В средата на миналия месец турският министър на транспорта и комуникациите Ахмет Арслан обяви, че маршрутът на Канал „Истанбул“ вече е избран. Той ще започва на юг от езерото Кючукчекмедже, ще премине през изкуствените водоеми Сазлъдере и Теркос и ще излезе на брега на Черно море при селището Дурусу. Източно от бъдещия канал, но съвсем близо до него ще бъдат сегашното основно летище на Истанбул „Ататюрк“ и новото, което се строи в момента близо до черноморския бряг. Някои от кварталите на мегаполиса ще останат от западната страна на новия воден път. Сред тях е и Авджълар, известен като „малката България“ заради големия брой изселници от нашата страна, които живеят в него.
Новият канал ще има
дължина 45 км, дълбочина 25 м и ширина 150 м
на повърхността на водата и 120 м на дъното. Тези параметри ще позволят през него да преминават значително по-големи кораби и танкери, отколкото сега може да пропусне Босфорът. Между Черно и Мраморно море ще могат да се придвижват дори подводници.
Идеята за прокопаване на канал, успореден на Босфора, не е нова. Тя се появява за пръв път по времето на най-могъщия османски султан Сюлейман Великолепни (1520–1566) , възобновена е в края на 16 век от султан Мурад III, а след това – от Мехмед IV през 1654 г. и Мустафа III, един век по-късно. Очевидно обаче по това време османската държава не разполага с достатъчно технически и финансови възможности да реализира идеята. В съвременна Турция за истанбулския канал се говори предимно преди избори. През 1994 г. това прави лидерът на Демократичната лява партия Бюлент Еджевит, а от 2009 г. темата е подхваната от Партията на справедливостта и развитието. За пръв път Канал „Истанбул“ е обявен като лична кауза на Ердоган през 2011 г.
Дълго време идеята за новия воден път между Мраморно и Черно море бе смятана за мираж, но изглежда, сега ситуацията е по-различна. Укрепвайки своя автократичен режим, турският президент се чувства по-самоуверен от всякога и иска да влезе в историята със строежа, който се е оказал непосилен за могъщи османски султани. С нескрито самочувствие Ердоган отбелязва, че новото съоръжение ще бъде от един порядък с Панамския и Суецкия канал. Освен това турската икономика вече е достатъчно голяма и може да понесе разходите по един такъв мегаломански канал. Неслучайно властите в Анкара подчертават, че проектът ще бъде реализиран със собствени средства. Всъщност международно финансиране за една толкова рискова инвестиция едва ли и би се намерило. А в случая става въпрос за огромна сума. Първоначалните сметки показваха, че строежът на канал „Истанбул“ може да струва 10 млрд. евро, след това сумата набъбна до 14 млрд. евро, но всички експерти казват, че и това не е таванът на цената за съоръжение с такъв мащаб. Особено като се има предвид, че под канала ще бъдат прокопани три тунела, които да поемат автомобилния трафик, над него ще има множество мостове, а на двете входно-изходни точки – нови пристанища с контейнерни терминали.
Построяването на канал „Истанбул“ ще има изключително сериозни урбанистични,
икономически, геополитически и екологични последици
Най-очевидната цел на новия воден път е да разтовари Босфора – тесен и криволичещ проток, през който сега преминават по над 50 хиляди плавателни съдове годишно. Около една пета от тях са петролни танкери, което рязко увеличава риска от екологични катастрофи. Досега съществуваха няколко проекта за нефтопроводи, които да решат проблема с прехвърлянето на петрола от Черно в Средиземно море. Ако канал „Истанбул“ бъде построен, всички те моментално ще се обезсмислят.
Големят въпрос е дали гигантската инвестиция в новия канал може да се изплати. За преминаването през него ще бъдат въведени такси, които няма как да са малки. Но кой ще плаща, за да мине през канал „Истанбул“, при условие че плаването през Босфора е безплатно, макар и да е трудно и бавно. Тъй като Конвенцията от Монтрьо за режима на корабоплаване през Проливите не позволява да се събират такси от съдовете, преминаващи през Босфора, турските власти вероятно ще се постараят да въведат някакви косвени плащания за услуги, които да пренасочат трафика към новия канал.
Става въпрос за таксите за лоцман и навигационни услуги, които и сега се събират. Освен това с аргументи за екологична сигурност могат да бъдат въведени други ограничения, които да забавят преминаването през Босфора още повече.
Сигурните печеливши
от Канал „Истанбул“ ще са строителните компании, на които ще бъде възложено изграждането на съоръжението, и спекулантите, които са успели предварително да изкупят земите в близост до новия воден път, вероятно разполагайки с вътрешна информация за точното му трасе.
Реализацията на проекта за канал между Черно и Мраморно море вероятно ще повдигне въпроса за преразглеждане на подписаната още през 1936 г. Конвенция от Монтрьо, защото новият воден път очевидно ще бъде извън нейната юрисдикция. Освен Турция най-засегната от евентуални екологични проблеми, породени от Канал „Истанбул“, ще бъде България.
Бърза справка чрез пресцентровете на Министерството на външните работи и това на околната среда и водите показа, че българските ведомства все още не са запознати по официален път с намеренията на турските власти и съответно не са планирали никакви дипломатически мерки по отношение на очертаващата се промяна на географската карта в Източна Тракия. Новият мегаломански проект на Ердоган все още не е необратим, но за пръв път шансовете за реализацията му вече са доста над 50-те процента.
Ще има ли екологична катастрофа?
Най-големите опасения, свързани с Канал „Истанбул“, не са икономически, а екологични. Турските природозащитници го наричат „канал на бедствието“, „краят на Истанбул“ и проект „Кошмар“. Както е известно, водата в Мраморно море е значително по-солена и по-топла от тази в Черно. Еколозите се опасяват, че новият канал ще наруши естествения природен баланс между двата водоема. Ще се появят нови подводни течения, които ще прехвърлят вода от Черно в Мраморно море, където може да възникнат неконтролируеми процеси на унищожаване на местния растителен и животински свят. При най-кошмарния сценарий 16-милионният Истанбул ще потъне в облак от задушлив и зловонен сероводород.
Унищожаването на горите по протежение на Канал „Истанбул“ пък може да доведе до изменение на климата в Източна Тракия. Новото съоръжение ще погълне язовира Сазлъдере, който е източник на питейна вода за 13 района на Истанбул. В добавка – тъй като европейската част на мегаполиса ще стане остров, тя ще бъде отрязана и от подземната прясна вода, която сега може да се добива чрез сондажи. На този фон направо бял кахър е фактът, че Канал „Истанбул“ ще унищожи редица ценни археологически паметници, а също и останки от някогашните укрепления на линията Чаталджа, която българските войски щурмуват безуспешно по време на Балканската война. Турските власти отхвърлят категорично опасенията на еколозите и твърдят, че детайлите на проекта за новия канал са консултирани с учени от водещите университети в страната.
