Първи руснаците потопяват турски кораб с торпедо

Калибърът на торпедата варира от от 250 до 600 мм (понякога и повече), като най-разпространеният калибър е 533 мм. Някои типове торпеда са оборудвани с ядрени бойни глави.
Освен по калибър торпедата се различават и по предназначение. Те биват противолодъчни (т.е. против подводници), противокорабни, многоцелеви (против кораби и подводници). Тези торпеда са
снабдени със системи за самонасочване в хоризонталната и вертикалната плоскост. Имат здрав корпус, който позволява действието им на големи (при съвременните торпеда – до 900 м) дълбочини.

Според носителя им торпедата се делят на корабни и авиационни. Корабните са, така да се каже, „оригиналните“ торпеда. Състоят се от предна част, в която е разположена бойната част с взривното вещество, взриватели (контактен и неконтактен), апаратурата на системата за управление; средна част, в която се намират двигателят и източникът на енергия и задна част, където са движителят, приводите на кормилното управление и външното оперение с кормилата.
Авиационните торпеда се различават от корабните по по-малките си маса и габарити. Обикновено съвременните авиационни торпеда имат стабилизиращи устройства или парашути, които осигуряват нормалното влизане на торпедото във водата след пуска от авиационния му носител.

По вида на силовата установка съществуват горивни торпеда с бутални, турбинни или реактивни двигатели. Работната смес за буталните и турбинните двигатели е съставена от изгарянето на химически продукти (спирт, керосин и др.) и водни пари. По-рано тези торпеда са наричани парогазови. Съвременните торпеда с подобни двигатели достигат скорости от над 50 възла (93 км/ч) и далечина на действие около 50 км.
Торпедата с реактивни (хидрореактивни, комбинирани) двигатели се използват самостоятелно или като бойна част на противолодъчни ракети.
Електрическите торпеда са снабдени с електрическа енергосилова установка. Те не оставят следи по повърхността на водата, но в сравнение с горивните имат по-малка скорост (около 35 възла, или 65 км/ч) и далечина около 15 км. По системата за управление торпедата са акустични, управлявани по кабел, самонасочващи се, маневриращи по предварително зададена програма.

Акустичните торпеда са оборудвани с активна, пасивна или комбинирана (активно-пасивна) система за самонасочване. При активната система торпедото се насочва към целта по отразените от нея звукови импулси. Когато системата е пасивна, торпедото се насочва по шума на винтовете и машините на целта. При комбинираната система се използват и двата принципа на насочване.
Първите самоходни торпеда са разработени независимо един от друг от И. Ф. Александровски (1865 г.) и Робърт Уайтхед (1866 г.). В началото в Русия са наричани самоходни мини, а обслужващият им персонал – миньори. От тези названия идват и имената на корабните класове „Миноносец“ и „Ескадрен миноносец“ (на запад известни като „Разрушители” – Destroyers).
Уайтхед разработва торпедото си в завод, а руснакът в собственото си мазе, в резултат торпедото на англичанина е много по-технологично и когато руската армия се въоръжава с новата технология, купува от aнгличаните, а техният човек Александровски умира разорен в болница в Санкт Петербург.

Първа в морска битка торпедо използва Англия, но заради ниската скорост на ракетата (12 км/ч) нищо не се случва. През Руско-турската война (1877–1878) за пръв път торпедо потопява кораб. В битката участват руските катери „Чесна” и „Синоп”, а потопеният параход се нарича „Интибах”. Интересното е, че в цялата Руско-турска война изстреляните торпеда са едва 4, в Руско-японската (1904–1905) са 263, а през Първата световна – около 15 000. През Втората световна никой вече не ги брои.

През Втората световна война е известен само един случай, в който една подводница унищожава друга. Това се случва на 7 февруари 1945 г. Британската „Вентуър” потопява немката U-864 на дълбочина 12 м от 2700 м разстояние. Днес торпедото може да се изстрелва от самолети и хеликоптери. Първото успешно пускане на торпедо от аероплан става на 12 август 1915 г. Британският торпедоносец „Шорт-184” потопил кораб – и този път турски. В края на Втората световна война отчаяните японци започват производството на торпеда, управлявани от човек (камикадзе). „Пилотът” на торпедото буквално бил вграждан вътре и ако не успее да намери целта и да я атакува, умирал от задушаване.

На въоръжение в американските ВМС днес е торпедото „Mark” с ядрена бойна глава. Радиусът на действие надвишава обхвата на торпедото. Иначе казано, ако бъде изстреляно, си отиват и наши, и ваши.