В Скопие пътуващи циркови трупи не пристигат често, пък и местните хора нямат особен интерес към тях и техните програми. Пък и защо им е да се вълнуват от гастрольорите – те си имат постоянен цирк в сградата на Собранието. Изпълнителите в него хем са им до болка познати, хем са толкова предвидими, че знаят как ще свърши поредният им номер. Хем пък ги дават безплатно по телевизията и няма нужда да се ръсят с денари за билет. Евтина работа, ама циркова.
Дотолкова циркова, че вече надминава всичко случило се в годините от 1991-ва насам, когато Македония се откъсна от Титова Югославия, та до днес. Не съм прав ли? Ето, вижте и чуйте историята около прословутия Закон за езиците, който вече мина на две четения в парламента, бе гласуван там и бе пратен на президента Георге Иванов. Никаква изненада – той го върна, като в общо 14 печатни страници формулира всичките си съображения против Закона. Като наблегна на това, че той е против стабилността на държавата и против идентичността й. В изпълнение на конституционните задължения вносителите, партиите от властта – Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ) на премиера Зоран Заев и Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети, отново го подложиха на трето гласуване. Да не пропусна да уточня – това е проектът, който предвижда узаконяване на употребата на албанския език като втори служебен във всички звена, структури и нива на държавното управление на цялата територия на Република Македония. В него са описани всички или почти всички ситуации, в които албанският задължително трябва да се използва заедно с македонския, както си го наричат в Скопие. Този проект за закон бе част от прословутата Тиранска платформа, която лидерите на основните политически партии на албанците в Македония подписаха в албанската столица преди парламентарните избори от декември 2016 под патронажа на албанския премиер Еди Рама.
„Тиранската пл
атформа” с нейните пет основни точки се превърна в една от основните теми на предизборната борба, а след като станаха известни резултатите от вота на 11 декември, бе и основният пункт, върху който се градеше коалиционната политика на партиите на албанците, принудени да избират между познатия партньор ВМРО–ДПМНЕ или неизвестността от сътрудничество със СДСМ.
В крайна сметка, след като държа в напрежение до последната секунда на конституционния двайсетдневен срок за съставяне на кабинет от лидера на ВМРО–ДПМНЕ Никола Груевски, Али Ахмети все пак реши да му откаже и да се обърне към социалдемократите на новата звезда на македонския политически хоризонт Зоран Заев. За това, че точно този пункт е бил основа на договореността между Заев и Ахмети да управляват заедно мултиетническа Македония говори и фактът, че Законът за езиците такъв, какъвто го искат албанците, бе един от първите, които бяха вкарани за гласуване. Но поради тактически съображения – да се изчакат резултатите от местните избори на 15 октомври, той малко бе задържан да влезе в пленарната зала. И когато стана ясно, че Заев и неговите социалдемократи заедно с по-малките партии от коалицията му нанесоха катастрофален удар на ВМРО–ДПМНЕ, оставяйки им само пет общини от всички 80, зеленият светофар светна пред Закона.
Улисани в проблемите на властта, а може би и уверени в продължаващото действие на политическата и обществената вълна, която ги издигна и наложи да ръководят младата държава, управляващите партии пропуснаха да видят и да чуят какво им готви опозиционната ВМРО–ДПМНЕ, основен противник на Закона. Най-напред, още през декември миналата година, партията обяви бойкот на парламентарната работа. Като мотив бяха изтъкнати арестите, които полицията предприе по отношение на членове и симпатизанти на ВМРО–ДПМНЕ, обвинени за участието в събитията на 27 април миналата година в сградата на парламента, известни още като „нощта на кървавите глави”. Нали си спомняте кадрите от онази нощ – лидерът на СДСМ Зоран Заев с окървавена превръзка на главата, първият човек на „Алианс за албанците” Зиядин Села, влачен из коридорите, а някакъв човечец скубе косите на заместничката на Заев в партията Радмила Шекеринска, сега министър на отбраната. Сред задържаните за участието в погрома през онази нощ има и шестима депутати от ВМРО–ДПМНЕ, трима в затвора в квартал Шуто Оризари, а трима – под домашен арест. Един от тях – Йохан Тарчуловски, е и единственият македонски гражданин, който получи 12-годишна присъда от Трибунала в Хага за престъпленията в бивша Югославия, от които излежа осем… А там, в Шуто Оризари, компания на депутатите им прави и бившият министър на вътрешните работи от един от кабинетите на Никола Груевски – Митко Чавков. Компания, та дрънка, както биха казали някои…
Да се бойкотира работата на парламента в Скопие не е нова практика. Правили са го и преди, както например и СДСМ, тогава начело с Бранко Цървенковски, когато на 24 декември 2012 г. техните депутати бяха изхвърлени от пленарната зала с полиция заради скандал, предизвикан от непремерени изказвания от трибуната. Доста време и усилия бяха нужни на международния фактор в Македония да убеди Цървенковски да върне групата си в парламента и още повече, да не прехвърли бойкота си и върху местния вот през март 2013 г. В последния момент Цървенковски се съгласи, но партията му не бе в кондиция и загуби катастрофално, спечелвайки само 4 общини. Реваншът, както казах, се състоя на 15 октомври миналата година.
Премиерът и лидер на СДСМ Зоран Заев на няколко пъти опита да върне хората на ВМРО–ДПМНЕ в парламента с идеята опозиционните депутати да присъстват на дебата и на гласуването на два важни документа – Закона за езиците и ратификацията на Договора с България. Даже в координация с председателя на Собранието Талат Джафери от ДСИ отложиха вкарването им в пленарна зала за след Нова година като знак на толерантност към ВМРО–ДПМНЕ, която след оставката на Никола Груевски като лидер трябваше на извънреден конгрес да избере своя нов председател. Опозиционната партия си избра този, който Груевски посочи, а това е инженерът Християн Мицковски. Една от първите му срещи след избора бе със Зоран Заев, от която всички бяха обнадеждени, че двамата са се разбрали за прекратяване на бойкота.
Точно тогава обаче съдът потвърди задържането на всички активисти на ВМРО–ДПМНЕ и това отново стана повод залата на парламента да остане полупразна. Затова Законът за езиците бе гласуван с подкрепата на 68 депутати, т.е. на СДСМ плюс албанските гласове, докато ратификацията на Договора между София и Скопие мина само с един глас над 50-те процента, с 61 депутати. А колко бе важно в нашия случай залата да е пълна па макар и половината от нея да гласува против. Това щеше да създаде сериозна легитимност на Договора с България, дори и след очевидната съпротива срещу него от страна на уж „пробългарската” ВМРО–ДПМНЕ.
Очевидно е, че ВМРО–ДПМНЕ, която управляваше Македония десет последователни години, сега се учи на опозиционно поведение. Ама така се учи, че създава представата за цирк. Как ви се струва този факт – за третото четене и гласуване на Закона за езиците партията е внесла поправки на текста, колко мислите – над 32 000. Толкова думи няма в Закона, колкото предложения за поправки по него, а броят може да се окаже и по-голям. Както стана ясно, цялата администрация на Собранието, около 120 човека, няколко дни бе впрегната да брои, да сортира и да заверява всеки един амандман. Според парламентарния правилник вносителят има право на 3 минути от трибуната, за да аргументира предложението си. Ако умножим тези 32 000 по три минути, като добавим и репликите и дубликите по тях, кога ще се окаже, че законът ще бъде подложен на гласуване…?
След като няма сила да го провали при гласуването, ВМРО–ДПМНЕ явно ще се стреми да тупа топката, докато отсрещната страна се умори. Пък аз се питам – това означава ли, че партията вижда своето политическо бъдеще само в опозиция?
Едва ли.
