Явор Гърдев е възпитаник на Националната гимназия за древни езици и култури (1991). През 1997 г. става магистър по „Философия“ в Софийския университет, а в 1998 г. завършва магистърска програма „Режисура за драматичен театър“ в класа на Иван Добчев в НАТФИЗ.
От 1996 до 2003 г. специализира и получава допълнителна квалификация на форуми и различни институции в Германия, Франция, Великобритания и САЩ. Реализирал е многобройни режисьорски
театрални проекти.
Не мога да отговоря на този въпрос. Мислех, че мога да отговоря ситуационно. Доста пъти се оказвах „някъде”, имах възможност и не взех решение. Темата родина е сложна – за връзки, които не се случват на рационално ниво. Извън зоната на аргументацията. Родината е импулс. На привързаност и отвращение едновременно. Силно противоречиви.Те съществуват в динамиката на махалото. Ако бъда попитен за принадлежност българин, не мога да я отрека поради отвращение и мога да я потвърдя поради пристрастие. Това обхваща цялостната конституция на личността, а не кариерните възможности. Темата на конкурса ми е много интересна. Сред участниците има хора, които живеят в чужбина – и пишат за родината. Тази динамика я преживяват лично. Аз не съм бил в чужбина повече от година и половина, две, но е достатъчно да преминеш от туристическата към емигрантската логика на мислене и да изпиташ липси. Самота, която надхвърля границите на тривиалната социална самота. Такава самота може да се изпита при хиперинтензивност на социални контакти в чужда страна. Заобиколен си от хора, с които добре се разбираш и с които работиш. И в този момент се поражда – аз съм забелязал по себе си – един вид самота, която в България не изпитвам. Тя не може да бъде изпитвана тук. А тук изпитвам друг вид самота, която пък ми налага отново излизане. И в тази динамика решенията, а те винаги са в резултат на лични емоции и привързаности – доведоха до оставане.
Това не значи, че нямам необходимост да търся други по-широки контексти. Те дават възможност да опознаеш света. Аз съм човек, който постоянно се учи и не е необходимо това да се случва през университет или специфична среда. Въпросът е дали ти можеш да общуваш докрай с други среди, или не можеш. Най-много разбирам родината си. Всичко друго
го изучавам, опитвам се да вникна в него, но то не може да се превърне в средата, в която функционирам с висока степен на компетентност, така както в собствената си родина. Нямам предвид професионална компетентност, а познание за средата. То започва от самото детство. Имам спомени от кв. „Младост 1” през 1972–1974 г., когато съм бил на 3 години – как се строяха панелни блокове, пейзажа на този квартал. Това в голяма степен определя всичките ми естетически фрустрации от българската среда и познанието ми за нея. Помня пустош, полянки с блокове – пейзаж, който е
фундаментално усещане за принадлежност но и усещане за липса едновременно. И след това компенсаторно-образователно вече изучаваш въведени естетики, които ти не виждаш директно при раждането си. Едно виждаш в Младост 1, друго е да си роден в Равена и да видиш площада като първо впечатление. В тази съпоставка на средите има нещо, което винаги те изтласква и те връща. Реалността влияе непосредствено – първо е реалността, в която ти си компетентен независимо от това, дали го желаеш, или не. В нея си най-компетентен.
Другата компетентност е въпрос на известно наваксване, ограмотяване, но винаги идва след. Донася опит – в антагонизма между тези опити ти можеш да се състоиш естетически. Естетиката трябва да мине между двете, никога не е само в едното.
Моят активен работен живот се случи във време, в което бяха силни взаимодействията с много страни – с Германия, с Франция, с Щатите, с Русия. Със страни, които се променят, и са в динамична връзка с тях. Виждаш и границите на отвореното общуване. Има граница, която аз, колкото и да се старая, не мога да премина в друг контекст. И граница, която да премина при добро стечение на обстоятелствата и добро желание в собствената си страна.
Родината ти предлага много повече, макар социално да ти предлага по-малко. На по-ниско ниво са битовият живот и неговата организация и логистиката му – всичко. Обаче ти знаеш нещо повече, а това „нещо повече” е и онова, с което работим в творчеството си. Сфера, невинаги съзнавана, но в нея или се осмеляваш, или не се осмеляваш да стигнеш докрай. Ако се осмелиш, започваш да се свързваш по директен начин с другите хора. А свързването с другите е проблем – важен за театъра и за драматургията. Ти искаш да ти кажа повече? Не, аз трябва да остана на определено ниво, не трябва да сваляме своя вкус до вкуса на пошлото. Но така се осъждаме на невъзможност да се свържем .
Ако презираме „ниските” жанрове и презираме хората, които идват да ги гледат в театъра, ние отрязваме възможност за връзка с действителността, която е важна. Защото макар и ние да не споделяме общи вкусове, имаме общи полета на взаимодействие, чрез които бихме могли да се свържем пълноценно. И аз не го правех дълги години от гнусливост. Имаме претенция да живеем в балони. Израстването ми е протекло в балони. Балон на класическата гимназия, на Софийския университет, балонът на НАТФИЗ, на театъра, международните проекти. Балони, в които функционираш добре, но нямаш взаимопроникване със собствената си среда. Склонни сме да обвиняваме непълноценността на тази среда, но напоследък мисля, че това е моя грешка – затваряш собствените си валенции да комуникираш на нивото, на което ти можеш да създадеш общност с някого. Общност – независимо от предзразсъдъците за култура, степен на образованост, вулгарност и т. н. Това презрение произвежда тежки политически ефекти. Всяка среда балон е изолирана. Оказва се и политически изолирана, и неефективна. Българският политически живот е пример за това. Така е и с театъра. Тези неща са свързани.
Конкурс за пиеси на тема Родината
Нов български университет организира Лаборатория за писане на пиеси.Това се случва за пръв път и е по повод конкурса за нова пиеса 2018 на тема „Родината“. Участници в своеобразния уъркшоп са номинирните автори, а водещ е Явор Гърдев. В Галерията „УниАрт” беше представено журито с председател проф. Виолета
Дечева, д.н., и членове гл. асистенти – д-р Владимир Маринов и д-р Георги Гочев, проф. д-р Михаил Неделчев, доцентите Пламен Дойнов, д.н., д-р Светла Христова и д р Снежина Петрова. Ето и 7 номинирани пиеси, които ще участват във втория етап на конкурса.
„Вампири“ на Стефан Балтов; „Експедицията“ на Магда Борисова; „Исмаил“ на Ясен Василев; „Лета-Черни лом“ на Йохан Девлетян; „Пет“ на Таня Шахова; „Майка“ на Валентина Щайн и „Пиеса с три сестри без Чехов, но с чайка“ на Лора Шварц.
Първият и последният ден на Лабораторията ще бъдат отворени за специални гости и посетители. В тях Явор Гърдев ще направи достояние на присъстващите своята работа с българската драматургия.
