На 7 март се открива 22-рото издание на София Филм Фест в зала 1 на НДК. В началото на седмицата неговият директор и създател – Стефан Китанов, очерта най-важните структурни и тематични акценти във фестивалната програма. Той е носител на наградата „Златен век” (2016 г.), на наградата на Европа „Синемас за мениджър” (2012 г.) и е известен с над 25-годишната си активност в сферата на киното. Завършва икономика през 1984 г. и кинознание в НАТФИЗ през 1991 г., а през 1993 г. и 1994 г. специализира Arts Management във Великобритания. Между 1992 г. и 1999 г. е директор и програматор на Дома на киното в София. Бил е член на международните журита на кино фестивалите във Венеция, Кан, Карлови Вари, Москва, Франкфурт, Висбаден и др. От 2003 г. е член на Европейската филмова академия (ЕФА). Продуцирал е над 12 филма, най-успешен от които е „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, стигнал до краткия списък с 9 номинации за чуждоезичен „Оскар”. Занимава се и с разпространение на европейски филми в България. Разпространявал е филми на режисьори като Вим Вендерс, Ларс фон Триер, Михаел Ханеке, Фатих Акин, братя Дарден, Тери Гилиъм, Кен Лоуч, Андрей Звягинцев и др.
– Кои филми обаче на мартенския кинофорум в София, Варна и Пловдив ще фокусират проблемите на военната тема?
– Темата за глобалната заплаха или за войната, свързана с терористични актове, присъства в немалко филми на фестивала. И това не е случайно. Живеем в особен, шантав свят и сме във война. Това може да се види особено ярко във филма на Фати Хаким „Без милост” – той спечели „Златен глобус” съвсем наскоро. Разказва за семейство, в което мъжът и синът са убити вследствие на терористичен акт – съпругата решава да отмъсти. Справедливо, без милост. И тя го прави.
– Заплахата от тероризъм и войни е надвиснала като дамоклев меч над всекидневието ни. Способно ли 
е киното да подготви хората към някакво очовечаване на ценностите, сблъсквайки го с тези големи заплахи?
– Киното е силна медия и разсъждавайки над важни теми, се опитва не само да се говори за тях, а и филмите да анализират проблемите, те да бъдат по-добре разбрани от различните хора на нашата планета. А когато човек добре разбира за какво става въпрос, може съзнателно да оценява своите действия. Да си дава сметка за тях.
– Военната професия винаги буди дискусия между две гледни точки – едната е с добро, а другата я показва в негативен аспект. Как киното търси и осмисля военния сюжет?
– Има най-различен подход към военната тема и киното се старае по един многообразен начен да го анализира. Военната тема е една от най-предпочитаните в историята на киното. Филмите, които присъстват на нашия фестивал са много разнообразни като подход, както на хората, които участвет във военни действия или са в армията, така и на хора, които са потърпевши, че има война около тях. В това отношение много любопитен е филмът на Самуел Маоз „Фокстрот”. Ще видите една много нестандартна гледна точка към войната, към хората които участват в нея, към войниците и смъртта. И за това как смъртта се приема от най-близките.
