Американската инвазия във Виетнам е съпроводена от разрастването на журналистическия арсенал от технически пособия и свободния достъп на репортери до бойните действия. Иновации като евтината и преносима цветна ръчна камера и нахлуването на телевизионните новинарски емисии в американските домове дават на кореспондентите от Виетнамската епоха възможността да отразяват ситуацията по-впечатляващо и точно, откогато и да било преди. Освен това американските военни позволяват безпрецедентен достъп на журналистите, както и никакви ограничения на пресата за разлика от предишните конфликти. Така отразяването на военните действия, съпроводено от свидетелства за човешкото страдание по телевизията, вкарва войната директно в домовете на обикновените американци.
Ролята на репортерите през Виетнамската война е коренно различна от тази през Първата и Втората световна война. Те все повече се фокусират върху разследващата журналистика и дискуситират етичните норми във войната и ролята на Америка в нея.
Репортери от десетки медии са изпратени във Виетнам, като в разгара на войната броя на кореспондентите надхвърлял 400, 68 от тях убити, преди конфликтът да приключи.
Ролята на новините от виетнамската джунгла до такава степен се разраства, че Американското правителство вини не друг, а медиите за провала си във Виетнам, твърдейки, че журналистите се фокусират върху зверствата и ужасите в сраженията, както и за падането на бойния дух на нацията. За разлика от предходните войни, в които журналистите безпрекословно подкрепяли усилията, полагани от тяхното правителство. Във Виетнам те са крайно критични към военните и показват една доста мрачна картина на войната. Във време, когато медиите започват да играят важна роля във вътрешнополитическите събития и движенията за граждански права, военната кореспонденция има все по-голямо въздействие на политическата сцена. Някои твърдят, че пристигането на военните кореспонденти във Виетнам са виновни за затягането на рестрикциите на журналистите в САЩ в следващите войни, като конфликта в Персийския залив, Ирак и Афганистан.
Ролята на военните кореспонденти при кризата в Персийския залив е коренно различна от тази във Виетнам. Пентагонът обвинява медиите във Виетнамската война, а видни военни не вярват, че правителството на САЩ ще може да удържи отново продължителна и тежка битка с медиите. В резултат биват въведени много ограничения за кореспондентите, отразяващи Войната в Персийския залив. На журналистите позволили да придружават войниците в малки групи, т. нар. „пулове”. Те били ескортирани до зоните на военните действия, като им разрешавали да изпращат материалите си впоследствие. Онзи, който смятал да работи сам, рискувал да му пречат директно или индиректно, като военните анулирали паспортните визи на журналисти и често насилствено отнемали записите им.
Освен усилията на военните да контролират пресата, анализаторите отбелязват, че и отношението на медиите към Войната в Залива е коренно различно от това във Виетнам. Критиците на медиите настояват, че
отразяването на този конфликт било подчертано „патриотарско” и твърде фаворизиращо американските въоръжени сили. Те намират отразяването на тази война за твърде захаросано и някак „по диагонала” според американските разбирания за военна журналистика. Според тях тази тенденция продължава и в следващите конфликти в Афганистан и Ирак.
Питър Арнет взема интервю от Осама бин Ладен
Питър Арнет е американски журналист от новозеландски произход. Благодарение на своята работа в горещите точки става един от най-известните военни кореспонденти от края на ХХ–началото на ХХI век.
Работи в Югоизточна Азия от 1960 г. и следи хода на Виетнамската война от началото до края й за „Асошиейтед Прес”. Често съпровожда американските войници в бойните им задачи. В своите преки репортажи Арнет описва нелицеприятната действителност на войната, с което предизвикал раздразнението на командващия войските на САЩ във Виетнам генерал Уилям Уестморленд и на президента на САЩ Линдън Джонсън, които безуспешно се опитали да принудят „Асошиейтед Прес” да отзове неудобния журналист от Виетнам.
За своите репортажи във Виетнам Питер Арнет получаваа „Пулицър” (1966). Неговият „звезден час” е войната в Персийския залив от 1991 г. В началото на бойните действия Арнет бил единственият западен журналист, който водил телевизионни репортажи от Багдад, често пъти под воя на сирените за противовъздушна тревога и взривовете на авиобомбите и ракетите. Неговите съобщения за жертвите сред мирното иракско население се възприемали негативно от администрацията на САЩ, а редица американски конгресмени го обвинили в антипатриотична журналистика. Обаче Питър Арнет остава в Багдад и в самия разгар на войната успява да вземе интервю от Саддам Хюсеин.
През март 1997 г. Арнет взима интервю и от все още неизвестния по това време Осама бин Ладен.
Джон Пилджър е два пъти най-добър в света
Той е един от най-известните в света военни журналисти, един от двамата души във Великобритания, които са получавали двукратно званието „Най-добър журналист на годината”.
Изпратен е от в. Daily Mirror като военен кореспондент във Виетнам, а впоследствие в Камбоджа и други горещи точки. Още от самото начало започва остро да критикува външната политика на Запада, и по специално на САЩ в Югоизточна Азия, убеден, че тя преследва чисто империалистически цели.
Носител на много международни награди, Наградата за най-добър документален филм в света през 2008 г., британската The Grierson Trust Award от 2011 г.
