Уникално военно погребение тъне в забрава

Има едно място, което отдавна е известно на археолозите ни – селищната могила в Караново, която сякаш гасне в забрава. Намерената бойна колесница е четириколка, с впряг от два коня и куче. Отличава се с големия размер на колелата с диаметър 1,20 м. Изработена е от кожа, дърво и бронз. За какво става дума? Посетихме мястото в сезона на дъждовете. Едно момче, вероятно историк, който отговаряше за пропускателния режим в гробницата, ни показа как мястото отвътре е покрито с мушама, а на места са поставени кофи, за да се събира водата при дъжд и да не се разруши уникалността на обекта.
Недоумяваме защо никой нехае за едно от най-уникалните ни исторически места. Това е единственото погребение, където са открити чифт коне и цяла двуколка, което не е намирано никъде другаде из страната ни. Тракийски воин, който е с цялото си снаряжение и впрягът му са почти непокътнати. 

Впечатляваща е декорацията от бронзови апликации по коша на колата. Още по-богато са украсени яремът и сбруите на конете. Посетителите на Източната могила в Караново могат да видят оригиналната тракийска колесница и точно копие на бронзовите апликации, които са разположени на мястото на откритието.Спасителните разкопки на археолозите откриват погребение на тракийски владетел, който според древнотракийския обичай е погребан със своята колесница.

Когато видиш гробницата в Караново, цялата покрита със син найлон и кофи, които да събират водата от дъждовете, това води до неглижиране, до национален нихилизъм и самозабрава на историческа памет.
Недоумяваме как е възможно институциите да не обръщат внимание на това, че едно наистина уникално място, касаещо невероятни по мащаба си исторически феномени, да бъде оставено на произвола на съдбата. Местни хора трябва да носят кофи, за да не подгизне от вода невероятно археологическо съкровище, което ни прославя като народ, като история, като култура по света.
В същото време едни мегалити от преди египетските пирамиди в Малта например са покрити и съхранени като истински паметници на културата и историята на тази земя. Защо там може, а тук не може?…  

Разбира се, има и места, където туристическият подход е довел и до това, че мястото е обезопасено, поддържано и запазено за поколенията, но едното не бива да е за сметка на другото. Това, че Перперикон, Татул или Бегликташ са активни туристически обекти, където няма опасност от унищожаване на история и памет, не означава, че трябва да забравим за Караново или пък за Шарапташ, „Гъбите”, или „Каменната сватба” в Западните Родопи, където никой не се интересува от това, дали тези исторически места ще могат да бъдат видени от идните поколения само след няколко години.