Едно семейство от Варна пази семейната история и я предава на поколенията.
Семейство Румяна, Александър и Милен Калчеви притежават наследствена колекция от снимки от войсковия живот на кандидат подофицер Христо Петров Димитров, дядо на Милен Калчев по майчина линия.
Христо е роден през лятото на 1906 г. в Одрин. През 1926 г. той постъпва доброволно във войската. Като телеметрист във варненския брегови укрепен пункт.
По-късно там става ключар и командир на оръдие. Батареята е била двуоръдейна, система Schneider 240 mm, D-45 произведена по поръчка в гр. Бордо – Франция, през 1907 г. Тогава командващ българските ВМС е бил френският офицер Пол Пишон. Семействното е запазило и военната книжка на дядото, както и подарената му книга – „Поучения за войника – гражданин“. Внукът Милен също е завършил казармата с книга, подарена от командира. Това показва, че активно се е работело за патриотичното възпитание на войниците, а на една от снимките е показан и поход до Клокотница.
През 1941–1943 г. дядо Христо участва в Беломорската кампания. На снимките е отразен животът на войниците, поход, участие в сражение и в почивните им дни. Тази военна част е била към състава на Втора армия. Действали са в Гюмюрджина и Дедеагач. През свободното си време войниците са проявявали духовита инициативност, като са си организирали честване на празници, като Гергьовден например, общували са добронамерено с местното население, правили са „сватби“ и са оставили добро име за българите в тези земи въпреки спецификите на войната и историческото време.
Христо е водил кореспонденция с роднините си, като им е пращал картички и е получавал колети. Идвал си е в отпуска във Варна интересувал се е от търговията (бил е гостилничар). Поради това, че съжителството ми с него беше много малко, всичко, което съм научил за него, знам от маминка си (жена му) и от това, което показват стигналите до мен документи, споделя внукът Милен. Милен Петров Калчев е роден на 13 септември 1959 г. в с. Устово, сега гр. Смолян. Баща му – Петър Калчев, е бил юрист, а майка му – Марциана Христова Петрова – медицинска сестра. Милен е завършил основното си образование в училище „Климент Охридски“ – Варна. Продължава средното си образование в Трета гимназия в същия град. Отбива военната си служба във ВМС – брегова артилерия. Завършва казармата с подарена от командира книга. Продължава като студент в Полувисшия институт по международен туризъм. През 1981 г. започва работа като администратор в Гранд хотел „Варна“. Владее английски, френски, немски и руски език. През 1989 г. продължава образованието си в Икономическия университет във Варна. Семеен е, с едно дете. Съпругата му – Румяна Ставрева, е с висше техническо образование и работи в търговията. Синът им Александър е студент в първи курс на Икономическия университет във Варна, специалност – „Информатика“'. Семейството живее във Варна и пази спомените са рода си, за да ги предаде на поколенията във вида, в който те съществуват вече десетилетия – за достойнството на българските военнослужещи в Беломорието и навсякъде, където героичният дух е оставил следи и е записал имена със златни букви.
Ръководство и основни цели
Щабът на войските ни в Беломорието се е намирал в Ксанти. Има командване в Гюмюрджина и Дедеагач. В Беломорието влиза Втора армия под командването на генерал Георги Марков. Той влиза в конфликт с германското командване, защото то възпрепятства бързото нахлуване и оттам – изпълнението на възложените задачи. Шумът стига до Двореца. За да го заличат, оттам сменят името на армията от Втора на Първа и назначават за командващ генерал Константин Лукаш. Българската войска там има не само военни, но и граждански цели. Тя трябва да подготви територията и населението за присъединяването им към основната територия на България. Строят се пътища, училища и църкви.
Спомените оживяват
Спомените за Христо Петров Димитров оживяват благодарение на паметта на Милен. Той разказва, че дядо му е роден през 1906 г. в гр. Одрин. Отбива военната си служба
Дядо ми продължава своята търговска дейност и там на партера, където открива питейно заведение “Одрин”. През 1937 г. дядо Христо купува двуетажна къща на ул.“Козлодуй“ – 32, от турски духовник. Премества се да работи в Содо-лимонадовата фабрика и гостилница на Борис Фтичев на ул. „Александър Дякович“ № 1. Там го заварва и 9 септември 1944 г., спомня си Милен.
При социализма Христо работи като готвач в КОРБСО – Корабостроителния завод, както и в завод „Вулкан“. Преселва се в по-добрия свят през есента на 1964 г. Много малко съм живял с дядо си и затова знанията ми за Беломорието са оскъдни. Помня разказите на жена му – маминка ми. Разглеждал съм снимки, където наблюдавах как в свободното си време войниците и началниците им са се забавлявали. Празнували са големите национални празници и са намирали начин да се отърсят от войната и нейните тегоби.
фото архив на Милен КАЛЧЕВ и семейството
