Успехът при отстрела на диви прасета не зависи само от точния мерник, заявяват майсторите. Свинският лов е като жътва – за да прибереш добра реколта, трябва да си копал, сял и пазил, поясняват опитни стрелци.
Всяка зима в дълбоките снегове ловците изнасят тонове царевица в усоите, за да подхранват четирикраките майки и дебнат вълци и чакали, за да не разкъсват новородените прасенца. През пролетта хранилките отново се пълнят със зърно за свинските фамилии, а край леговищата на стадата се изсипва отработено машинно масло.
Дивите свине се търкалят в нефтопродуктите като новобогаташи в перлено джакузи и така унищожават налазилите ги паразити.
За да задържат свинските стада в районите си, дружинките засяват и дивечови ниви с любимата им царевица. С наближаването на времето за лов на глигани най-запалените авджии се заемат и с активна разузнавателна дейност. Проучват пътеки и леговища на стадата и като военни стратези чертаят планове за пусии и контрапусии.
Успешен лов на диви прасета е невъзможен без опитни следотърсачи и ловците купуват гончета от елитни развъдници за по няколко хиляди лева, а по-неопитните песове минават и на квалификационни курсове в гатери – заградени площи с пуснати в тях диви прасета. Цяло лято усилено се стягат и джепанета, и такъми.
След забраната на патроните с едри сачми № 13 стрелците по глиганите се снаряжават с мощни бренекета, които не се отклоняват от клони и храсти, и подкалибрени боеприпаси, чиито цени стигат до 4–5 лв. за бройка. От дрехите се отстраняват всички метални елементи, за да не се плашат снабдените със слух като военни радари глигани. По табиетлии авджии дори не се къпят и бръснат преди излет, за да не ги усетят прасетата по миризмата.
Когато пусиите са разставени, пушките – заредени и кучетата вече са открили свинете в драките, идва заветният миг, чакан от всеки истински ловец като Коледа от децата. Сподиряно от лая на гончетата, прасето се носи, чупейки клони по пътя си като валяк. В такъв момент, ако запази хладнокръвие, ловецът може да повали дивото животно и да спечели похвалите и уважението на колегите си по оръжие.
За да падне, прасето се стреля под плешката или във врата, куршумите в главата или фронтално в гърдите, бронирани с дебела кожа, рядко носят успех. Точен изстрел обаче е труден, защото глиганите обикновено не стоят като паметници, а тичат с близо 100 км/ч. Прасето в бяг трябва да се поведе с цевта и да се стреля малко пред зурлата му.
Дори с попадение в гръдния кош силното животно може да пробяга 30–40 и повече метра, преди да падне. Често се случва въпреки попадението прасето да се надигне и да изчезне в шубраците. Тогава само опитно куче може да го открие. Но понякога освирепели от раните глигани разкъсват настигналите ги гончета, а може да нападнат и ловеца.
