Германски медии бият тревога през последната седмица за плачевното състояние на армията в страната. Поводът – доклад на пълномощника за отбраната на Бундестага Ханс-Петер Бартелс, цитиран също от АФП и „Файненшъл таймс”.
От парламентарния доклад, публикуван в Берлин, става ясно, че недостигът на оборудване и хора в германската армия спрямо нарастващия брой на задграничните мисии, които са й поверени, са известни от дълго време. В документа има конкретни примери, които могат да обезпокоят съюзниците на Германия в НАТО или партньорските страни в международните мисии, предава БТА.
Техниката бездейства, липсват резервни части. Аварирали подводници, приковани на земята самолети, липса на персонал и на бронежилетки – така изглежда картината през 2017 г. Авторът на документа е категоричен – към края на миналата година и шестте подводници на Германия са на доковете за ремонт. Военновъздушните сили пък неотдавна имаха периоди, когато нито един от техните 14 военнотранспортни самолета „Еърбъс А400М” не беше в състояние да лети. В доклада се допълва, че дори военните, ръководещи ескадрилите с по-модерни самолети, като изтребителите „Юрофайтър” или „Торнадо”, хеликоптерите „Тайгър”, Си Ейч-53 или Ен Ейч-90 се оплакват, че не могат да обучат достатъчно екипажите, защото тези машини често пъти са приковани на земята поради дребни механични повреди. Изтребителите „Юрофайтър” и „Торнадо“ и транспортните хеликоптери CH-53 са в оперативна готовност средно само четири месеца в годината, през които се използват за обучения и упражнения. През останалите осем месеца самолетите и хеликоптерите остават на земята за ремонти и рехабилитация.
Според „Ди велт” бундесверът отчаяно търси бойни танкове за силите за бързо реагиране на НАТО, които трябва да поведе през 2019 г. Самолетите на „Луфтвафе” работят само четири месеца в годината. А доверието в армията намалява рязко. Изданието посочва, че Германия се очаква да поеме в началото на 2019 г. ръководството на мултинационалните сили на НАТО за бързо реагиране, разположени в Източна Европа. Но армията има сериозни проблеми с изпълнението на ангажиментите си. Според „Ди Велт” в момента само девет от общо предвидените за целта 44 танка „Леопард“ са в оперативна готовност. А от 14 бронирани машини „Мардер“ едва 3 са оборудвани и работят.
Недостигът на резервни части засяга както сухопътните войски, така и военновъздушните сили, се отбелязва в доклада. Що се касае до флота, доставките на нови модерни кораби системно се бави, докато бракуването на старите върви по график. В резултат на съкращенията в бюджета за отбрана на Германия след обединението на страната през 1990 г. и края на студената война въоръжените сили редовно се сблъскват с проблеми, свързани с остарялото оборудване, отбелязва АФП.
Не достигат над 20 хил. военни. В доклада, адресиран до председателя на германския парламент Волфганг Шойбле, се казва още, че 21 000 позиции в армията са непопълнени, допълва ДПА. Документът обрисува ситуацията в армията като драматична и отбелязва, че готовността на военното оборудването в последните години, вместо да се подобри, се е влошило. В документа се констатира, че бундесверът има нужда от повече пари, но към настоящия момент „нищо съществено няма в бюджета”.
Тези данни разклащат увереността дали германските военни сили могат да поемат по-големите отговорности, защото през последните години политическите лидери на страната дадоха да се разбере, че очакват армията да участва по-активно в опазването на европейските граници. Германски военни взеха участие в редица международни мисии, включващи операции в конфликтни зони от Афганистан и Мали, но към армията има и още очаквания – например да вземе активно участие и да подкрепи мисии на НАТО.
В най-богатата европейска държава бюджетът за отбрана е 1,2% от брутния вътрешен продукт (БВП), тоест под изискването на Алианса за военни разходи от 2% от БВП. След години на съкращения предишното правителство на Ангела Меркел започна да увеличава парите във военния бюджет. Според данните на Бартелс обаче това съвсем не е достатъчно. Самата Меркел обеща да намери решение, като отпусне повече средства. Миналата година правителството обяви намерение да спре тази тенденция и каза, че за бундесвера в идните седем години ще има повече инвестиции и увеличаване на личния състав за първи път от 1990 г. В доклада обаче се констатира, че вместо нещата да се подобрят, те са се влошили.
Междувременно в друг доклад на командването на германската армия, която трябва да подсили източния фланг на НАТО, се казва, че военните нямат подходящо зимно облекло и друга екипировка. Силите за бързо реагиране на германската армия за 2019 г. нямат не само танкове и хеликоптери, а и защитни облекла, зимни дрехи и палатки, се посочваше още в документа, цитиран от германското издание „Райнише пост”.
Според военния експерт Тобиас Линднер проблемите в бундесвера са известни от години, но за решаването им не се прави почти нищо. „Изглежда, от политическа гледна точка е по-целесъобразно непрекъснато да се обявяват нови оръжейни проекти, вместо да се решават проблемите с резервните части и поддръжката”, коментира Линднер.
А бундесверът има проблем не само с оперативните си способности, но и с намаляващата подкрепа сред населението на Германия. Доверието във въоръжените сили се понижава рязко през последните години – от 53% през 2011 г. до едва 45% през януари 2018 г. Само 22% от германците смятат, че бундесверът е добре оборудван и готов за действие. Според 63% оборудването и оперативната способност на германската армия са неадекватни на международното положение.
Въпреки това германците не желаят да харчат повече за войниците, като едва 27% подкрепят увеличаване на инвестициите във военно оборудване и отбрана.
По-голямата част от населението се вълнува далеч повече от вътрешната сигурност и реда в самата Германия – проблеми като тероризма, тежките престъпления, свързани с насилие, и кражбите, отколкото от състоянието на въоръжените сили и способността им да противодействат на външни заплахи.
Сърбия ще купува руски хеликоптери
Сърбия е заинтересована да закупи най-малко 6 руски хеликоптера Ми-35, които се използват за борба с танкове, пише всекидневникът Vecernje Novosti.
Според изданието балканската държава може да се сдобие с хеликоптерите от Беларус при изгодни условия. Вестникът пише, позовавайки се на Beta, че това ще бъде една от темите на разговор по време на предстоящата визита на сръбския военен министър Александър Вулин в Минск, докато Русия като производител на хеликоптерите „ще играе важна роля на преговорите”. Очаква се страната да има основна роля като производител. В момента се доуточняват условията.
Машините ще се използват основно за противодействие на танкове. Съответните коментари Вулин направи след завръщането си от Москва, където бе на посещение като част от делегацията на държавния глава Александър Вучич. Съгласно думите му визитата е потвърдила високото ниво на военното сътрудничество между двете страни, предаде „Фокус”.
