В дните, когато Балканите са покрити с дебел слой сняг, на жителите на едно черногорско село се случи нещо, което според думите им не са виждали никога. Огромна змия, легнала върху белия сняг, дошла неизвестно откъде и попаднала в тази част на Черна гора, чиято снимка обиколи социалните мрежи. Местните хора потърсиха в народните поверия, за да открият там причината за неочакваната картина. Че това е предзнаменование, предзнаменование е, но какво, никой не се нае да каже. Но и никой не се усъмни, че през годината нещо предстои… Откъде-накъде през февруари ще се появи змия и достатъчно голяма, за да превърне историята в митология, пълна с неизвестни последствия за всички?
Добре че по-късно друга информация уличи новината, че е фалшива. Оказа се, че змия е изпълзяла, но не на територията на Черна гора, а върху бялата снежна покривка, но някъде в САЩ… Свалила я слушателка на черногорското радио, качила я на стената си в социалните мрежи, не уточнила откъде е. И „новината” разбунила духовете в бившата югорепублика. Все пак странно е, а щом е странно, то непременно би могло да означава и нещо драматично.
„Драматичното нещо” се случи бързо. Неизвестен мъж хвърли бомба в двора на американското посолство в столицата на Черна гора Подгорица. Инцидентът станал около полунощ и предизвикал паника. Още повече че нападателят се самоубил, когато взривил второ саморъчно направено устройство. В Македония такива самоделки ги наричат „кашикара”. Виждал съм тяхната употреба в различни ситуации, а най-вече по време на въоръжения конфликт между властите в Скопие и бунтовниците от Армията за национално освобождение (АНО) през лятото на 2001 г. И на други места съм виждал как избухват, нищо особено, но предизвикват страх и паника.
Когато нещата се поуспокоиха, нападателят бе разпознат. Става дума за Далибор Яукович, живеещ в Подгорица, но роден в сръбския град Кралево. Сръбските медии веднага откриха в профила му във Фейсбук, че е бил отличен от някогашния президент на Сърбия, вече покойния Слободан Милошевич, с
медал за заслуги
в отбраната и
сигурността на страната
Яукович дори си бил качил снимка с указа за неговото награждаване с подписа на Милошевич от 1999 г. Основното предположение за мотива на нападението веднага бе изградено – щом е хвърлил бомби срещу посолството на САЩ в Подгорица, значи е противник на членството на Черна гора в НАТО. Това предположение хареса на всички и после се прие като официално.
Впоследствие се оказа, че материални щети от среднощното нападение срещу амбасадата няма, човешки жертви – също. Но това не попречи на местните власти да отцепят района, а посолството да предупреди в съобщение местните хора и американските граждани, които имат вземане-даване с посолството, да не приближават района поради неговата несигурност. Вероятно органите за сигурност са очаквали повторение или някакво продължение на атаката, та бяха взели мерки, в това число и пропагандни, да гарантират живота и спокойствието на хората.
Последвалите реакции на медиите в Подгорица, а и в Белград бяха насочени към това, да минимизират значението на инцидента. За какво им е да разчепкват един индивидуален акт, изпълнен аматьорски със самоделно сглобени взривни устройства. Очевидно стана, че Яукович не е имал намерение да предизвика човешки жертви, след като хвърли бомбите през нощта, когато в двора на посолството няма никой, ако не се брои охраната, разбира се. Някакъв вид на личен протест, на несъгласие с политиката на управляващите в Подгорица, в която могат да се открият най-различни мотиви за несъгласие? Пък и нападателят е сърбин, не е „оригинален” черногорец, макар че в историята на сърби и черногорци има повече доказателства за общност, отколкото за отделност. Но нещата така се сложиха след кървавите войни при разпадането на бившата СФРЮ, че днес Сърбия и Черна гора са две отделни суверенни и независими държави. Като страната, в която повече наблягат на отделността за сметка на общността, е тъкмо Черна гора. Докараха я дотам, че дори
утвърдиха свой нов, черногорски език,
приличащ на сръбския
дори се покрива с него, но не съвсем, не съвсем… Е, вилите и летните морски резиденции на белградския елит от времето на Титова Югославия продължават да са по черногорското крайбрежие на Адриатическо море и границата между двете бивши югорепублики е по-скоро формална. Но в Подгорица държат да демонстрират, че са отделна държава от Сърбия, че политиката им не зависи от Белград и че стратегическата цел на малката крайморска държава е до голяма степен различна от тази, която Сърбия има.
При толкова демонстрации на различност ми е чудно защо Европейският съвет групира Черна гора и Сърбия заедно като потенциални кандидати да станат членки на ЕС към 2025 г. При това, отличавайки ги от другите страни от Западните Балкани, които смятат, че са по-напред в изпълнение на критериите за членство, като Албания и Македония например. Вярно, онзи ден в Тирана, където бе на посещение като втора спирка от обиколката си из Западните Балкани, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер ясно заяви, че споменаването на 2025 г. като срок за приема на Черна гора и Сърбия не означава, че това ще стане непременно без изпълнение на стандартите и без осъществяването на реформите. И в Белград, и в Подгорица по-късно каза същото:
2025-а не е обещание,
а окуражаване
Всяка друга страна от Западните Балкани може да получи членство в ЕС преди този срок, макар че 2025-а е достатъчно отдалечен хоризонт, в който има време за много неща. При това Черна гора има сериозно предимство пред Сърбия и то е членството й в НАТО като гаранция за стабилност и сигурност, които пък са първите условия за европейската перспектива пред всяка страна кандидат.
Не беше случайна реакцията на албанския премиер Еди Рама преди време, когато той попита откъде-накъде Сърбия ще бъде фаворизирана за членство в ЕС заедно с Черна гора, без да е изпълнила предварителното и задължителното (уж!) условие да стане член на Алианса, което да отвори пътя към ЕС.
А Черна гора стана член на НАТО в рамките на един вид „индивидуална ускорена процедура”. Нейната кандидатура бе забързана след събитията в Украйна и особено след присъединяването на Крим към Русия. Пък и войната в Сирия и връщането на руския военноморски флот в Адриатика роди хипотезата, че Москва ще поиска от Черна гора достъп до нейните пристанища, останали още от някогашната СФРЮ. Предпоставка за такава хипотеза бяха и отличните финансови и бизнес отношения между Москва и Подгорица, превърнали Черна гора в място за трансфер на големи парични потоци.
Цялата тази руско-черногорска „далавера” не можеше да се случи без покровителството, а според някои източници и пряко участие на силния човек в Подгорица – Мило Джуканович. Премиер, президент, обратно пак премиер или човек в сянка, както е в момента,
Мило Джуканович дърпа конците на всичко
което се случва в Черна гора. Той бе човекът, който рязко преобърна политиката на страната си и от първи приятел на Москва, на православието и панславизма реши Черна гора да стане член на НАТО. Чисто геополитически съображения, нищо друго, а може би и намеци за негови прегрешения с незаконна контрабанда от началото на 90-те г. на миналия век, някакви неясни незаконни оттенъци в поведението му, всичко накуп в антируския контекст. И опит за убийството му по време на парламентарните избори, организиран от група сърби и руснаци, всичко по „каталог”. И Черна гора стана член на НАТО.
А сега – две саморъчно направени „кашикари” в двора на посолството на САЩ в Подгорица. Няма жертви, няма щети.
Но има интереси – ето и ние пишем за това.
