Куршумът се изстрелвал с начална скорост 670 м/сек. В дулната част на цевта бил монтиран огнегасител, намаляващ значително излизащия от цевта пламък. Прицелната далекобойност била 500 м.
Сгъваемият приклад създавал удобство при транспортиране, придвижване и при десант. Освен това автоматът могъл да се използва за стрелба със сгънат приклад.
Моделът АК-105 бил предназначен за нискоимпулсните патрони 5,45х39. Дължината на цевта му била 315 мм. Изстрелвал куршума с начална скорост 840 м/сек. Прицелната далекобойност била 500 м.
Моделите АК-107, АК-108 и АК-109 били разработени по схемата „балансирана автоматика”, която осигурявала намаляване на разсейването на попаденията, породени от ударите на газовото бутало в задната крайна точка на затворната кутия. За целта било въведено допълнително бутало с възвратна пружина, което се придвижвало в противоположна посока на основното газово бутало. Масата на допълнителното бутало създавала противоположен по направление инерционен момент, който намалявал общия откатен импулс. По същия начин се извършвало „гасене” на откатния импулс и при връщане на буталата в изходно положение. Моментът на ударите в крайните точки бил синхронизиран, като в резултат на това точността на стрелбата на оръжието се повишила до два пъти. Освен това дължината на хода на подвижните части бива намалена, като темпът на стрелбата бил повишен до 850–900 изстр./мин. Ударно-спусковият механизъм позволявал воденето на автоматичен огън, фиксирани редове от три изстрела и единичен огън. Разработен бил четириредов пълнител с вместимост 60 патрона.
Разликата между трите модела била в използвания патрон. АК-107 бил предназначен за патроните 5,45х39. АК-108 използвал патроните 5,56х45 НАТО, а АК-109 – 7,62х39. Нямало разлика в общите им размери и в дължината на цевите.
През 1990 г. в конструкторското бюро за приборостроене при Тулския оръжеен завод, носещо името на академик А. Г. Шипунов, разработило нестандартен за Русия стрелкови комплекс с обозначение А-91 и неговата разновидност А-91М. Те били създадени по схемата „бул-пап“, при която спусковият лост и пистолетната ръкохватка били изнесени напред и били разположени пред пълнителя и ударния механизъм. Такава схема позволявала значително намаляване на общата дължина на оръжието, което е значително предимство при използване в ограничени пространства. Схемата предполагала и значителни недостатъци, като късата мерна линия, близкото разположение на огледалото за изхвърляне на изстреляните гилзи до лицето на стрелеца, неудобство при ползване на оръжието от левичари и др.
Автоматът работел на принципа на отвеждане на част от барутните газове от канала на цевта, които задействат бутало, свързано със затвора. Проектирани били две разновидности. Едната била за патроните 5,45х39, която била предназначена за руските въоръжени сили. Другата била за натовските патрони 5,56х45, която се предлагала за износ. Към автоматите с обозначение А-91М могъл да се закрепва 40-милиметров подцевен гранатомет, който значително повишавал огневата мощ на войника на бойното поле. В горната част на автомата била изработена специална ръкохватка, която облекчавала носенето му.
Независимо от положителните качества автоматите А-91 и А-91М не получили разпространение, тъй като теглото им достигало до 4,4 кг в незаредено състояние. За сравнение може да се посочи, че АК-74 е по-лек с около един килограм.
През 1981 г. бил обявен конкурс за ново лично оръжие на войника. В него били представени 12 модела, като вниманието на специалистите било привлечено от разработката на конструктора Генади Никонов. Автоматът получил обозначение АСМ и бил изпратен в Таманската дивизия за войсково изпитване. Резултатите задоволили комисията и той бил предложен за приемане на въоръжение. През 1997 г. автоматът на Никонов бил приет на въоръжение с наименованието „5,45-мм автомат Никонова, обр. 1994 г.“, получавайки съкратеното обозначение АН-94.
Автоматиката била конструирана при използване на два принципа – задвижване на подвижните части за сметка на отвеждане на част от барутните газове от цевта и на свободния откат на цевта с цевната кутия. За поддържане на цевта при откат служи направляващата, която се възприема като газоотвеждаща тръбичка, разположена под цевта. Това, което на пръв поглед изглежда като ложа, е капак на кожуха, в който свободно се движат цевта с цевната кутия. Във вътрешността на стоманената кутия е разположена рама със затвор и ударник. В кожуха е скрита газоотвеждащата тръбичка.
При изстрел възниква откат на цевта и затворът се отваря, като едновременно извлича патрон от пълнителя. Под въздействие на възвратната пружина рамата дотиква патрона в патронника, затворът се завърта и се заключва към цевта. Кожухът е снабден с амортизатор и буфер, които поглъщат силата на удара на цевта с цевната кутия и ускоряват техния обратен ход. По този начин темпът на стрелбата се повишава до 1800 изстр./мин. В резултат на това първите два куршума излитат почти един след друг, без стрелящият да усети отката, и попадат в целта без отклонения. Това е свързано с постигане на невероятна точност на попаденията, превъзхождащи тази на автоматите „Калашников” почти два пъти. Следващите куршуми се изстрелват с нормалния за автоматите темп от 600 изстр./мин.
Проведените изпитвания са показали, че при изстрелване на 160 изстрела на редове от АК в мишената попадат 48 куршума, а при стрелба на същото количество патрони с АН-94 попаденията са 106.
АН-94 е снабден с превключвател за водене на огън в три режима – единичен, автоматичен и на редове от по два изстрела. На него могат да се монтират диоптричен мерник, тритиеви точки за стрелба в условия на намалена видимост, както и да се монтират оптични и нощни мерници.
Автоматът намерил частично приложение в руската армия, тъй като сложността на конструкцията му се отразила върху неговата цена.
АЕК-971 е друг фаворит за нов автомат на бъдещето. Той е разработен и предложен от оръжейния завод, носещ името на конструктора Дегтярьов. Автоматът е проектиран за патроните с калибър 5,45×39 мм, но има и варианти за патроните 5,56х45 НАТО (АЕК-972) и 7,62×39 (АЕК-973).
Негово достойнство е схемата, по която е конструиран, наричана „балансирана автоматика”. Създателите на автомата са свързали затворната рама и въведения баланс чрез зъбна рейка и зъбно колело, закрепено в цевната кутия. Буталото на рамата и балансът изпълняват ролята на предна и задна стена на газовата камера. В момента на изстрела под действие на налягането на барутните газове те се придвижват едновременно в противоположни посоки с равни скорости и импулсите на движението им се компенсират взаимно.
Автоматът е снабден с „пикатини релса”, на която могат да се закрепват допълнителни оптични и нощни мерници и други приспособления, с които се разширява приложението на оръжието в различни обстановки. Сгъваемият приклад е заменен с телескопичен такъв.
АЕК-971 има дължина на цевта 420 мм, обща дължина 960 мм с разгънат приклад и 720 мм със сгънат приклад. Темпът на стрелбата му е 900 изстр./мин. Изстреляният куршум получава начална скорост 880 м/с, като дулната енергия на куршума с калибър 5,45 мм е около 1500 джаула, на 7,62 мм куршум е около 2200 джаула при начална скорост 730 м/с.
Въпреки редицата си предимства автоматът не намира широко приложение поради наличието на зъбно колело и зъбна рейка, чиито експлоатационен ресурс е по-малък от този на останалите части от конструкцията.
