Българските войски в беломорието

Едно семейство от Варна пази семейната история и я предава на поколенията.

Семейство Румяна, Александър и Милен Калчеви притежават наследствена колекция от снимки от войсковия живот на кандидат подофицер Христо Петров Димитров, дядо на Милен Калчев по майчина линия. 
Христо е роден през лятото на 1906 г. в Одрин. През 1926 г. той постъпва доброволно във войската. Като телеметрист във варненския брегови укрепен пункт.

По-късно там става ключар и командир на оръдие. Батареята е била двуоръдейна, система Schneider 240 mm, D-45 произведена по поръчка в гр. Бордо – Франция, през 1907 г. Тогава командващ българските ВМС е бил френският офицер Пол Пишон.  Семействното е запазило и военната книжка на дядото, както и подарената му книга – „Поучения за войника –  гражданин“. Внукът Милен също е завършил казармата с книга, подарена от командира. Това показва, че активно се е работело за патриотичното възпитание на войниците, а на една от снимките е показан и поход до Клокотница.

През 1941–1943 г. дядо Христо участва в Беломорската кампания. На снимките е отразен животът на войниците, поход, участие в сражение и в почивните им дни. Тази военна част е била към състава на Втора армия. Действали са в Гюмюрджина и Дедеагач. През свободното си време войниците са проявявали духовита инициативност, като са си организирали честване на празници, като Гергьовден например, общували са добронамерено с местното население, правили са „сватби“ и са оставили добро име за българите в тези земи въпреки спецификите на войната и историческото време.

Христо е водил кореспонденция с роднините си, като им е пращал картички и е получавал колети.  Идвал си е в  отпуска във Варна  интересувал се е от търговията (бил е гостилничар).  Поради това, че съжителството ми с него беше много малко, всичко, което съм научил за него, знам от маминка си (жена му) и от това, което показват стигналите до мен документи, споделя внукът Милен. Милен Петров Калчев е роден на 13 септември 1959 г. в с. Устово, сега гр. Смолян. Баща му – Петър Калчев, е бил юрист, а майка му – Марциана Христова Петрова – медицинска сестра. Милен е завършил основното си образование в училище „Климент Охридски“ – Варна. Продължава средното си образование в Трета гимназия в същия град. Отбива военната си служба във ВМС – брегова артилерия. Завършва казармата с подарена от командира книга. Продължава като студент в Полувисшия институт по международен туризъм. През 1981 г. започва работа като администратор в Гранд хотел „Варна“. Владее английски, френски, немски и руски език. През 1989 г. продължава образованието си в Икономическия университет във Варна. Семеен е, с едно дете. Съпругата му – Румяна Ставрева, е с висше техническо образование и работи в търговията. Синът им Александър е студент в първи курс на Икономическия университет във Варна, специалност – „Информатика“'. Семейството живее във Варна и пази спомените са рода си, за да ги предаде на поколенията във вида, в който те съществуват вече десетилетия – за достойнството на българските военнослужещи в Беломорието и навсякъде, където героичният дух е оставил следи и е записал имена със златни букви. 
 

Ръководство и основни цели
Щабът на войските ни в Беломорието се е намирал в Ксанти. Има командване в Гюмюрджина и Дедеагач. В Беломорието влиза Втора армия под командването на генерал Георги Марков. Той влиза в конфликт с германското командване, защото то възпрепятства бързото нахлуване и оттам – изпълнението на възложените задачи. Шумът стига до Двореца. За да го заличат, оттам сменят името на армията от Втора на Първа и назначават за командващ генерал Константин Лукаш. Българската войска там има не само военни, но и граждански цели. Тя трябва да подготви територията и населението за присъединяването им към основната територия на България. Строят се пътища, училища и църкви.

 

Спомените оживяват
Спомените за Христо Петров Димитров оживяват благодарение на паметта на Милен. Той разказва, че дядо му е роден през 1906 г. в гр. Одрин. Отбива военната си служба

във Варненския брегови укрепен пункт – 1926–1928 г. като артилерист. Жени се за Желяза Александрова Бъчварова от с. Девня през 1929 г. Там започва работа като гостилничар. На 25 декември 1930 г. се ражда дъщерята Марциана Христова Петрова – кръстена на древния римски град – Марцианопол, съществувал на нейното родно място – с. Река Девня. Няколко години по-късно семейството се премества във Варна, където момичето започва училище. Живеят под наем при варненската актриса Веса Филова, която има къща в центъра на Варна – до ресторант “Океан“. 

Дядо ми продължава своята търговска дейност и там на партера, където открива питейно заведение “Одрин”. През 1937 г. дядо Христо купува двуетажна къща на ул.“Козлодуй“ – 32, от турски духовник. Премества се да работи в Содо-лимонадовата фабрика и гостилница на Борис Фтичев на ул. „Александър Дякович“ № 1. Там го заварва и 9 септември 1944 г., спомня си Милен.

При социализма Христо работи като готвач в КОРБСО – Корабостроителния завод, както и в завод „Вулкан“. Преселва се в по-добрия свят през есента на 1964 г. Много малко съм живял с дядо си и затова знанията ми за Беломорието са оскъдни. Помня разказите на жена му – маминка ми. Разглеждал съм снимки, където наблюдавах как в свободното си време войниците и началниците им са се забавлявали. Празнували са големите национални празници и са намирали начин да се отърсят от войната и нейните тегоби.

фото архив на Милен КАЛЧЕВ  и семейството