На 1 януари 1918 г. британският премиер Лойд Джордж поздравява съглашенските войски по случай Новата година с думите: „твърдост, постоянство и търпение. Победата е осигурена за цивилизованите народи“. Той повтаря съглашенските искания за мир, според които всички окупирани земи трябва предварително да бъдат освободени. След това Елзас и Лотарингия да се върнат на Франция, изцяло да се възстановят Белгия, Сърбия, Черна гора и Румъния, а Австро-Унгария да бъде „разглобена на съставните й части“. И Турция също ще бъде разглобена, като тя може да задържи Цариград, но Месопотамия, Сирия, Арабия и Армения се откъсват от нея и образуват нови държави.
Така пише Никола Станев в „История на нова България“, когато разказва за последната година от Първата световна война. На 8 януари американският президент Удроу Уилсън обнародва собствена програма за всеобщ мир. Програмата е от 14 точки, които придобиват историческа важност и се цитират изцяло и досега. Впечатляваща е още първата точка на програмата, която гласи, че мирните съглашения трябва да се сключат открито и дипломацията да работи искрено и публично. Втората точка настоява за свобода на мореплаването в мирно и военно време. По-нататък програмата иска премахване на пречките пред търговията между народите, които искат мир, руският народ свободно да си избере правителство, а земите, населени „с турци и с останалите народности“, да получат независимост и свобода.
Програмата повтаря и част от исканията на Съглашението за уреждане на положението в някои европейски държави. Последната точка 14 приканва „Да се образува Общество на народите с цел да се дадат гаранции за политическа и териториална независимост на всички малки държави“.
Съглашенските условия за мир предизвикват огромни негодувания в държавите от Централните сили. В същото време съглашенските лидери с дълги речи се оп
итват да убедят света, че войната не трябва да завърши с приемане на германските условия за мир и че Германия не трябва в никакъв случай да се признава за победител. От другата страна речите на първите министри също обвиняват противниците за войната и излишните кръвопролития. Всички говорят войнствено за мира.
На 25 януари германският канцлер Георг фон Хертлинг и последният Австро-Унгарски външен министър граф Отокар Чернин държат едновременно речи в Берлин и Виена в които разглеждат развитието на преговорите в Брест-Литовск и програмата на президента Уилсън. Хертлинг открива, че доста от точките са приемливи с изключение на тази за Елзас и Лотарингия. Чернин е още по-отстъпчив и приема всичко, като предлага Америка и Ав
стро-Унгария да станат посредници за помирението на Германия с Франция и Англия.
На 9 февруари Централните сили, България и Турция подписват мирния договор с Украйна. Три дни след това Троцки напуска преговорите в Брест-Литовск, като заявява, че Русия излиза от войната, но условията ще бъдат изработени по-късно от „особени комисии“.
Една седмица след оттеглянето на Троцки, на 17 февруари, германските войски настъпват в Русия и това принуждава болшевиките да подпишат условията за мир. На 27 февруари германските условия за мир били приети от голям болшевишки съвет в Петроград. Мирният договор е подписан в Берлин на 3 март. Руската съветска република признава самостоятелността на Полша, Литва, Латвия и Естония. Украйна и Финландия са признати за самостоятелни преди това.
По това време Румъния все още държи Молдова. Кралят и правителството са в Яш. Но след като Русия и Украйна сключват мир, положението на румънците става неудържимо.
Фердинанд се среща тайно с Чернин и моли Австро-Унгария за мир. Австро-Унгария приема и на 24 февруари край Букурещ е подписан предварителен мирен договор между Румъния, Централните сили, България и Турция. Този договор изисква румънците да демобилизират войската си и да я върнат по домовете. Румъния дава по малко от Карпатите на Унгария и от Добруджа – на съюзниците. На Австро-Унгария и Германия тя отстъпва много индустриални и стопански ценности.
В тези преговори германците и турците са против на България да се даде цяла Добруджа. Тогава българското правителство предлага Добруджа да е обща на всички съюзници, докато се разреши спорът. Това на дипломатически език се нарича кондоминиум. Но то не се приема и тогава у нас се създава тайно дружество от български офицери, чиновници и граждани на Добруджа, което замисля да обяви Добруджа за автономна и да я защити с оръжие в ръка от турците и германците.
Положението на Източния фронт
В дните преди 20 февруари 1918 г. най-важното събитие е подновяването на действията на войските на Източния фронт. Както отбелязва военният печат, от кратките съобщения от фронта става ясно, че съюзническите войски никъде не срещат сериозна съпротива, и вече може да се говори за окупация на Русия, но не и за истински военни операции.
Настъпващите на север германски войски навсякъде са преминали дотогавашните руски отбранителни линии и само за един ден са напреднали с десет километра.
По сведения на виенския печат на юг германските и австро-унгарските войски са превзели без бой още в първия ден от настъплението си крепостта Луцк. Те са там, за да пазят независимостта на Украйна от ламтежа на болшевиките. От военна гледна точка е важно поведението на руската армия при новото настъпление на съюзниците, защото в продължение на две години тя успява да удържи линията на фронта по цялото му протежение. Сега по целия този фронт руската войска отстъпва без съпротива.
Това отстъпление е предизвикано преди всичко от огромните вътрешни безредици в страната и в тила на руската армия.
От северната ни съседка пристигат новини за това, че румънските войски в Бесарабия са стигнали до р. Днестър, тоест до източната й граница. С това може да се смята, че румънската окупация на Бесарабия е приключила. Тази окупация няма никакво военно значение, особено след настъплението на съюзническите войски в Украйна. Ако румънското правителство не сключи мир в скоро време и на източния бряг на Днестър се появи армията на генерал Лизинген, цялата румънска армия ще бъде обградена и ще попадне в капан.
От запад пристигат подробни съобщения за нападението на германските миноносци в Ламанша, в резултат на което там се развихря голямо морско сражение. От това сражение съюзниците излизат победител, а английският флот понася големи морални и материални загуби.
От военния печат става ясно и това, че една година след обявената от Германия неограничена подводна война са потопени неприятелски и неутрални параходи с обща водоизместимост 9 153 000 т. Коментира се, че това е тежък удар за неприятеля, тъй като годишно той не е в състояние да произведе параходи с общ тонаж над 3 милиона тона.
