Когато говорим за военните кореспонденти в Руско-турската война (1877–1878), обикновено се сещаме не за руски журналисти, а за американеца Джанюариъс Макгахан. Но малцина знаят, че той сътрудничи не само на „Дейли Нюз”, а и на руския в. „Голос”.
Разбира се, знаем повече за репортерите „на наша страна”, отколкото за онези, които са отразявали войната в полза на противника. Те са били акредитирани от печатни издания в Полевия щаб на действащата Руска армия и ръководени от завеждащия канцеларията на главнокомандващия руските сили на Балканския полуостров полковник Михаил Газенкампф.
В действията си кореспондентите се съобразявали с разработения и приет от Царската правителствена комисия „Статут за акредитиране на военните кореспонденти, за правата и задълженията им“. Така поемат задължението за коректност към армията, в която са аташирани, и за опазване на военната тайна. Носят отличителен знак „Кореспондент“, отразяват непосредствения ход на военните действия, периодично биват командировани в конкретна военна част, отряд или колона. Материалното им осигуряване е равностойно на кадрови офицер от Руската армия, осигурена им е и охрана.
Техните публикации са безценен източник за войната. Отразяват и състоянието на българския народ, дават сведения за неговото материално положение, за участието му във войната. Обикновено симпатизират на българската национална кауза. Някои от кореспондентите участват по необходимост в отделни епизоди от войната и са наградени от руското командване. Част от тях след войната публикуват своите кореспонденции и очерци в самостоятелни издания. С права на кореспонденти са още и художници, фотографи и военни наблюдатели, които са автори на множество рисунки, гравюри, фотографии и статии, отразяващи военните действия.
След войната кореспондентите художници създават картини с непреходна историческа и художествена стойност на основата на направените скици и етюди. Военни кореспонденти са представени и в действащата турска армия.
Василий Немирович-Данченко е кореспондент на в. „Новое время“. Непрекъснато е сред войската. Участва в действията при Плевен, Шипка и похода на генерал Гурко към София, битката при Шейново и др. Написва много очерци и кореспонденции, в които мащабно пресъздава картината на военните, обществено-политическите, психологическите и други аспекти на войната. Върху основата на очерците си създава бележития труд с мемоарно-документален характер „Год войны. Дневник русского корреспондента. 1877–1878 г.г.“, Т. 1–3, Санкт-Петербург, 1878–1879. Автор на военните романи „Гроза“ (1880), „Плевна и Шипка“ (1881), „Вперёд“ (1883). Награден е с войнишки „Георгиевски кръст“ (3/15 декември 1877 г.) за лично участие във военните действия при Плевен. Защитник на българската национална кауза.
След края на войната остава в Княжество България и в нова книга описва възобновяването на Българската държава в първите години след Освобождението.
Всеволод Гаршин е руски писател, доброволец с военно звание редник от 138-и Болховски пехотен полк. Участва в бойни действия на Русчушкия отряд. Ранен е в крака в битката при с. Аязлар (дн. с. Светлен) и е върнат за лечение в Русия. Днес в с. Светлен има негов паметник. Улица в София, кв. Княжево, е наречена „Всеволод Гаршин“.
Владимир Гиляровски
е доброволец в 161-ви Александрополски пехотен полк. Награден е с войнишки Георгиевски кръст „За храброст“ IV ст., медал „За русско-турецкую войну 1877—1878“ и медал „В память 300-летия дома Романовых“. Впечатленията си описва в книгите „Шипка прежде и теперь“ (1902) и „Шипка“ (1934).
Джанюариъс Макгахан е известен в България като специален военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли Нюз“ след Априлското въстание и по време на Руско-турската война. Ярък застъпник на българската национална кауза, извършва неоценима работа в защита на нашия народ. Като кореспондент на в. „Дейли Нюз“ Макгахан посещава въстаналите български селища. Установява точния брой на избитите българи, както и на опожарените селища, църкви и манастири. Резултатите от това проучване публикува в дописки и репортажи за зверствата на турците. На негово име са наречени улици в София, Пловдив, Панагюрище, Варна, Пещера и други градове на България.
Анри дьо Ламот е френски офицер, журналист и колумнист. Известен е в България като специален военен кореспондент на в. Le Temps (дн. Le Monde). В публикация за Баташкото клане показва симпатии към Българската национална кауза. Отразява военните действия през цялата война. За втори път у нас, за да отрази Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война (1885).
Фредерик Уилърс е британски журналист и художник. По време на Руско-турската война е кореспондент на в. Grafic в Действащата Руска армия. Непосредствен свидетел на Обсадата на Плевен. Посещава за втори път България и отразява политическата криза от 1886 г. Награждаван е с ордени и медали в Русия, Сърбия и Румъния.
Едуард Матю Хъл е английски офицер и военен художник. По време на Руско-турската война е военен художник и специален кореспондент на в. Illustrated London News. Повечето от неговите рисунки са жанрови сцени от войната. Като офицер в Британската армия достига до военно звание полковник.
Дик дьо Лонли е френски историк, журналист, политик и карикатурист, кореспондент на в. Le Monde Illustre и La Moniteur universel. Публикува серия от репортажи за главните събития от войната. Издава ги в самостоятелното издание „Спомени от войната и пътуване като доброволец в XXVI казашки полк“ (1888).
Посещава Княжество България и публикува впечатленията си в книгата „През България“ (1893).
Анри дьо Вестин е кореспондент на в. Le Figaro. Той е сред първите западни журналисти, проникнали в България след Априлското въстание. Описва жестокото му потушаване в поредица от статии. Издава ги в пътеписа си Voyage au pays des Bachi-Bouzoucks („Пътуване в страната на башибозука“) в Париж. Рожденото му име е Анри Пиер дьо Вестин, но се подписва с прозвището „Иван“ от симпатия към славяните. Застъпник е на българската национална кауза.
Виктор фон Лигниц е потомствен пруски аристократ. Командирован е у нас като военен наблюдател и съветник от германската армия, едновременно е военен кореспондент на в. Norddeutsche Zeitung. Военно звание майор.
Проявява се с XIV пехотна дивизия на генерал-майор Михаил Драгомиров при форсирането на р. Дунав при Свищов. Награден е с орден „Свети Георги“ IV степен.
