Съвременните самоходните артилерийски установки (САУ) имат значителна маневреност, скорострелност и далекобойност. Бронираният корпус осигурява защита на екипажа дори при пряко попадение на гранати, снаряди и мини. За разлика от обикновените оръдия, които трябва да бъдат теглени от влекачи или транспортирани на платформи, системите от типа САУ имат качествата да доминират на бойното поле. Те са маневрени, появяват се изневиделица на подходящото място за откриване на огън, стрелят и още докато снарядът лети, се изтеглят на следващата позиция. Истински „неуловими отмъстители” по името на един някогашен филм. Ето как изглежда класацията за топ 10 на самоходните установки, които в момента са на въоръжение по света, според тяхната огнева мощ, скорострелност, време за разполагане и пренасочване, защита и други фактори.
Германският лидер PzH 2000
Първото място е за германската установка Panzerhaubitze 2000 или PzH 2000 е на въоръжение в Бундесвера от 1998 г., но е добре позната и в други страни по света, които я използват. Системата използва 155-мм боеприпаси по стандартите на НАТО. Максималната далекобойност е 30 км, но с ракетен снаряд HE-FRAG се постигат попадения на 40 км. Максималната скорострелност е 10-13 снаряда в минута. Системата може да изстреля няколко боеприпаса с различна траектория, така че да поразят мишената едновременно. От 2006 г. се използват снаряди Denel V-Lap, с които се постигат попадения на 56 и дори – на 60 км разстояние. Установката се придвижва със скорост до 60 км в час на шосе и 45 км офроуд.
Руският богатир 2S35 Koalytsiya-SV
Второто място е за руския стоманен богатир 2S35 Koalytsia-SV. Това е най-новата руска артилерийска система, с която Москва се гордее. Коалицията премина и по Червения площад по време на внушителния парад през 2015 г. Артилерийската система е определена за наследник на класиката 2S19 Msta-S, която сега завършва класацията.
Първоначално Koalytsiya е била създадена с авангардния замисъл да носи две 152-мм оръдия. През годините обаче тази новаторска идея е изоставена. Сега установката има само едно оръдие на напълно автоматизирания си купол, но пък може да използва широк спектър от снаряди. Високата степен на автоматизация позволява екипажът да се ъсстои само от трима бойци. Далекобойността на системата с обикновен боеприпас е около 30 км, а с ракетен снаряд – 40 км. Чрез автоматиката за прецизно насочване това разстояние може да достигне 70 км.
Китайският железен каратист PLZ-52
PLZ-52 е нова китайска разработка на самоходна установка, подобрена версия на PLZ-05. Предназначена е предимно към външни клиенти, но се ползва и от китайска армия.
Установката е в състояние да изстрелва пълната гама от китайски 155-мм снаряди. Далекобойността на изстрелите е около 30 км. Боеприпаси с удължено действие могат да достигнат и цели на 40 км, а ракетен снаряд – 53 км. има данни, че Китай е разработил и боеприпас, насочван чрез джипиес, като се твърди, че неговата максимална далекобойност достига 100 км, а точността на попадението – 40 м.
Корейският киборг K9 Thunder
Южнокорейската установка K9 Thunder, освен че е натъпкана с електроника като киборг, има впечатляващи бойни характеристики. Може да поразява цели на 30 км със стандартен заряд и на 40 – с ракетен снаряд. Използва обичайните за НАТО 155-мм боеприпаси. Има система, която изстрелва снарядите с различна траектория, за да попаднат едновременно в целта. автоматиката позволява на установката да се подкотви за стрелба в рамките една в 30 секунди, а по време на движение – за 60 секунди. Интересно е, че турската армия е въоръжена със самоходни установки T-155 Firtina, в които се използват подсистеми на K9.
Японския стоманен самурай Type 99
Япония въвежда на въоръжение своя стоманен самурай Type 99 през 1999 г. Самоходната установка е продукт на Mitsubishi Heavy Industries и Japan Steel Work. Силите за отбрана на Страната на изгряващото слънце изпозват в момента 117 такива артилерийски броневика. Установката е оборудвана с оръдие калибър 155 мм, както и 12.7 мм картечница. Максималната далекобойност на системата е 30 км със стандартен заряд и 38 км – с ракетен снаряд.
PLZ-05 осигурява лазерна точност
Още една китайска САУ е в топ 10. Системата PLZ05, известна още като тип 05 е сравнително скорошна разработка, наследник на SPH, тип 83, еволюирал от PLZ-45. Оръдието с калибър 155 мм може да изстреля ракетен снаряд на разстояние 40 км, както и прецизно насочвани боеприпаси – на 20 км. Това се постига с получената от Китай през 90-те години на 20 век руската лазерна технология „Краснопол”. По-късно Пекин успешно разработи собствена система за подобен вид насочване.
Американският терминатор M109A7 Paladin
Американската система M109A7 е обновено продължение на предходника си M109, въведен на въоръжение още в началото на 60-те години на 20 век.
Тази последна версия, наречена Paladin се доставя на армията на САЩ от 2015 г. Максималният обхват на стрелбата е 24 км със стандартен боеприпас и 30 км – с ракетен снаряд. Прецизно насочваните заряди M982 Excalibur могат да ударят цел и на 40 км. Американската армия планира да получи 580 системи Paladin, както и още толкова товарни автомобила за траспортиране на снарядите.
Полският боец AHS Krab
Полската самоходна установка AHS Krab е създадена през 2000 г., като нейните обновени версии влизат на въоръжение през последните 7-8 години. Броневикът използва модифицирано шаси на основния полски танк PT-91 Twardy. Установката използва 155 мм оръдие със система за автоматично зареждане. Максималната далекобойност е 30 км сс стандартен заряд и 40 км с ракетен снаряд.
Британският рицар AS90
Британският железен рицар AS90 има значителен боен опит, натрупан по време на операцията в Ирак от първото десетилетие на 21 век. Установката влиза на въоръжение през 1993 г. След като за британската армия са построени 179 машини, производството е прекратено. Със 155-млиметровото си оръдие установката може да поразява цели на 24,7 км със стандартен боеприпас и на 32 км – ракетен снаряд. Транспортирането на боеприпасите се извършва от спомагателна бойна машина на шаси 8х8.
Руската класика 2S19 Msta-S
Класацията се затваря от руската класика 2S19 Msta-S. Установката е постъпила на служба в армията на някогашния СССР още през 1989 г. В момента е на въоръжение в Русия, Азербайджан, Беларус, Етиопия, Грузия, Украйна и Венецуела. В руската армия се използват около 550 броя от тази артилерийска система. Установката използва всички видове съветски и руски 152-мм снаряди. постига далекобойност от 24,7 км със стандартния боеприпас и 28,9 с ракетен снаряд. Краснополският снаряд има максимален обхват от 20 километра и хит-вероятност от 90%. Скорострелността на системата е 7-8 изстрела в минута. През 2013 г. на въоръжение в руската армия е приета модернизираната версия на установката – 2S19M2.
