Това е историята на един военен албум от 1935–1936 г. Той принадлежи на запасния майор и ветеран от Втората световна война Георги Иванов от софийското с. Слатина. В годините 1935–1936 той е школник в Школата за запасни офицери (ШЗО) в Княжево, край София. Когато завършва, той, както и всички останали обучаеми, получава албум за спомен.
На корицата е изобразена карта
на България и отнетите ни земи в робски окови – националният идеал на страната ни в онези години – Обединението. На първата страница е поставена снимка на царското семейство, втората страница е за генерал-майор Луков – министър на войната по това време, и за други висши военни ръководители. Следват ръководството на ШЗО и снимки на всички школници на фона на ежедневието в школата. Накрая са изобразени фрагменти от живота в ШЗО.
Дотук всичко е добре, докато не идва 9 септември 1944 г. Тогава Иванов – все още действащ офицер (ДКВ – до края на войната), е принуден да скрие албума дълбоко в сандъците на тавана на дома си в София. Все пак снимки на царя и семейството му в годините, когато България вече е „народна република“, са почти ерес. и Георги Иванов крие албума през всичките години, в които монархията беше вкарана в словосъчетанието „монархофашизъм“.
Едва след промените от края на 1989 г. запасният майор извади от тавана албума от времето, когато е бил школник в Княжево.
