Когато настъпва крахът при Сталинград, генерал Фридрих Паулус е 52 годишен. Производството му от Хитлер в звание фелдмаршал е цинично. То е съпроводено с телеграма от Берлин, която гласи, че до сега никой немски фелдмаршал не е попадал в плен, по-скоро е избирал достойната смърт. Паулус обаче «скършва хатъра» на фюрера и не слага сам край на живота си.
Когато червеноармейците овладяват Сталинград, заповедта от Москва е злополучният фелдмаршал да бъде заловен жив. Въпреки слуховете, че е успял да се измъкне от обкръжението, той е засечен по радиосигналите, които все още прелитат между Берлин и Сталинград. Открит е, заедно с други офицери, в мазето на Централния универмаг, превърнато в убежище. Всички пленници са крайно изтощени от глад, а Паулус – и от лоша болест. Оказало се, че го е връхлетял рак на дебелото черво.
По заповед на Сталин
съветските лекари започват лечение на пленника. В онези времена, когато на съветския войник се полагало канче каша или „пшено”, за фелдмаршала имало специална диета – супи, зеленчуци и червен хайвер, пушени колбаси, пържоли, плодове. Бил настанен в манастир в Суздал. След революцията в манастира се помещавали военни части, бил концлагер, а по време на войната – лагер за военнопленници. Фелдмаршалът живял в монашеска килия. За съветското командване той бил пленник номер едно. Не само защото е деен участник в разработването на плана „Барбароса” и предоставил пълна информация за него на съветското командване, но и защото му била важна отредена роля в антихитлеристката пропаганда.
За Хитлер предаването в плен на Паулус не съществувало. Фюрерът му организирал
символично погребение
като на фронтови герой. И изведнъж по съветско военно пропагандно радио, проникващо и на територията на Германия, прозвучал гласът на „мъртвия герой”, който призовавал немския народ да се отрече от фюрера и да спаси страната, като незабавно прекрати войната.
Победата на СССР и съюзниците променя и живота на фелдмаршала. От 1946 г. той живее във вила край Москва като “личен гост” на Сталин. Имал личен лекар, свой готвач и адютант. През 1947 г. два месеца се лекувал в санаториум в Крим. Въпреки това съдбата на пленника е съдба на пленник. Било му забранено да се свърже и говори с децата си и с когото и да било в Германия. Паулус станал един от
главните свидетели на Нюрнбергския процес
Въпреки, че участвал в подготовката на плана „Барбароса” и в активни военни действия срещу СССР, най-вече в Сталинград, фелдмаршалът не получил никаква присъда.
Мечтата му да се завърне в родината става реалност на 23 октомври 1953 г. Пленничеството му е прекратено две години преди това да стане с останалите военнопленници. Фелдмаршалът се установява в дрезденското предградие Оберлошвиц, тогава в ГДР. Едва ли е имал право на избор. Предоставили му вила, охрана, автомобил. Дори му разрешили да носи оръжие. Властите в ГДР, явно по внушение на Москва, се отнасяли твърде почтително към него. Назначили го за началник на Военно-историческия център в Дрезден. Четял лекции във военни училища и академии. Те били, разбира се, с просъветски акцент. Нещо повече – във всички свои публични изяви и интервюта несполучилият завоевател на Сталинград критикувал рязко ФРГ и хвалел социалистическия строй, като навсякъде посочвал, че съветската армия и СССР са непобедими.
Фелдмаршал Паулус починал на 1 февруари 1957 година след като го сполетял тежък инсулт и парализа. Казвал, че ако бил продължил да воюва, щял да си отиде много по-рано от онкологичното заболяване, което руснаците излекували.
