По време на Руско-турската освободителна война – 1877–1878 г., известната българска светиня е поверена на Трета опълченска дружина с командир подполковник Калитин, знаменосец е унтерофицер Антон Марченко. Знамето участва в боевете при Стара Загора, в отбраната на Шипка и при превземането на Шейновския укрепен лагер на Вейсел паша – 9 януари 1878 г. Самарското знаме е единственото бойно знаме, наградено с орден „За храброст“ I степен.
Близо две години последното копие на знамето е изработвано от монахини в Княжевския девически манастир „Покров на Пресвета Богородица“. Те набавяха материали и от чужбина и искаха всичко да бъде оригинално. Получи се наистина може би най-най-красивото копие на Самарското знаме. Едно копие има и в музея на Въоръжените сили на СССР, едно – в Старозагорския исторически музей, и едно копие има в българския манастир „Зограф“ на Атон, което беше подарено от президента Георги Първанов през 2004 г. при посещението му в Светата обител.
Оригиналът на Самарското знаме се съхранява във военния ни музей в специален шкаф, при специална температура и подходяща влажност. Самарското знаме се намира в този музей от 1946 г. От 1881 г. до 1946 г. то се е съхранявало в царския дворец в София. През 1958 г. са изработени първите две копия: едното – за съветския музей, а второто – за нашия военен музей. През 1960 г. Самарското знаме е изпратено в Москва за реставрация, а през 1978 г. е направено последното копие – в реставрационно ателие на Националния военноисторически музей под ръководството на художника реставратор Михаил Малецки, който рисува иконите.
Оригиналът е изработен в гр. Самара от монахини от местния манастир. Използван е тънък копринен плат. Иконите на Иверската Света Богородица и на Светите братя – покровителите на Европа – Кирил и Методий са рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Евстатиевич Симаков.
Размерът е 1,85х1,90 м. Сребърната пика във византийски стил е изработена по проект на граф Рошфор. На 18 май 1877 г. на тържествена церемония в Плоещ Самарското знаме е връчено на Българското опълчение от делегация на гр. Самара – Ефим Тимофеевич Кожевников и Пьотр Владимирович Алабин.
Може би е по-малко известен фактът, че знамето е заковано със златни гвоздеи за дръжката. Последния гвоздей заковал старият български войвода дядо Цеко Петков, водил чета над 30 години в Троянския Балкан.
