340 експоната от 22 обекта и постери за общо 50 проучвания – такава е равносметката за най-интересните находки от изминалия археологически сезон в България, представен в традиционната вече изложба на Националния археологически институт с музей при БАН „Българска археология 2017”. Тази година съорганизатори на събитието са 17 исторически и археологически музеи в страната, които предоставят находки от своите фондове. Изложбата вече е открита и ще бъде на разположение на интересуващите се до 1 април.
Сред представените са продължаващите проучвания на пещерите „Козарника” и „Бачо Киро”, праисторическите сел
ищни могили „Юнаците” и „Козарева могила”, къснобронзовият некропол при Балей, античните градове Аполония, Хераклея Синтика, Деултум, Сердика и Филипополис, средновековните български столици Плиска и Търново, както и Калиакра.
Единайсетата изложба „Българска археология“ е сред най-разнообразните, представяни досега. Тя включва богата колекция от керамични съдове и антропоморфни фигурки от праисторията, стъклени съдове от римската епоха, златни и сребърни накити, сребърни монети, мраморни статуи, бронзова пластика и мн. др.
За ползата от инфраструк-турните проекти
Една от причините да е задължително у нас археолозите да п
роучват терена преди всеки проект за строеж на пътища, жп линии и всякакви съоръжения е възможността да се открие обект като праисторическото селище при с. Дамяница до Сандански. В официалната документация то е известно и като „Обект № 16 от автомагистрала „Струма”, ЛОТ 3.3”. Огромен екип от над 20 археолози спешно проучва през последните години около 210 дка от едно от най-големите праисторически селища на Балканския полуостров. Само през изминалия археологически сезон разкопките са фокусирани върху 90 дка площ, тъй като строителството на автомагистрала „Струма” засяга около половината от площта на селището.
Резултатите от спешното изследване по думите на самите археолози имат огромен принос за изучаване на динамиката на развитие на праисторическите 
култури на Балканите в периода от втората половина на VI хил. пр. Хр. до началото на IV хил. пр. Хр. Датирането съвпада с периодите от късния неолит до края на халколита.
От проученото до момента става ясно, че селището достига най-големия си разцвет в края на късния неолит – периодът с най-масово разпространение на рисувана керамика. В същия период жилищните сгради са строени във или съвсем близо до коритата на няколко малки реки, преминаващи през селището. С цел предпазване от наводнения жителите са издигали кирпичени стени. Освен жилищни сгради археолозите са регистрирали складови и производствени помещения.
Отново по трасето на автомагистрала „Струма”, но край с. Покровник, точно срещу Благоевград, е открито голямо селище от римската императорска епоха, продължило съществуването си и в късната античност. Разкопките продължават пет месеца, по време на които са изследвани пет сгради, производствени пещи за керамика, складове със съдове – хранилища, както и малка римска баня. Най-интересна се оказва огромна сграда с площ от 5 дка, в която е вписана и
малка раннохристиянска църква.
Находките са многобройни, но прави впечатление бронзов печат от IV в.
Епохата на императорите
Тази година за пръв път от дълго време са изложени повече находки от времето на Римската империя. В изложбата са представени още резултатите от проучванията на Хераклея Синтика, на селище и некропол Мошщанец, Благоевградско, на Светилището на нимфите и Афродита при с. Каснаково, Димитровградско, от Дултум, от Римска София и от Пловдив.
Хераклея Синтика се намира в местността „Рупите”, край Петрич, и е основан през втората половина на IV в. пр. Хр. от македонски владетел. Името се превежда като „градът на Херакъл в областта на племето синти”. В последните 10 години екипът на директора на НАИМ при БАН доц. д-р Людмил Вагалински е проучил части от римска крепостна стена, отлично запазена, както и жилищни и обществени сгради от епохата на елинизма и от римския период. През изминалия археологически сезон е доразкрит ценралният площад, който включва гражданска базилика, служила като съдебна и търговска палата, 15 засводени помещения, използвани за търговия и като светилища. Едно от тях със сигурност е на богинята Немезида. Разкрити са още голяма обществена сграда, превърната в раннохристиянска базилика, портик и стълбища. „Новооткрити каменни надписи разказват за театъра на града и за негов благодетел, и за убит през II век от разбойници заможен гражданин”, разказва каталогът към изложбата. Хит на проучването, но и на целия архе
ологически сезон е късноримската плетена огърлица от почти 24-каратово злато, датирана в IV век.
Бронзова флейта и катарама от нефрит
Сред най-интересните находки е мраморна статуя на Изида от с. Каснаково, Димитровградско. Не са запазени ръцете и главата на фигурата, датирана през втората половина на II век. От същия период е бронзовият музикален инструмент от южния некропол на Деултум край Дебелт, както и глинен антропоморфен съд. Находките от Сердика и тази година са впечатляващи – глинени пулчета за игра, бронзова фигурка на Ерос върху лъвска лапа и статуетка на Дионис, всичките, датирани в края на II и началото на III век.
Впечатление правят златният амулет от селищна могила Юнаците, червенофигурният кратер от Аполония (Созопол), бронзовият факлодържател от Плиска. Една от най-ценните находки на сезона е изящна катарама от бял нефрит, намерена в Калиакра, датирана в ХIV век.
