Шест влака от Западните Балкани се стремят да стигнат до гара Брюксел – сръбският и черногорският вече са на път, македонският и албанският са композирани и чакат зелена светлина, босненският и косовският още не са придобили ясни очертания. Това е краткото описание на желанията, надеждите и възможностите на шестте западнобалкански държави да станат членки на Европейския съюз.
Черногорският – на първа скорост
Най-напреднал по пътя към Брюксел е черногорският влак, който тръгна през юни 2012 г. (тогава започнаха предприсъединителните преговори между ЕС и Подгорица) и вече е изминал поне една четвърт от пътя – към началото на 2018 г. са отворени 30 от общо 35 преговорни глави, а три от тях вече за затворени. Особеното за Черна гора е, че там вече почти три десетилетия влака го кара един и същи човек – Мило Джуканович, който е бил шест пъти премиер и един мандат президент, а понастоящем скромно запазва само поста лидер на управляващата партия. Предимство на планинската република по пътя към ЕС е фактът, че домуването на черногорския влак на брюкселската гара няма да излезе скъпо на европейските данъкоплатци – все пак той вози само 600 хиляди души, колкото е населението на страната. Освен това Черна гора няма сериозни проблеми със съседите – разведе се мирно с Белград и подписа споразумение за демаркация на границата си с Косово, което парламентът в Прищина предстои да ратифицира. В добавка – от миналата година черногорският влак вече е натовски.
Сръбският – колко са вагоните?
Към Брюксел вече пътува и сръбският влак – предприсъединителните преговори между ЕС и Белград започнаха официално през 2014 г., вече са отворени 12 от 35-те преговорни глави, а две са приключени. Тук големият проблем е колко все пак са вагоните, теглени от сръбския локомотив – в Белград смятат, че Косово все още е част от сръбската композиция, макар че реалността е друга – косовският вагон бе откачен по не съвсем законен начин още през 1999 г. след решителната намеса на НАТО. Така че сръбският влак ще може да бъде приет на гара Брюксел едва когато белградските власти признаят официално липсата на косовския вагон. Такава непопулярна стъпка може да предизвика бунт на пасажерите, поради което президентът Вучич ги подготвя постепенно за горчивия хап, който рано или късно трябва да преглътнат. За всеки случай обаче сръбските власти не бързат да демонтират и геополитическите релси, водещи от Белград към Москва.
Македонският – пребоядисване и ребрандиране
Македонският влак все още стои на гара Скопие и чака дата да тръгне за Брюксел, макар че е композиран още през 2005 г. – оттогава страната има статут на кандидат-член на ЕС. В няколко поредни годишни доклада Европейс
ката комисия препоръчва започването на предприсъединителните преговори с Македония, но Европейският съвет не се съобразява с тази препоръка. Причината е, че такова решение трябва да се вземе с консенсус, а Гърция е твърдо против. Тя настоява, че македонският влак трябва да бъде пребоядисан и ребрандиран и да тръгне към Брюксел едва когато получи ново име. От няколко месеца правителството на Зоран Заев прави опити да се договори с гърците, защото иначе македонската машина ще си ръждясва на глух балкански коловоз. И тук обаче има проблем с пасажерите – мнозина от тях предпочитат въобще да не тръгват на европейски път, ако на влака им не пише „Република Македония“.
Албанският – ще тръгне скоро
Все още е на гара Тирана и албанският европейски влак, макар че от 2014 г. страната има статут на официален кандидат за членство в ЕС. Традиционно смятана за изолирана и изостанала (спомнете си вица за албанския реотан), Албания измина доста успешен път на икономически реформи и демократизация и е много вероятно през тази година Европейската Комисия да препоръча започването на преговори за членство в ЕС с Тирана. Албанският влак обаче едва ли ще настигне сръбския и черногорския по пътя към Брюксел, все още пасажерите му са много бедни и има опасения, че те ще скачат от евроинтеграционните вагони в движение, за да се заселят в по-благополучни държави.
Босненският – червен семафор
Силно комплицирана е ситуацията на гара Сараево. През февруари 2016 г. Босна и Херцеговина подаде молба за членство в ЕС, но все още няма отговор. Проблемът е, че страната се състои от две части – Босненско-Хърватска федерация и Република Сръбска, които са механично споени от наложения от американците Дейтънски договор. Съответно разправията кой да кара влака навлиза в сложни правно-конституционни дебри, където полето все още е минирано от незатихналата историческа вражда между трите основни общности в страната. Република Сръбска постоянно намеква, че може да откачи своя вагон от общата босненска композиция и дори да го прикачи към белградския сръбски влак. Ако към скърцащия държавен механизъм добавим и бедността и безработицата в страната, то ясно е, че босненският влак скоро няма да потегли към Брюксел, а и е заплашен от дерайлиране.
Косовският – влак или вагон?
Най-трудни са международноправните пречки пред тръгването на косовския влак към Брюксел. Пет държави от Евросъюза въобще не са признали съществуването му и го смятат за вагон от сръбската композиция. Въпреки това през 2016 г. Косово подписа с Европейската комисия Споразумение за стабилизиране и асоцииране. Засега обаче пасажерите от косовския влак са единствените от Западните Балкани, които нямат право да влизат без визи на територията на ЕС. Освен това съществуват опасения (според мен неоснователни), че един ден косовският вагон може да се прикачи към албанския влак и това да наруши грубо правилата в европейския железопътен район. Така че и косовският влак още дълго ще чака зелена светлина от Брюксел, за да потегли.
България, ротационният стрелочник на ЕС, има силно желание целият балкански железопътен район бързо да се влее в европейския, но това не зависи от София, а от Европейския съвет. И, разбира се, от усилията на страните от Западните Балкани да си потегнат влаковете.
